Директорът на Старозагорската опера Владимир БОШНАКОВ: “И през 100-летния творчески сезон – смело напред, с вяра и оптимизъм“!

Със заповед на министъра на културата Мариан Бачев от началото на септември 2025 г. диригентът Владимир Бошнаков пое ръководството на Държавна опера – Стара Загора като временно изпълняващ длъжността „Директор“ до провеждането на конкурс.

Точно месец след това, Маестрото даде интервю за читателите на сайта Долап.бг.

Уважаеми Маестро, от 2017 г. старозагорската публика Ви познава и аплодира като диригент на редица спектакли и концерти, но сега разговаряме с Вас, в качеството Ви на директор на най-големия културен институт в региона .

Моля разкажете за Вашето детство, за средата, в която сте израснал, за интереса Ви към музиката.

Роден съм в Плевен на 13 ноември 1971 г. Дядо ми Владимир Бошнаков е бил музикант първо в царския оркестър в Плевен. В оркестъра е свирил на кларинет, но когато Саша Попов идва в нашия град и организира филхармония, дядо ми се налага да премине от кларинет на фагот, защото не са намерили човек, който да свири на фагот. Дядо ми свиреше на кларинет, на фагот и саксофон. Това си спомням като ден днешен. Кръстен съм на него и се гордея, че нося името на човек, който в името на музиката е сменил и инструменти, и оркестри. Почина, когато бях в първи клас, т.е. 7 години той ме е гледал, свирил ми е, даваше ми да си играя с неговите музикални инструменти и ме е забавлявал. Поради факта, че носех неговото име, естествено, че му бях любимец. От тогава започна моят интерес към музиката. Дядо ми е посветил и баща ми на това поприще. Баща ми е завършил Софийското музикално училище, а след това- Консерваторията. Още като студент е бил член на Софийска филхармония като фаготист, а след разпределението се завръща в Плевен. Започва работа в Музикалното училище, в Плевенска опера и Плевенска филхармония, което пък определя моя път.

Започнах образованието си в Музикалното училище. Свирих 7 години на виолончело. Бях дребно дете, и не можех да започна направо на духов инструмент, но на 12 години преминах на кларинет. Моят преподавател Карекин Хугасян ми споделяше, че кларинетът е страхотен инструмент, но винаги си е мечтал да стане диригент. „Ако осъществиш моята мечта и станеш диригент, няма да съжаляваш..!“- често ме съветваше той. Така още в училище преподавателят ми по кларинет ме подтикна да се занимавам сериозно с пиано и дирижиране. Тогава имаше профилиране и аз продължих в теоретичния отдел. Кандидатствах в Консерваторията и с кларинет, и в теоретичния. Приеха ме и в двете специалности, които паралелно учих пет години, колкото тогава продължаваше обучението и се дипломирахме като магистри. На петата година бях магистър по хорово дирижиране и кларинет. След това специализирах оркестрово и оперно дирижиране при професор, после академик Васил Казанджиев. Моят професор по кларинет – проф. Петко Радев, беше първият ми солист на дипломния ми концерт с Плевенска филхармония. Свирихме Концерта за кларинет и оркестър на Любомир Пипков. Петко Радев и Васил Казанджиев бяха част от журито на този дипломен концерт. Спомням си, че първият ми концерт, беше точно на рождения ми ден на 13 ноември. Благодаря и на Георги Нотев, който по онова време беше главен диригент на Плевенска филхармония, че ми подаде ръка, за да започне от там моят професионален път.

Тази година през месец декември, ще празнувам 25-годишен юбилей на сцена като диригент, с концерт отново с Плевенска филхармония. Ще ги отбележа там, откъдето съм тръгнал от родния ми град. В програмата ще изпълним Дворжак – концерт за виолончело и оркестър и

Брамс 3-та симфония.

Как продължава професионалният Ви път?

Работих като преподавател в Музикалното училище в Плевен и диригент на Плевенската филхармония . Бях гост-диригент на различни оркестри в България. След това съдбата ми поднесе Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново. Тогава започна кариерата ми на диригент на музикално-сценични произведения. Започнах с оперетите на Щраус. Първата ми оперета беше „Цигански барон“ на Йохан Щраус-син. Във старата столица на България, съдбата ме срещна и с моята съпруга Русалина Мочукова. По това време тя живееше във Виена, Австрия. Прибра се за концерт по случай празника на града, който аз дирижирах. Запознахме се, а на следващата година вече имахме син. Любов от пръв поглед, любов свързана с музиката.

