Днес започват Великденските пости
Първата и последната седмица се считат за най-строги
Великденските пости през 2026 г. са най-дългият и най-строгият пост в календара на Българската православна църква. Те представляват време на дълбока духовна подготовка за посрещането на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Постът не е само хранителен режим, а път на покаяние, смирение, молитва и вътрешно пречистване.
Кога започват Великденските пости през 2026 г.?
През 2026 г. православният Великден се чества на 12 април. Седем седмици по-рано започва Великият пост – в понеделник, 23 февруари 2026 г. Първият ден е известен като Чист понеделник и поставя началото на най-строгия период от църковната година.
Днес и утре са денонощия на на строг пост- само на вода. Нарича се тримиро. На третия ден на тримирилите в храмовете се дава причастие и се пие светена вода.
Преди същинското начало на поста вярващите преминават през подготвителен период: Неделя Месопустна (15 февруари 2026 г.) – наричана още Неделя на Страшния съд. От този ден се спира консумацията на месо.
Сирни заговезни (22 февруари 2026 г.) – последният ден, в който се разрешават млечни продукти и яйца. В българската традиция този ден е особено важен: по-младите искат прошка от по-възрастните с думите „Прости ми“, а отговорът е „Простено да ти е“.
Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирна (или Бяла) седмица и има преходен характер – позволени са мляко, сирене, яйца и риба, но не и месо. Вечерта на Сирни заговезни в много краища на България се палят обредни огньове (поклади), които символизират изгарянето на злото и пречистването.
Колко дълго продължава Великият пост?
Великият пост трае 40 дни до Лазарова събота, а след това следва Страстната седмица. Така общият период на въздържание обхваща седем седмици. Първата и последната седмица се считат за най-строги.
През това време традиционно се въздържаме от:
месо
млечни продукти
яйца
риба, с изключения – на 25 март – Благовещение и 5 април – Цветница. Тези празници са сред най-радостните в църковния календар и внасят светъл акцент в строгия период на покаяние. Разрешението за риба не отменя поста, а го облекчава символично.
олио и вино – позволени са само за уикендите
Духовният смисъл на поста
Според православното учение постът има две страни – телесна и духовна. Ограничаването на храната е само средство, а не цел. Истинският пост включва:
по-усърдна молитва
участие в богослуженията
изповед и причастие
милосърдие и добри дела
въздържание от гняв, осъждане и празни развлечения
В храмовете се отслужват характерни за периода служби – Преждеосвещена литургия, Велико повечерие с покайния канон на св. Андрей Критски, както и последованията през Страстната седмица.
Традиции и обичаи в България по време на постите
В българската народна традиция Великият пост е време на тишина и подготовка:
Пролетно почистване
В първите седмици на поста семействата извършват основно почистване на дома – символ на вътрешното пречистване.
Лазаровден и Цветница
В края на поста девойките лазаруват – древен обичай за здраве и плодородие, съчетан с християнската традиция. На Цветница се носят върбови клонки в църквата за благослов.
Страстната седмица
Това е най-святото време от годината. В България спазваме редица обичаи:
Велики четвъртък – боядисват се първите червени яйца, символ на Христовата кръв и възкресението.
Разпети петък – ден на най-строг пост; вярващите минават под плащаницата за здраве и смирение.
Велика събота – последни приготовления за празника.
На на поздрава „Христос воскресе“ не се отговаря с „Благодаря подобно“ , а „Наистина воскресе“. Този поздрав се спозва 40 дни.
Забрани по време на поста
Традиционно по време на Великия пост не се вдигат сватби и шумни тържества. Смята се, че веселбата и разточителството противоречат на духа на покаяние.
Кой е освободен от строг пост?
Църквата проявява пастирска грижа и допуска облекчения за:
малки деца
болни хора
бременни жени
хора в тежък физически труд
Облекченията се съобразяват със здравословното състояние и се обсъждат с духовник.
