Баща и син Бакалски откриха втората си обща изложба „Летописи на времето“

На 15 август 2025г., навръх големия християнски празник Успение Богородично, в Изложбената зала „Лубор Байер“ на художниците в Стара Загора, баща и син Ненчо и Дилян Бакалски представиха своята втора съвместна изложба „Летопис на времето“. Тя съдържа творби от жанровете на живописта, рисунката и малката пластика.

Изложбата условно е разделена на две. В източната страна на салона са подредени живописните платна  на бащата Нено – масло и акварел. Срещу нея е изкуството на сина Дилян -живописна рисунка, пластика, приложна керамика, екранни и дигитални изкуства.

Баща и син са нарекли съвместната изложба „Летопис на времето“, защото представените творби са създадени през последните 5-6 години.

Ненчо – НЕНО е роден на 22.09.1963 в гр. Стара Загора. Твори и експериментира в областта на изящните, пластичните изкуства, дизайна и в авангарда.
Представил е 24 самостоятелни изложби.
От 1985 г. има  участия в общи и национални художествени изложби в страната и чужбина.
Негови творби са притежание на Фонд  ,,13 века БЪЛГАРИЯ”, държавни и обществени организации, фондации, галерии, частни колекции в страната и чужбина.

В „Летопис на времето“ Нено се представя с 38 масла и акварели. Картините му пресъздават това, което го вълнува на мига, на момента. Понякога те са и като спасение от заобикалящата го действителност. Това е вглъбяване в работите му. Затова „скача“ от тема на тема: ангелите, жената, нестинарите, морето, манастирите и храмовете. Почти в началото на експозицията му има две прекрасни „поеми“ за красотата на българката – „Невяста“ и „Мома“. Тук е и удивителното му хрумване за нестинарите, на които върху босите им ходила е отпечатана вселената, която ги води върху жарта по време на обреда.

Една от последните му работи е разположена в класическия триъгълник. В него са вплетени и Ян и Ин, и любопитството, и личната вселена като част от безкрайността.

Дилян Бакалски е роден на 6.1.1983 г в Стара Загора. Започва да рисува от три годишна възраст. Учил е дизайн в Художествената гимназия в Казанлък. Във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ защитава бакалавърска степен по плакат. Магистратура -„ Дигитални изкуства“ завършва в Софийската академия. От 2006 г. участва редовно в Общи художествени изложби в родния си град, както и в национални и международни фестивали за изкуства. Автор е на три самостоятелни изложби. Организатор и куратор е на фестивали за съвременни изкуства, пленери и колективни изложби.

Ателието му се намира в старозагорското село Сулица. В Регионална библиотека „Захари Княжески“ е графичен дизайнер. Занимава се предимно с рисунка. През 2020 г. открива красотата на керамиката, на малката пластика, приложната пластика. Има намерение да открие изложба само с произведения на приложната пластика. Организатор е на първия Национален фестивал на дигиталните изкуства в Стара Загора, както и изложба на съвременни изкуства.

Представените творби са от последните 5-6 години.

Впечатляват рисунките му с туш. Интересен е цикълът му „Нов цвят“, инспериран от Дневниците на Христофор Колумб, как е откривал Америка.

„Къде по снимки от Гугъл, къде по описанията му, направих серия рисунки за местата, за които той разказва в Дневниците си, сподели за Долап.бг Дилян Бакалски.- Тези рисунки са илюстрации, съвременна интерпретация към неговите Дневници.
От много малък обичам да работя пластика. Представените инсталации са направени от печена глина, теракота. Не са глазирани.

Особено интересен е Компютърът за бордови игри. Той включва в себе си градът на пъбовете, градът на буболечките. Всъщност е голяма бордова игра, която съдържа морски шах, дама, лисици и гъски…Няколко вида „Дама“, „Домино“…Това са антични бордови игри…Погледът се спира и на десетки прекрасни малки пластики. Занимава ме праисторическата керамика. Направих и илюстративни книжки по тях, в които се съдържат летописите на времето. Не задълбавам в историята, а в моето виждане и преживяването, което тя ми носи. Опитвам се да я съхраня чрез четката, цвета и да го предам на зрителите като разказ“ – сподели Дилян.

И уж баща и син Бакалски са коренно различни по стил и теми, а всъщност „дълбаят“ в една посока – откриване на себе си във вечната вселена, в нейната история, безвремие и постоянство.

Струва си да посетите „Летопис на времето“ до края на месец август т.г.

Росица Ранчева