Поетът Виктор Самуилов е новият носител на Националната награда за поезия „Константин Павлов”.

Наградата е учредена от Фондация „Константин Павлов“ и се присъжда на поета за втори път. Първият носител е поетът Иван Цанев.

* * *

Виктор Самуилов е роден в София през 1946 г. Завършва българска филология в Софийския университет. Работил е като журналист в различни литературни и хумористични издания и като редактор и сценарист в Студия за анимационни филми „София”. Той е един от съоснователите и редакторите на популярния в България хумористичен седмичник „Тримата глупаци” и на излизалото две години забавно списание „Фрас”. Автор е на 14 книги за деца (12 от тях са отличени с национални награди за литература) и на 9 книги за възрастни. Съставител и редактор е на двутомната антология „Български басни” (1995). Лауреат е на националната награда „Петко Р. Славейков” за принос в литературата за деца и юноши. Книгата му „Опако дете“ получава Първа награда на Центъра за Югоизточна европейска литература. Номиниран е за Международната награда „Астрид Линдгрен“. Носител е на наградата „Орфеев венец“ за изключително високи постижения в съвременната българска поезия. Стиховете му са превеждани на различни езици. Превежда руска поезия.

Виктор Самуилов е автор на множество детски книги и книги със стихове издадени от издателство Жанет 45.

* * *

Константин Павлов е eдин от най-значимите български поети на ХХ в.Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Витошко, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир „Студена“). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.

* * *

Хлябът не се тревожи

за отронената трошица

Без троха

хлябът

може

А трохата възнася птица

* * *

Стърчим

опърпани

раздалечени

неми

с отколе разпнати ръце

Сърдечни плашила

в стърнищата на Бога