Съборът „Богородична стъпка“ събира над 4000 носители на магията български фолклор
На 30 и 31 август 2025г. на приказните поляни на курортното селище Старозагорски минерални бани ще провежда XIX издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“.
Това събитие не може да се опише. То може само да се съпреживее, да напълни душата и сърцето ти с радост, възхита и гордост. Защото българската песен, свирня, танц, обред и обичай, красотата на българската носия са кодиран с ДНК-то на всеки българин, независимо на кой край на света се намира. Има ли сърце, което да не трепне като заизвива каба гайдата, като думне тъпанът, като ти пробият тъпанчетата на ушите хлопките на кукерите, когато тихо подхване отколешната песен медният кавал загорски, когато хорото заситни в неудържим ритъм…
Милост Божия е, че на това магично място сред вековните дървета на Старозагорските бани, присъствам неизменно от първото издание до днес на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ и не мога да се наситя на хубост българска, на песните и танците, на сръчните ръце на занаятчиите -майстори, на цялата уникална атмосфера, в която и въздухът има душа.
Началото е сложено през 2006 г., когато Петра Мечева (Бог да я прости), тракийка до мозъка на костите, дългогодишен председател на Тракийското дружество „Одринска епопея“, всеотдайна общественичка, Почетен гражданин на Стара Загора, предлага на общинската администрация в лицето на кмета д-р Евгений Желев (Бог да го прости) провеждането на Национален тракийски фолклорен събор на Старозагорските бани, който да носи името „Богородична стъпка“, на сакралното място, което се намира на километър – два северно от селището. Консултант е Крум Георгиев.
Първият събор е на 12 август 2006г. Организатори са Община Стара Загора, Съюзът на тракийските дружества в България, Тракийско дружество „Одринска епопея“ , кметството на Старозагорски бани. Участват 78 състава и 100 индивидуални изпълнители. Председател на журито е Тодор Джиджев. Гостуват състави от Гърция, Турция и Русия.
На следващата година – 11 август 2007 е второто издание. Участват над 2000 души, близо 100 групи от 33 общини. На 9 август е третото издание. Програмата е 23 часа на двете сцени. Участниците са 101 индивидуални и 76 състава. На 8 август 2009 г. отново над 2000 са участниците от 106 читалища и тракийски дружества и 90 индивидуални изпълнители. На 28 август 2010 г. отново участниците са 2000, но сцените стават три. За пръв път се организират колоритна „Улица на занаятите“, пъстър детски пленер и разучаване на хора в селския двор. За 2011 г. на 7 август са получени 158 заявки за участие и 3700 изпълнители от 52 селища. За пръв път журито връчва 20 плакета и дипломи за принос в съхраняване на традиционната ни култура. На 11 август 2012 г. на Старозагорските бани участват 3500 души, 158 колектива и 118 индивидуални изпълнители. На трите сцени програмата е над 27 часа.
На улицата на занаятите щандове подреждат над 25 занаятчии.
От 2013 г. 14 август, съборът се провежда два дни. Участниците са над 4000. В това число участват четири групи, които са вписани в „Живи човешки съкровища“. Занаятчиите са над 30 . На мястото на сегашната трета сцена се отваря така наречения „Селски двор“. Същата година се провежда научна конференция „Фолклорът и съвременният свят“.
На 9 и 10 август 2014 г. драги гости са народният артист, Почетният гражданин на Стара Загора Васил Михайлов и голямата народна певица Валя Балканска. Броят на участниците се запазва както предната година.
25 и 26 юли 2015 г. – участват над 3000 изпълнители от 80 общини в над 200 танцови формации и певчески групи.
На 27 и 28 август 2016 г. участват над 4000 участници. Програмата на двете сцени и в „Селския двор“ е 42 часа. В съпътстващата програма гостува Прабългарската школа за оцеляване „Багатур“, грънчарите от Музей „Етър“, близо 50 занаятчии на Улица на занаятите.
На 26 и 27 август 2017 г. са изпълнени 180 заявки. За пръв път журито връчва 50 дипломи за принос в съхраняването на фолклорното богатство. Съборът е посветен на 50 години от обявяването на Старозагорските минерални бани за курорт с национално значение.
За 25 и 26 август 2018 г. заявките надхвърлят 200.
За тези години само една е прескочена поради ковид епидемията.
Следващите години броят на участниците се запазва. Интересът към събитието става все по-голям. Народът нарича Националния тракийски събор „Богородична стъпка“ – „Малката Копривщица“. Трябва да кажа още, че тези два дни старозагорци буквално се изнасят на събора, който освен всичко друго, се превърна в място за срещи, за нови приятелства, за обогатяване на репертоара на съставите, дечурлигата да покажат талантите и интересите си в няколко десетките обособени кътове на детския пленер.
