Над 202 000 руснаци и над 55 000 българи са жертвите по време на Освободителната война
„Няма нищо по-естествено от това, всяка годишнина от Руско-турската освободителна война да ни дава повод да възкресяваме в паметта си спомена за героичните събития от 1877-1878 г. и да отдаваме заслужен поклон на хилядите именни и безименни войни, отдали живота си за свободата на България“. Това каза на 21 февруари 2018 г. в Стара Загора проф. Пламен Митев по време на проведената кръгла маса на тема „Пътят към свободата“. – Подобни оценки за мнозина звучат твърде общо, натруфено и изпразнени от съдържание. За да осмислим значението им, сме длъжни да се върнем назад във времето и да се опитаме да разберем надеждите на тогавашните българи, техните болки и страдания, мечтите и вярата им“.
В експозето си (което в навечерието на 3 март – Националния празник на Република България ще публикуваме в електронното издание dolap.bg) видният историк се спря на българската национална кауза през 19 век, а именно възстановяване на изгубената държавност, на националноосвободителното движение, грешките на пълководците по време на военните действия, примерите на героизъм и себеотрицания, жертвите на руси и българи, битката край Стара Загора и опожаряването на града, Санстефанския договор и последствията за България след него, поуките, от които за съжаление малко се учим.
„…Обективният прочит на случилото се през 1877-1878 г. показа, че Руско-турската война оказа решаваща роля за освобождението на България и за постигане на независимостта на Сърбия, Румъния и Черна гора, подчерта проф. Митев. – Руското командване замисли кампанията на Балканите като едно устремно нападение на юг, което в рамките на 3-4 месеца трябваше да принуди Високата порта да приеме изработените от Цариградската конференция проекти за решаване на източната криза. Бляскавият план на генерал Обручев за съжаление не успя да се осъществи и след първите успешни действия на юг от река Дунав, Руската армия беше изправена пред сериозни изпитания. Стара и Нова Загора, Шипка и Плевен, Ловеч, Горни и Долни Дъбник, Гривица са само част от имената, превърнали се в символи на драматизма, на мъжеството и страданията, на руските и украинските, на литовските и латвийските, на финските и румънските войни. Тези имена показват, че пътят към Одрин и Цариград не беше само поредица от славни победи и триумфално настъпление. По този път бяха допускани и грешки, налагаха се отстъпления, правеха се и ненужни компромиси. Достатъчно е да се отбележи например, че некадърността на командващия Западен отряд ген. Николай Криденер доведе до безсмислените три атаки на Плевен. Грешката на ген. Радецки, който се подведе, че 40000 елитен отряд на Сюлейман паша ще настъпи през прохода Твърдица-Елена, предизвика драматичните боеве на Шипка. Все в същата посока могат да се споменат безследно изчезналите по пътя към България вагони с топли дрехи и храни за действащата руска армия, които едри спекуланти и мошеници разпродадоха още във Влашко, за да натрупат по-големи печалби. Да не говорим за хилядите измръзнали и извадени от строя руски гвардейци, изпратени към вече заснежените позиции на Шипка по летни униформи, заради безхаберието на армейските интенданти…“
Професорът съобщи, че въпреки че военните действия продължават само 10 месеца, на двата фронта – Кавказкия и Дунавския, руската армия дава близо 202 000 убити и починали от раните и болестите си. Над 35 000 мъже се завръщат от бойните полета като инвалиди, а изразходените за бойните операции средства от бюджета на Русия, надхвърлят над 1 милиард златни рубли. Последните изследвания показват, че за 10-те месеци на войната, раждаемостта в Русия спада с 10%, смъртността се повишава с 15%, естественият прираст на населението намалява почти с 50%. И ние българите сме платили част от цената на своето освобождение. При това цена, изразена с цифри и конкретни факти. Пряко участие във войната вземат над 12000 опълченци и повече от 25000 въоръжени доброволци, организирани в самостоятелни чети, действащи в тила на турската армия. Стотици българи са използвани от руското командване като разузнавачи, съгледвачи, водачи и преводачи. Подвигът на тези позабравени герои съвсем не е по-маловажен от саможертвата на войниците и офицерите по бойните полета. Сраженията при Стара Загора показват на какво са способни неопитните уж български опълченци. В горещите августовски дни на 1877 г. отново българите спасиха позициите на Шипка.
В хода на бойните действия стотици селища от двете страни на Балкана бяха опожарени и разграбени. Жертвите сред българското население многократно надвишиха загиналите не само по време на Априлското въстание, но и на всички бунтове и завери през 19 в. взети заедно. Следствие на поголовните кланета в старозагорско, новозагорско, карловско Казанлък, Ловеч, Каварна, както и в резултат на неконтролируемите безчинства на редовната турска армия и системното физическо унищожаване на българския елит в отделни селища и региони – местните учители, свещеници, първенци, богати и влиятелни търговци, занаятчии и предприемачи, без съд и присъда са избити над 50 000 души. По данни на официалната статистика, правена непосредствено след подписване на Берлинския договор се вижда, че само в района на пловдивско, сливенско и старозагорско по време на войната са разграбени, опожарени или напълно разрушени 50% от жилищния фонд на българите и 80% от училищните сгради и българските църкви.
