Намерена е най-старата Златна книга за орфизъм

Открита случайно край река Струма преди близо 70 години, най-старата оцеляла книга в света никога не е трябвало да бъде намерена.

Погребана в продължение на повече от две и половина хилядолетия, Златната книга за орфизъм се появява по време на изграждането на канала – шест блестящи листа от 23,82-каратово злато, свързани заедно като миниатюрен кодекс.

Само на 660 г. пр.н.е. той предхожда много писмени традиции, които считаме за древни, но майсторството му е толкова изтънчено,

Всяка страница носи надписи на етруски език, заедно с сцени, гравирани с удивителна прецизност: воин, изправен със щит и копие, конни ездач, напътстващ коня си, рогато животно по средата на стъпалата, музикант с лира и митични същества като сирена, носеща се между световете.

Тези изображения не са просто декоративни.

Те говорят за орфическите вярвания – ритуали, фокусирани върху смъртта, прераждането и пътуването на душата. Златни листа, носещи молитви и инструкции, често са били поставяни при мъртвите; тази книга може някога да е служила на подобна свещена

Оцеляването и е рядкост.

Златото издържа на времето, но подвързани страници – с оформени и гравирани – почти никога не траят.

И все пак ето го: мост от метал, свързващ тракийските златари, етруските книжници и духовното въображение на древния свят.

Днес този необикновен артефакт почива в Националния исторически музей в София.

Златната орфическа книга съдържа шест прецизно изработени листа от чисто злато, на които са гравирани сложни и богато символични сцени и надписи на етруски език.

Основните гравюри включват:

Воин, изправен с щит и копие, символизиращ силата и защитата, която вероятно има не само военна, но и духовна функция, свързана с орфическите вярвания.

Конен ездач, който насочва коня си, изразява движение и преход, символизирайки пътуването на душата по пътя към отвъдния свят.

Рогато животно, изобразено по средата на страниците, което играе централна роля, вероятно символ на плодородие, сила или връзка с природата и духовното царство.

Музикант с лира, ръководещ ритуали и молитви, където музиката има функцията да комуникира с боговете или духовете.

Митични същества като сирени, която е препратка към пътуването между световете – жива и смърт, видимото и невидимото.

Тези изображения са изработени с изключителна прецизност, като гравьорите вплитат в тях не само декоративен елемент, но и израз на дълбоки орфически религиозни и философски концепции, свързани със смъртта, прераждането и пътуването на душата.

Златните листа с гравюри са своеобразна книга на ритуалите и молбите, които са били използвани за духовна подготовка и защита на починалите, като са поставяни в гробове или свещени места.

Символиката е съчетана със стилизация, която носи знакови значения – например изображенията на воин и конен ездач подчертават динамиката на борбата и прехода; рогатото животно носи митологична тежест; музикалните мотиви подсилват духовната връзка, а митичните образи като сирената са мост между земното и отвъдното.

Това произведение обединява духовните вярвания, занаятчийското изкуство на траките и етруските, и най-старата писменост, като първична система за записване на свещени истини.

Гравюрата върху златото не само предпазва текстовете от времето, но и придава на книгата свещена и вечна стойност .