Случайно разбрах, че туристическите фирми от различни близки и далечни градове са се усетили и организират еднодневни туристически турове до „Богородична стъпка“. Например от Ямбол и Сливен тръгват автобуси до Старозагорските бани срещу 29 лв.
Тази година над 160 са подадените заявки за участие във форума, като в една заявка има поне 4-5 номера – певчески и танцови групи, представяне на обреди и обичаи, плюс индивидуални изпълнители. За радост след участниците има такива, които са от първото издание на събора. Други са тук за първи, но сигурна съм, не за последен път.
Сред официалните гости бяха Милена Желева -зам.кмет по култура и туризъм на Община Стара Загора, Красимир Премянов – председател на Съюза на Тракийските дружества в България, Емил Христов – член на Върховния съвет на тракийските дружества в България, Цанко Атанасов – председател на Тракийско дружество „Одринска епопея“ Стара Загора, инж. Станчо Станев – кмет на Старозагорски бани, Иванка Сотирова – обществен посредник на Стара Загора, Ваня Михайлова – Зонта клуб Стара Загора, Зоран Йоваски – ръководител на фолклорна група при културно- художествено дружество „Огрижанка“ , град Охрид – Северна Македония, общински съветници, представители на тракийски културни дружества от страната и много, много стъпи гости от близо и далеч. Традиционни организатори на форума са Община Стара Загора, Съюзът на тракийските дружества в България, Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора и кметство Старозагорски бани.
Авторитетното жури и тази година ще отличи най- добрите колективи и индивидуални изпълнители. Освен специалните награди, ще бъдат присъдени и 50 плакета за принос в съхраняването и популяризирането на тракийската традиционна култура, както и още толкова медали.
На първа сцена журито е в състав – председател доц. д-р Валентина Райчева – от Институт по етнология и фолклористика при БАН, членове – акад. Крум Георгиев – член на Международната академия по традиционно изкуство и Христо Иванов – хореограф и главен художествен ръководител на Общински ансамбъл „Загоре“. На втора сцена председател на журито е доц. д-р Петьо Кръстев от Института по етнология и фолклористика при БАН, акад. Васил Герлимов – хореограф и Дарина Славова – солистка на ансамбъл „Тракия“ – Пловдив и преподавател в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
Празненството на духа и на българското фолклорно богатство започна с традиционния водосвет, отслужен от Негово Преосвещенство Макарианополския епископ Богослов, в съслужение със старозагорски свещеници.
С приветствие към участниците и гостите на събора се обърна Милена Желева. Тя поздрави най-напред домакините от баните за перфектната подготовка и създадените най-добри условия, както за участниците, така и за всички посетители на това атрактивно и много българско събитие.
„Добре дошли на всички певци и инструменталисти, които в продължение на два дни, на двете сцени ще се представят по най-добрия начин, каза г-жа Желева.- Не искам да пропусна и Селската махала „Добра среща“, която е изключително атрактивна.
Поздравявам нашите гости от Република Северна Македония. Пожелавам им да се чувстват добре при нас и ще радваме да ни гостуват на следващите издания на фестивала.
Поднасям поздравите и благопожеланията на кмета на Стара Загора г-н Живко Тодоров, който прави всичко възможно да осигурява средства от бюджета за Общината и съборът да е на такова високо ниво.
За най-малките и младите хора, освен работилниците, които са на разположение и ще бъдат изключително преживяване на тях, съпътстващата програма е богата и разнообразна и наситена със завладяващи събития, така че те са станат продължители на дълговечното ни фолклорно наследство.
На всички пожелавам най-добро представяне и незабравими мигове през двата дни“- каза Милена Желева.
Красимир Премянов поздрави домакините и участниците в събора с неговото XIX издание.