„Въпреки грешките и жертвите трябва да се отбележи, че върху политическата карта на Европа, отново се възроди българската държава. Победата на Русия даде на българския народ дълго желаната свобода, позволи му веднъж завинаги да се отърси от чуждото агарянско иго и да поеме съдбините си в собствените си ръце“, заключи проф. Митев.
„Никой не ни е казвал или втълпявал, че свободата ни е подарена. Това изприказва по собствени причини срещу Русия някакъв поляк. Той представлява нация, която по това време е сътрудничила на Османската империя, каза проф. Андрей Пантев. – Цветът на руската политическа и художествена интелигенция никога не ни е втълпявала това. Съвсем друг е въпросът, че ние сме заслужили някой да се бие за нас. Защото се бихме сами и пропаднахме като мъченици, като герои, като обречени хора. Това е величието. Никой не си мисли, че Старозагорското въстание е решило как да влязат българите в Цариград или поне в Одрин. Но въстаниците са искали да изкрещят пред очите на враждебната Европа, която Иван Вазов нарече блудница, че през целия 19 век има един народ в основата на славянската, на християнската цивилизация, който е пренебрегван, който е мъчен от една чужда и враждебна власт . Това е цялата им идея. Старозагорското въстание не е отразено в дипломатическата кореспонденция, защото е умишлено заглушавано и задушавано. Бунтовниците са знаели, че са обречени. В това е величието им. Затова се прекланяме пред тях. Величието е в анонимното участие в борбите за свобода. Както и Васил Левски. Той не е Робин Худ. Не е човек, който преследва с гола шашка паникьосаните турци. Величието е да останеш незабелязан. Да умреш в самота. Това е особеното чувство. На вас, старозагорци казвам: “Много лесно е сега да кажеш, ще им отрежем главите, а утре сме в Министерския съвет – в буквалния и преносния смисъл. Тук ние честваме чисто фактологическата, фотографската канава на тези събития. Но трябва да знаем и нещо друго: Бунтовниците са умирали мърцина, знаейки, че няма да победят. Това потомците честват. А не кой кого победил в схватка с турските пехливани. Не! Ние тук свеждаме чела пред онези, които са знаели, че като краен успех от „тая работа“ нищо няма да излезе. Спомнете си, че Левски е велик, защото не е бил заплатен за своята дейност. За разлика от някои други герои, които впоследствие стават министри, кметове, банкери. Да помним, че Левски е бил беден, вземал е пари, но не за себе си, а за делото. И умира на бесилото беден. Както впрочем и Христос!“, коментира проф. Пантев.
Много въпроси бяха зададени от публиката, препълнила зала No 33 на Регионалния исторически музей, на които двамата професори изчерпателно отговориха. На питането за русофилите и русофобите проф. Пантев отговори с риторичния въпрос „Кой изгони турците от България?“ На въпроса дали жестоката битка край Стара Загора и геноцидът над местното население са допринесли за положителния изход на войната, проф. Митев обясни, че това не би следвало да има отношение. Саможертвата на Стара Загора е уникална. Опустошителната битка според него се дължи, както на старото въоръжение на руската армия и ограничените боеприпаси, така и на непремислените действия на ген. Гурко, който тръгва на юг от Балкана с 12 000 армия срещу 40 000 на Сюлейман паша.
Професорите изразиха становища и на неизяснените определения „турско робство и османско присъствие“, границата между османска империя и турска империя, дипломатическите игри на Русия за Санстефанския договор и пр.
Още на няколко акцента станаха свидетели присъстващите, сред които и много ученици и младежи. За първи път беше представено новото копие на знамето на Старозагорското въстание. То е дело на художниците Михаил Косев и Димо Генов. На 3 март 2018 г. това копие ще поведе грандиозното шествие – поклон на старозагорци и гости от цялата страна с 300-метровия трибагреник към Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Още през 2012 г. научно е доказано, че знамето на Старозагорското въстание е първооснова на Националното знаме на Република България.
На форума беше представен и научно-популярният сборник „Сакралните старозагорски знамена“. На 64 страници са представени Знамето на Старозагорското въстание от 1875 г., Самарското знаме, Знамето на град Стара Загора и 300-метровият национален трикольор -рекордьор, което тази година за четвърти път ще поведе шествието „За свободата… Да развеем българското знаме“. Книгата е посветена на православния град герой Стара Загора. Тя излиза по повод 140-годишнината от Освобождението на България и се разпространява безплатно в училищата, читалищата, библиотеките и други културни институти в община Стара Загора.
Кръглата маса „Пътят към свободата“ беше организирана от Община Стара Загора и Регионален исторически музей. Зам.-кметът Иванка Сотирова благодари на участниците във форума като подчерта, че старозагорци са особено чувствителни към своята героична история, на която отдават почит и преклонение.
Росица Ранчева