Старозагорски общински вестник

Старозагорски общински вестник, официалното издание на Старозагорското градско общинско уп­равление започва своя „живот” на 21 октомври (3 ноември нов стил) 1892 г. Цена на абонамент за година 2 лв., един брой 10 ст. Кмет по това време, от 1890 до 1893 г., е Мирчо М. Стоянов (1857-1933), юрист, дългогодишен общински съветник, баща на поета Иван Мирчев.

До тогава в града ни вече са излизали: сп. „Земледелец“ (1883-1885), сп. Знание (1884-1885), в. Балкан (1886-1887), в. Защита 1888, в. Средна гора 1890 г. В рубриката „Новини от Стара Загора“ вестник Пловдив, бр. 136 от 12 декември 1892 г. отбелязва: „Тук почна да излиза „Общински вестник“, дело похвално на кметството…” За вестника споменава и Стефан С. Бобчев в книгата си Преглед на българския печат (1844-1894 Г.), Пловдив, 1894, с. 111: „През 1892 г. са се основали 29 списания и вестници, от които продължават и до сега … вестниците Старозагорски и Русенски общински вестници…“

Ст.-загорски общински вестник излиза на 1-во, 11 -то и 21 -во число всеки месец в тираж 300 екземпляра. През годините 1892-1928 има отделни прекъсвания и промени в заглавието и периодичността. От октомври 1892 г. до май 1903 г. – като Ст.загорски общински вестник, вкл. 1895-1899 г, – Старо-загорски градско-общински вестник; януари-март 1910 г. – Старо-загорски общински вестник; юли 1912 г, септември 1926 – януари 1928 г. отново Старо-загорски общински вестник. Пръв отговорен редактор на вестника е Крум Приматаров, печатането става в печатницата на П.Г. Хайрлов в Стара Загора. Подробна характеристика на вестника дава Ди­митър Иванчев в Български периодичен печат 1844-1944, София, 1966, Т. II, с.348, 350.

Издаването на вестника е финансирано от общинския бюджет, като средствата са оформени в нарочен параграф „Разноски за издаване на общински вестник“. В приложената илюстрация е видно, че за 1894 г. са изхарчени 1274,65 лв., за 1895 – разрешени 1500 лв. и за 1896 г. – също 1500 лв., гласувани в общинския бюджет. За сравнение – „за поддържане библиотеката, купувани на книги, списания, вестници и др.” в бюджет 1896 г. също са отделени 1500 лв. Приходи получава от поместените обяви и реклами, и от абонамента.

В уводната статия е отбелязано „…пресата всякога е служила и ще служи за най-бързия, най-незаличимия и най-сигурния съобщител и тълкувател на мненията и действията било то на отделни личности или пък колегиални учреждения от какъвто и да били те характер“. Любопитно и съвременно звучат и другите моменти от цитираната статия, затова ви ги предлагаме дословно: „Хората, поставени да ръководят интересите на Общината, едва ли да не съзнават, че всичко, което общинското управление върши, засяга пряко или косвено самите граждани. Мерките, които то взема в интерес на града, са всякога от естеството да ангажират участието им и следенето на действията на онези, които съставляват общинското управление.”

По нататък следва Програмата на вестника в 6 точки:

• Печатане на по-важни решения на Общинския съвет, както и постановленията и приказите на общинското управление.
• Разясняване на причините, по които Общинския съвет или общинското управление е взел известно решение, издал някаква заповед или постановил нещо.
• Предварително разискване и обсъждане на въпроси от конкретно интересуващ общината характер, които кметството ще има предвид да внася за разрешаване
• За обсъждане на въпросите, за които е дума в т. 3, колоните на вестника ни са отворени за всички граждани, стига изказващите мнението си да съблюдават следните условия:

а/ да бъдат по възможност кратки, ясни и точно да мотивират съжденията си

б/ да избягват всякакви частности и да гледат на въпросите всякога принципиално

• Антрифилета, отнасящи се до случващото се в града, което има обществен характер
• Статии, антрифилета или разисквания от политически характер не се допущат

Пьрвият брой съдържа още статия за благоустрояването на Старозагорски минерални бани, хроника на събитията в града, заповед на Общинското управление за ограждане на дворовете и реклама на печатницата П. Г. Хайрлов.

Централно място във вестника заемат протоколите от заседанията на Старозагорския градско-общински съвет. От публикуваните протоколи получаваме информация за състава на общинския съвет, за въпросите, които са обсъждани, дебатите по тези въпроси и съответните решения на общинските съветници. Печатат се още извлечения, разпореждания, прикази, обяви на кмета, Старозагорското общинско управление и съдебния пристав; обяви на дружествени фирми и граждани; статистически ведомости за състоянието на градската библиотека, за здравното състояние за населението, за броя на животните е общината и други. Всяка година вестникът публикува бюджетът на градската община. Гражданите се запознават с приетите правилници, устави на дружества и комитети, с условията за наемане на общински имоти.

През март 1896 г. кметът Сава Казмуков подписва заповед за издаването на Общински сборник като притурка на „Старо-загорски общински вестник“. Сборникът, „който да излазя периодически да съдържа: а) правилници по управ­лението на общината; б) правилници и поемни условия за събиране на разните градски доходи; в) бюджет и отчетност по него и г) разни по-важни документи и решения по управлението на общината“. Книга първа на Сборника излиза през същата 1896 г. Екземпляр от нея се съхранява във фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески”. За съжаление, досега не сме изяснили в колко книги и до кога е издаван Сборникът.

В Стара Загора се съхраняват само няколко оригинални годишнини от вестника (1895-1898). Останалите са в Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София.

Преживял няколко големи пожара в общинската сграда, градът ни е останал почти без оригинални архивни документи. Това определя и значението на Старо-загорски общински вестник като източник на информация за управлението и обществения живот в Стара Загора. Задълбоченото изследване на публикациите води до интересни и твърде любопитни изводи и аналогии, свързани със съвременността.

Снежана Маринова