Мозъкът не обича да помни факти. Той помни чувства.

Обикновено като се разболеят, хората обвиняват за това лекарите, здравната реформа, министъра на здравеопазването, лошото време, близките си и всички други, но не и себе си.

Истината обаче е, че когато човек има здравословен проблем, първо трябва да потърси причината в себе си, в своите мисли, емоции и дела.

Ако причината се намери и осъзнае от пациента, това означава, че той вече сам поема отговорността за своето здраве, че осъзнава своята отговорност и вина за своето заболяване.

Премахне ли се причината, премахва се и заболяването. По друг начин не става.

Постоянната загриженост за „свързването на двата края“ икономически, заедно с напреженията и проблемите в съвременния обществен, брачен, семеен и общностен живот, често превръщат съществованието в една тенджера под налягане без предпазна клапа за изпускане на

парата.

Когато тенджерата експлодира, обикновено се стига до умствен срив и физическа болест.

Състоянията на безпокойство, депресия, чувството на безсилие и гняв са придружени от най-различни физически реакции: сърцебиене, прекалено потене, диария, лошо храносмилане,

главоболие и слабост.

Тези реакции са резултат от сложния процес, чрез който физиологическите системи на тялото се приспособяват към стреса.

Вътрешното напрежение води до колективно психологическо напрежение, което се проявява в нещастен семеен живот, хаос и липса на ред в социалния живота, както и в агресия и воюване между обществата и нациите.

Нещо, което никой не ти казва: мозъкът не обича да помни факти. Той помни чувства.

Изиграй емоцията, ако трябва. Мозъкът няма да разбере разликата. Той ще реагира така или иначе.

От това как учиш днес зависи какво ще можеш утре. Бъдещето ти се гради с всяко нещо, което разбираш и запомняш сега.

Изборът е твой. Да продължиш да учиш по стария, бавен начин – или да започнеш да учиш бързо, дълбоко, неудържимо.

Твоят мозък е способен на много повече.

Никола Тесла е говорил осем езика, запомнял е цели книги и е решавал сложни математически уравнения в ума си – без да ползва хартия или химикал.

И познай какво? Той е научил почти всичко сам. Без престижни дипломи, без модерни училища. Само с обсебеност, собствени методи и една тайна – знаел е как да учи.

Брутална истина е, че не се раждаш гений. Обучават те да останеш обикновен.

Но ако тренираш ума си по различен начин – както е правил Тесла – мозъкът ти може да се превърне в суперкопютър.

Никола Тесла е имал суперсила – можел е да си представи машините, преди да ги изгради.

Не са му трябвали чертежи. Дори прототипи. Той е изграждал и тествал всичко в ума си.

А сега – истината, която никой не ти казва: мозъкът учи по-бързо, когато вижда и си представя информацията, не когато я чете.

Мозъкът еволюционно обработва образи 60 000 пъти по-бързо от текст.

А в училище те карат да четеш черно-бели страници текст с часове. Това не е учене. Това е мъчение.

Какво да направиш? Преди да започнеш да учиш нещо първо го „виж“ в ума си. Затвори очи и създай картина.

Тесла не е зубрил. Той е преживявал. Когато спреш да четеш като робот и започнеш да строиш визуални светове в ума си, ще почувстваш как паметта ти се активира веднага.

Тесла е повтарял едни и същи мисловни образи хиляди пъти, докато не станат толкова ясни, че да може да ги върти, разглобява и сглобява – всичко в ума си.

Защо? Защото повторението изгражда автоматична интелигентност. Мозъкът мрази да полага усилия. Затова изтрива това, което рядко използваш.

Но когато повтаряш една идея отново и отново, тя се запечатва трайно в невроните ти. Става част от теб.

Не е достатъчно да прегледаш нещо само веднъж или два пъти. Ако искаш да го запомниш дългосрочно, върни се към него няколко пъти – веднъж след час, после на следващия ден, после след няколко дни.

Колкото повече го повтаряш, толкова по-лесно ще си го припомниш, когато ти потрябва – без да се мъчиш да го извличаш от паметта си.

Повторението не е губене на време. То е начинът да направиш знанието лесно достъпно – точно когато ти трябва.

Тесла е работел сам. Без разсейване. Без шум. Без известия. Без TikTok. Работел в пълна тишина, защото е знаел, че мозъкът достига до гениалност само в мълчание.

Ако учиш с включена музика, проверяваш телефона си през няколко минути или си с постоянно отворени табове – унищожаваш способността си да учиш бързо.

Мозъкът работи на цикли. За да достигне дълбока концентрация, му трябват 15-20 минути пълна тишина. Тогава времето спира.

Паметта се отключва. И започваш да учиш 10 пъти по-бързо. Но всеки път, когато се разсееш – мозъкът започва отначало.

Какво да направиш? Създай си „свещен прозорец за учене“. 25 минути – без звук, без хора, без скролване. Само ти и идеята. Сам срещу знанието. Тесла не се е „опитвал“ да се фокусира.

Той е настройвал средата си така, че да няма нищо излишно. Гениалността не се ражда в хаос. Тя се изгражда в контролирана тишина.

Често отказваме да признаем чувствата си и така ги потискаме, като произлизащото от това напрежение отива все по-надълбоко.

Умствено напрежение: То е резултат от прекалена умствена дейност. Умът е водовъртеж от фантазии, объркване и колебания.

През целия ни живот преживяванията, регистрирани от нашето съзнание, се натрупват в менталното тяло. От време на време те избухват, влияейки на тялото, ума, поведението и реакциите ни.

Когато сме тъжни, ядосани или раздразнени, ние често присъждаме това състояние на някаква външна, повърхностна причина.

Но основната причина за неестествeното поведение на човека е акумулираното напрежение в ума. Медитативните техники (вътрешната тишина) помагат умственото напрежение да се освободи.

Вътрешният шум не е нищо друго освен всички наши мисли, емоции, чувства, реакции, комплекси, страхове, вина. Всичко, което се намира в ума ви и ви пречи да сте спокойни, се смята за вътрешен шум.

Всички йога текстове недвусмислено твърдят, че мир може да бъде постигнат единствено вътре в нас, а не чрез фокусиране върху външния живот.

Затова, за да се създаде мирен свят, първо трябва да се научим да се отпускаме и да хармонизираме нашето собствено тяло и ум.

В обобщен вид йога се тълкува като метод за хармоничното свързване, сливане, общуване на човека (микрокосмоса) с природата (макрокосмоса).