После Русалина започна работа като солистка в Старозагорската опера. Тя остана в Стара Загора, аз- в Търново. Благодарение на Найден Тодоров получих покана за работа в Русенската опера и постоянно пътувах по тангента – Русе, Велико Търново, Стара Загора и обратно… В Русе съдбата ме срещна с Огнян Драганов и Силвия Томова, с които много работихме заедно. След като г-н Драганов стана директор на Старозагорската опера ме покани тук за диригент и аз приех. Решихме със съпругата ми, че най-удачно е да се преместим окончателно в Стара Загора. Градът е прекрасен със своята инфраструктура, с възможностите за синовете ни да учат тук и ние да работим в тази чудесна опера. От началото на месец септември 2025г. съм в директорския кабинет и на директорския стол.

След вече четвърт век, какво ще кажете за професията на диригента?

Който каже, че е диригент докато е учил дирижиране в консерватория, той ще излъже. Всичко се учи в прекия контакт със съставите, с оркестрите, с хоровете и солистите, със спектаклите, които дирижираш… В музикалната академия се учиш на мануална техника, на това да си добър по хармония и полифония, да четеш партитури… Но тези партитури да можеш да представяш пред публика се научава в продължение на не по-малко от 10 години. Много малко са гениалните диригенти, които на първата, втората година може някой да каже – това е явление, готов диригент е, може да излиза да дирижира.

Каква е ролята на диригента на пулта?

Ролята на диригента е да изгради концепция за произведението, да успее да убеди всички участници, които ще го изпълнят, в своята концепция, да го доведе до успешен край. На спектакъла диригентът не може вече да въздейства, каквото е направил е направил до генералната репетиция. На спектакъла излиза, за да покаже своята персона пред публиката. Ако по време на спектакъл се налага да въздейства означава, че не си е свършил работата по време на репетиции.

Сигурна съм, че оркестърът на нашата опера Ви харесва и предпочита?

Надявам се да е така, защото аз съм привърженик на убеждението, а не на насилието. Според мене, хората трябва да бъдат убедени, че това, което ще свършат, ще даде най-добър резултат за художественото ниво. Ако това можеш да направиш с уважение, с усмивка и „с памук да им извадиш душата“, е най-добрият вариант. Тръгнеш ли да ги натискаш, да ги пресираш, да ги убеждаваш, че те не са творци, а това си само ти, според мене не води до творчество, единомислие и единодействие.

В продължение на 7-8 години, като диригент, Вие сте част от Държавна опера Стара Загора. Дирижирали сте редица спектакли и в този смисъл познавате отделните колективи – оркестър, хор, солисти, технически персонал. Какво е мнението Ви за тях?

Всички те, в последните 10 години, израснаха неимоверно много. Преди 10 години балетът, може би, не беше повече от 15 души. Оркестърът беше съвсем некомплектован, хорът беше застаряващ…В момента Държавна опера Стара Загора има добре комплектован и добър оркестър, много добър хор и изключителен балет. Техническите служби работят като добре смазана и работеща машина. В нашата опера човек се чувства комфортно и сега, като директор, ще си позволя да поканя много от моите талантливи колеги диригенти, да дойдат и да видят как работи тази „машина“ – Държавна опера Стара Загора. Не е по моя покана, но изключително съм щастлив, че Павел Балев ще дирижира спектаклите на „Андре Шение“. Той е свързан със Стара Загора като ученик на Музикалното училище. Маестро Григор Паликаров съм поканил за спектакъла на „Фауст“. За догодина смятам да поканя и маестро Найден Тодоров, и Славил Димитров за коледен концерт, Росен Гергов и много други…Нека колеги, които имат възможност да работят навсякъде, да дойдат в Стара Загора и да видят, че тук е комфортно за работа и е удоволствие да се работи. Маестро Павел Балев, след като направи едноседмичен тур репетиции заяви, че е невероятно много впечатлен от оркестъра, от солистите, от целия състав.

Целта ми на позицията като директор е да се запази това високо ниво. Ще запазя всичко, което г-н Драганов е постигнал с колектива на театъра. От тук нататък като диригент смятам, че трябва да покажем различни прочети на реализираните вече заглавия. Те са налице като декори и костюми. Имаме състава, имаме гръбнака. От тук нататък да сменим малко прочита на тези заглавия. Мои колеги диригенти, да идват, да правят различен прочит…Няма да заложа на нови постановки. Има достатъчно не изиграни постановки, които трябва да се извадят от гардероба, да се поставят на сцена и да ги показваме пред публиката, която обича „Трубадур“, „Травиата“, „Риголето“, „Набуко“, „Аида“, „Бохеми“ и „Тоска“, „Лучия ди Ламермур“, „Кармен“, „Дон Паскуале“, „Севилски бръснар“…Имам целия дълъг списък с репертоар, който е наличен. Нека да покажем, например, прочита на „Севилският бръснар“ на Диан Чобанов. Той си има фенове, които го ценят и обичат от преди 15 и повече години, когато беше диригент на нашата опера. Много държа да дойде маестро Найден Тодоров, защото операта ни отговаря на нивото на такива диригенти.

