Как са се справяли с жегата и сушата едно време

Как са се справяли с жегата и сушата едно време

В Националния природонаучен музей и в Националния етнографски музей до 14 септември са представени две кореспондиращи си витрини с временни експозиции – едната е посветена на насекомото пеперуда, за което ще разберем любопитни неща като страдат ли пеперудите от алкохолизъм. Другата експозиция е посветени на обичая „Пеперуда“.

През юли (Горещниците са от 15 до 17 юли), когато жегите са все по-трудни за преживяване и всеки се е ориентирал я под климатика, а край морето или в планината, нормално е да се запитаме как са се справяли нашите предци с високите градуси. Още повече че от края на юни до средата на юли е жътвата на ечемика и житото. Спомняме за Елин-Пелиновата Пенка от разказа „По жътва“, която става поредната жертва на жегата, т.е. това е време за усилен полски труд.

„На полето са се пазели от жегата, като жените задължително са се забраждали, мъжете са носели шапки, дрехите им са били от памук, лен, коноп и вълна, с дълги ръкави. Днес сме забравили, че вълната зиме топли, но лятото пази хлад, защото задържа телесната температура. Водата е в негледжосани стомни, които се заравят в земята, за да държат студено. В храната се залага на зелениите и на млечни продукти – лятото е сезонът, в който овцете дават мляко. От напитките преобладава мътеница, не айрян с разбито мляко, а от суроватката на изцеденото мляко. Тараторът не е кисело мляко с краставица, а вода с оцет, краставица и орехи“, разказва етноложката Мария Боянова (на снимката горе) от етнографския музей в София. Във време, когато няма слънцезащитни кремове, работа е вършело киселото мляко, а при слънчево изгаряне – ракията. В най-голямата жега – по икиндия между 13 и 15 ч., се почива дори на полето под някое дърво. Вечер къщите не са напечени до невъзможност, защото винаги една от стаите е вкопана частично в земята, което носи хлад.

„Обичаите срещу суша „Пеперуда“ (свързан на места със Св. Илия) и за дъжд и предпазване от градушките „Герман“ са утвърдени през XIX в., практикуват се в цялата страна, а някъде ги има докъм 70-те години на ХХ век. Те са част от една празнична система, според която за всеки проблем си има решение с някакъв ритуал. Народното вярване е, че пеперудата като животинка лети около Бога и го моли за дъжд. Обвитото с бъз (той расте по влажни места) 10-12-годишно момиченце пърха с ръце като пеперуда, а стопанките го даряват с брашно, леща, боб, които наподобяват капки, пръскат го с вода. На някои места момиченцето е окичено с жива жаба или с кост от незнаен гроб – вярвало се е, че дъждът се изпраща от света на мъртвите.

Символизмът при „Герман“ е следният: Земята в народните вярвания е женското начало (тя ражда плодове), а Небето – мъжкото (опложда я). Куклата „Герман“ е във формата на мъжко тяло със силно изразен фалос. Тя се заравя, а целта е дъждът от Небето да се спусне и да влезе в Земята.

При продължително засушаване имаме и обичай „Гонене на змей“ – това е вярата, че змей е легнал върху извора и е заключил водите. Тогава млади момци, ергени или женени мъже, задължително едри и силни физически, ходят голи нощно време и тропат с тояги, за да прогонят змея“, разказва Боянова.

Ема ИВАНОВА