Днес православната църква почита паметта на Св. прпмчк Стефан Нови, Св. 15 свщмчци Тивериополски.

Преподобномъченик Стефан Нови бил посветен Богу още при раждането си
Преподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил подстриган за инок в Авксентиевия манастир и се прославил със свят живот и благотворителност. Обичал самотен живот, но бил принуден да жертва собственото си желание за обща полза: избрали го игумен на манастира.
В това време твърде много се засилила иконоборческата ерес. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним яростно преследвали почитателите на светите икони. Църквата „Св. Богородица“ във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По повеля на императора всички стенописи били премахнати. Константин Копроним отишъл още по-далеч от баща си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, свикан в Цариград, постановил иконите да се считат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпореждания, да се считат еретици. След това започнало страшно гонение против монасите. Византийските манастири запустели, а монасите били затваряни в тъмница.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и затова желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати дарове и с поръчение да го уговори да подпише определението на събора, но Стефан категорично отказал. Тоя отговор разярил царя и той заповядал да го затворят в тъмница. Но скоро подир това врагове неочаквано нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия гняв, освободил праведника.
Св. Стефан лежал в тъмница, изтърпял заточение и мъчения, но не се отклонил от вярата си
Щом утихнала войната, гонението било подновено с още по-голяма сила и целият гняв се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го обвиняват в престъпления. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания. Накрая заповядал да го затворят в тъмница. В нея мъченикът намерил повече от триста затворници, заключени за почитане на иконите. Всички вече били претърпели тежки мъчения и очаквали смърт за твърдостта си във вярата, но се утешавали чрез молитва и упование на Бога.
Дохождането на св. Стефан още повече повдигнало духа на затворниците. И денем, и нощем тъмницата кънтяла от молитви и псалмопения. Много народ се трупал около тъмницата, за да получи благословение или съвети от преподобния, или пък да се помоли за ония, които така мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на смърт. Това станало в 767 г.

Петнадесетте тивериополски мъченици са група раннохристиянски мъченици, почитани като светци мъченици от Православната църква. Всъщност броят им е 16 (предвидено е да бъдат обезглавени, но един от тях – епископ Тимотей Тивериополски – не дочаква това и е заменен от мирянина Етимасий). Последният, както и Теодор Никейски, участник в Първия вселенски събор в 325 година, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий са екзекутирани на 28 ноември 362 г. по време на гонение над християните при император Юлиан Апостат , след като известно време преди това някои от тях успяват да се укрият от предходно, бягайки в района на град Тивериопол (днес Струмица), намират поддръжници и съвместно се отдават на мисионерска дейност там.

Погребани са от местните християни в каменни Саркофази , на които изписват имената им. В Тивериопол се развива култ към тях, но после градът е разрушен в хода на славянските и аварските нашествия и запустява, а споменът за гробовете на мъчениците (затрупани под руините) остава в местните предания.

След покръстването на България в 864 г., княз Борис I нарежда на комит Тарадин, който управлява тези земи, да издири мощите на петнадесетте тивериополски мъченици, прочули се като чудотворни. Откопават част от тях и отнасят някои (на Тимотей, Комасий и Евсевий) в строящия се катедрален храм на река Брегалница, а други са оставени на местното население и се съхраняват в църквата му, но и те са пренесени в новия храм по времето на цар СимеонI.

По време на османското нашествие църквата на Брегалница е разрушена и мощите отново се изгубват. От останалите по-рано в Струмица, там е запазена единствено останка от една ръка, приписвана на Петър. По време на Балканските войни в 1913 година тя е отнесена от гърци в Кукуш и във връзка с това Тивериополските мъченици са обявени и за патрони на този град. Струмишките жители също ги имат за покровители на селището си и ги тачат. На предполагаемото място на екзекуцията им е изграден съвременен храм , който е наследник на няколко по-стари храма.