Казахте, че ще каните известни диригенти, а гостуване на солисти да очакваме ли?

Да очакваме нашите щатни солисти да излизат на сцена по-редовно и да заявят себе си пред старозагорската публика.

Маестро, кога и как официално ще бъде открит новият 100-тен творчески сезон на Държавна опера Стара Загора?

Официалното откриване на оперния сезон е на 17 октомври 2025г. със спектакъл на операта „Фауст“ от Гуно. Седмица по- късно, на 24 октомври 2025 г. откриваме балетния сезон с премиера на „Вечер на съвременния балет“. Това са миниатюри на различни хореографи от чужбина. По програма имаме няколко други спектакли.

С премиера на операта „Андре Шение“ от Джордано на 21 и 22 ноември откриваме 55-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство. На 25 ноември играем „Лебедово езеро“ , след което пристигат нашите гости: операта „Русалка“ на Дворжак, постановка на Държавна опера Варна. Следва концерт, посветен на Добри Христов. В първата част са светските песни на композитора, а във втората част – църковна музика с нашия хор и солисти от нашата опера. Би трябвало да го дирижира митрополит Киприан. На 2 декември е „Вълшебната флейта“ на Държавна опера Пловдив, чиято премиера тепърва предстои. На 3 декември гостува Софийска филхармония с диригент Иво Венков и солист Лора Маркова. Представяме книгата на академик Пламен Карталов „Опера и природа“ на 7 декември. Закриването е с операта „Танхойзер“ на Вагнер на Софийска опера. Има и богата съпътстваща програма.

От години операта ни поддържа различни формации, съвсем наскоро подписахте договор за съвместна работа с Националното музикално училище за сценични изкуства „Христина Морфова“.

С Музикалното как няма да не подпишем, те са нашата свежа кръв. Ако останат в България, добре би било да дойдат в нашия театър. С директора на Музикалното Красимир Къшев говорим за съвместен мюзикъл, който да е насочен към младата публика. Явно при него има много талантливи деца, които пишат музика и текст. Ще видим дали не можем да направим нещо по тяхното творчество. И в нашите спектакли също трябва да ги ангажираме…

Продължава работата на Детската оперна студия, която посещават над 80 деца- по 40 във вокалната и в балетната група. Продължава работата и с децата със специални образователни потребности „Ние сме музиканти“. Ще влязат вероятно в някои от представленията на Детската студия под една или друга форма…Децата имат нужда от музика и танц.

Маестро, в крайна сметка, всички усилия на колектива на оперния театър, са за нейно величество публиката. През творческата Ви реализация, сте се срещнали с различни публики. Какво мислете за старозагорската публика?

Без куртоазия, нивото на публиката на Стара Загора е на много високо европейско ниво. Като се отвори завесата и на сцената започва да мирише на парфюм. Тук знаят как да дойдат облечени, с какви бижута и как се влиза на опера. Няма да видите посетител неглиже …Публиката е много внимателна към това, което се случва на сцената. В болшинството тя знае как, кога и колко да се аплодира. Сигурен съм, че и през новия творчески сезон ще има много поводи за преживяване на взаимна радост.

Каква е дисертацията по която работите?

Моята дисертация е за музикалната драматургия на Парашкев Хаджиев в негови четири опери – две исторически, една комична и една битова драма. Става въпрос за „Луд Гидия“, „Албена“, „Мария Десислава“ и Лето 893“. Парашкев Хаджиев е българският Верди. Има над 20 музикално-сценични произведения. Разбира от гласове, от музикална драматургия и за съжаление, няма два реда написани за него. С Русенска опера съм правил „Мария Десислава“ и „Лето 803“. Смятам, че трябва да му се отдаде дължимото като автор.

Солидно рамо на нашата опера е, както Община Стара Загора, така и Настоятелството. Запознахте ли се вече с тях в качеството си на директор?

Да, и съм с огромна благодарност и надежда за подкрепата на Общината. Настоятелството е огромен комфорт за операта и за директора. Винаги, когато си в крайна нужда и Министерство на културата се бави, Настоятелството може да покрие част от тези неудобства.

Маестро Бошнаков, оптимист ли сте за работата си като директор на Държавна опера Стара Загора?

Към момента съм оптимист. Може да са нервни тикове на младия директор, но аз имам вяра и сигурност на всеки от колегите ми, които са горди, че са част от прекрасния колектив на Старозагорската опера.

Продължавам с вяра смело напред!

Росица Ранчева