Сретение Господне, Свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна почитаме днес – 2 февруари

Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа, майка му света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първородин като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очеквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен…

Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“.

Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“ Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука. 2:25-35).

Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.

Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

Христовата църква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

© Жития на светиите

Църковни песнопения

Тропар, глас 1

Радуйся, благодатная Богородице Дево,
из тебе бо возсия солнце правди Христос Бог наш,
просвещай сущия во тме.
Веселися и ти, старче праведний,
приемий во обятия Свободителя душ наших,
дарующаго нам воскресение.

Радвай се, благодатна Богородице Дево,
защото от тебе изгря Слънцето на правдата,
Христос – нашият Бог, просвещаващ намиращите се в тъмнина.
Весели се и ти, старче праведни,
приел в обятията си Освободителя на нашите души,
Даряващия нам възкресение.

Кондак, глас 1

Осветил девическата утроба с Твоето рождение, Т
и си избързал да благословиш и ръцете Симеонови,
както подобаваше, сега и нас си спасил, Христе Боже,
но умири във войни населението и укрепи царя,
когото си възлюбил, Единствен Човеколюбче.

Днес спасения нашего главизна, и иже от века тайнства явление: Син Божий син Деви бивает, и Гавриил благодат благовествует. Темже и ми с ним Богородице возопиим: радуйся, Благодатная, Господ с тобою!

Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавриил благовести благодат. Затова и ние да извикаме с него към Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!