В поздравлението от името на гостите от Северна Македония Зоран Йоваски благодари за поканата и братското посрещане:
„Сърдечен поздрав от Македония. За нашето гостуване в Стара Загора и на събора най-голяма е заслугата за кмета Живко Тодоров, на Тракийското дружество „Одринска епопея“, както и отдел „Култура“ на Община Стара Загора. Благодаря за възможността да покажем нашия фолклор. Ние се чувстваме много добре в Стара Загора и сме възхитени от приема на старозагорци. Благодаря!“
XIX Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ откри кметът на Старозагорските бани Станчо Станев:
„Добре дошли на всички и честит празник! Изказвам огромна благодарност на НЧ „Христо Ботев 1852“ и на всички доброволци от Старозагорските бани, които помогнаха на кметството и на отдел „Чистота“ да създадем приятна атмосфера на всички пребиваващи. Специална благодарност към нашия кмет Живко Тодоров, който в началото на неговия първи мандат, прие предложението ни съборът да бъда двудневен. Това допринася да посрещнем повече гости от цяла България и съседни страни, които да се насладят на чистия въздух, на лековитата минерална вода и да останат с много добри впечатления от нашето курортно селище.
Благодаря ви, мили хора, че всяка година изпълвате парковете на Старозагорските бани с деца, младежи, зрели и възрастни хора, с песни и танци, с прелестните си носии, с приятелските си чувства, с незабравимата празнична атмосфера.
Огромна чест за мене е да открия XIX поредно издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“. Нека песните и танците започнат сега!- каза г-н Станев.
Извън програмата първи на сцената показаха своето изкуство гостите от Охрид, а след тях носителят на златен медал от Копривщица 2025 – колективът за автентични обреди и обичаи от читалището в село Дълбоки.
Човек не може да смогне да обиколи сцените, да се разходи по Улицата на занаятите и да си купи поне един армаган, да опита скарата с биричка, обилно разположена на много места, да изпие билков чай от 77 билки, с който гощават прелюбезните домакини…
Лично за мене най-атрактивна и най-много посетители и участници събира Селската махала „Добра среща“. Преди десетина години, организаторите нарекоха това много специално място „Селски двор“. Но за изминалите години, то толкова много се разрасна и напълни с нови изпълнители и събития, че наистина се превърна в голяма махала, в която всеки е добре дошъл – без жури, без ограничения във времето, разгърнат всецяло щедрият български дух и талант.
Стопанката тук е изключителната Емилия Ганева – секретар на Народно читалище „Пробуда“ в село Змейово. С огромния си опит и харизматичната й осанка, тя като опитен диригент ръководи дейностите, представянията на съставите, където трябва се включва я с песен, я с танц, я с добра дума.
Тук има над 25 работилници на стари занаяти с грънци, с плетки, везбарство. Има готвене „на живо“ и разбира се дегустация. Много интересна е изнесената селска библиотека от читалищата в селата Сулица и Сладък кладенец . Тук могат да се видят стари пишещи машини, попивателни и мастилници, перодръжки, микроскоп и стари печати. На всичко отгоре желаещите да четат получават като подарък харесана от тях книга( и аз си харесах и си тръгнах с книга). За школата по народни хора и обичаи отговаря НЧ „Развитие“ село Дълбоки – хем го могат, хем го правят с мерак. Братя Кунчеви и Калитиново се представят с шивачница. Много интересна е работилницата за парцалени кукли от селата Михайлово и Горно Ботево. Змейово показва едновремешната чепкачница и предачница и който иска може са почепка вълна, да надене хурка и да завърти вретено от къделята. Прославеното село на пелина демонстрира и развитото билкарство. Има няколко специализирани книги с рецепти, за различните болести.
Какво още? Старинните оръжия от Дружество „Поп Минчо Кънчев“. Преди години мъжете не спираха да пуцат, но сега, за да не стане била в това сухо време, само някой от време на време се изтърва да гръмне. Посетителите ще се срещнат и с кошничар. Има още пластене на вълна от читалището в село Кирилово и рисуване с вълна, което показва читалището в село Борилово. Има дърводелство със струг и с ръчни инструменти, фотаджийница, народни носии за кукли от село Пряпорец, бродирана шевица и парфюми, сапунджийство от Сливен, домашно сладко на място по стари рецепти, „нашенски вкуснотийки“, традиционни ястия – например кебап в тава…
За първи път тази година на 30 август, между 18:00 и 19:00 ч. ще се направи ревю на народни носии в няколко категории: За оригинална автентична носия; за оригинална съвременна носия; най- пъстра автентична носия; носия с най- много шевици; носия с най-много бродерии; оригинална носия с шевици и бродерии. Ще бъдат връчени приз за най-автентична носия; приз за наследствена автентична носия; приз за най-добро представяне на народна носия – в кратко резюме носителят да представи носията; приз за цялостно представяне на народна носия.
Хора, имате време! Отидете до Старозагорските бани да си напълните сърцата с хубавини. Организаторите са осигурили удобен автобусен транспорт чак до 22:00ч. тази вечер. Утре от 9:00ч. празникът продължава.
Росица Ранчева
