Коя е първата майстор-килимарка на Стара Загора?

Интересна история за майсторка на котленски килими в Стара Загора „изплува“ след близо сто години. В началото на ХХ век полковникът от запаса Васил Черепов съзира търговска ниша в занаятчийството в града ни. Това е килимарството. Заедно със съдружника си Тошев създава килимарска работилница. Реклама в старозагорския вестник „Зора“ от 1923 година информира: Килими: персийски, пиротски, котленски и др. продава на износни цени килимарската работилница на Тошев & Черепов – Ст. Загора. Същите килими се изработват и от частна прежда и по поръчка. Васил Черепов е роден в Стара Загора през 1858 година. Завършва първия випуск на Военното училище в София. Служи последователно в Казанлък, Ямбол, Търново, Стара Загора. През 1900 година е уволнен от армията и се установява постоянно в Стара Загора. През 1912 година Васил Черепов дарява на музея при Археологическото дружество „Августа Траяна“ в Стара Загора мраморен релефен макет на крепостната порта с размер 45 на 37 см (за дарението пише Светла Димитрова в книгата „Мозайка от миналото на Стара Загора“). Артефактът е открит случайно, когато копае зимник в основите на къщата си. Други находки, които намира в дворното си място дарява на Народния музей в София.

Търсейки учителка за килимарската работилница се насочва към най-добрите майсторки – в Котел, един от най-старите и прочути килимарски центрове по българските земи. Въпреки загубите от известния голям пожар в Котел през 1894 година, запазени са данни за начало на килимарството в града още от ХVII век. В изследването „Килимарската индустрия у нас: Проучване, извършено през 1930 год.“ на инж. Георги Наумов, инспектор по търговия и индустрия при Софийската търговско-индустриална камара, издадено в самостоятелна книга през 1931 година е отбелязано, че в Котел по онова време има 30 килимарски фабрики и работилници. А в Старозагорски окръг – 14.

През 1919 година в Стара Загора идва (по покана на Черепов) котленката Мария Матеева Ишпекова от котленската килимарска кооперация на Балабанов. Тя е с майсторско свидетелство за килимарка. Ишпекови е характерна за Котел фамилия. Историята е събрана по разкази на дъщеря ѝ Спаска Атанасова (запалена туристка, планинарка, пътешественичка, активистка на есперантисткото движение) и внучките Цвета и Таня. Мария е родена през 1896 година в Котел. Има двама братя – Тодор и Георги и две сестри – Ганка и Цонка. Георги загива в боевете при завоя на река Черна през 1916 година по време на Първата световна война. Тодор също умира млад и не оставя потомство. Ганка се омъжва в с. Житарово (Бургаски минерални бани) и не се занимава с килимарство. Най-малката сестра Цонка остава в Котел и практикува килимарство. Двете с Мария често общуват и разменят модели на килими.

Първоначално килимарската работилница е до известния старозагорски локал „Златен лъв“, сгради собственост на Черепов. Там (срещу пощата) е и неговата къща. Мария Ишпекова обучава около 15 жени и момичета и работи в работилницата три години. Според изследванията на историка Петър Коев нейни първи ученички са Нейка Попова, Мара Пантелеева, Стефана Пантелеева, Иванка Стоянова – Килимарката, Магда Килимарката и други.

Отново според семейни спомени, Черепови предлагат на Мария да я осиновят, но съдбата чертае друго. През 1922 година Мария се омъжва за Никола Атанасов преселник от град Велес, Македония. Роден през 1894 година, починал през 1937 година. В Стара Загора работи като шивач в модна къща „Камелия“. В семейството се помни историята, че Никола е участник в революционните борби в Македония, приближен на Тодор Александров. Поради възникнали вътрешни особени обстоятелства е принуден да бяга и така стига до Стара Загора. В наши дни роднините търсят информация за рода във Велес, но не намират. Възможно е Никола да си е променил и името!?

Мария и Никола Атанасови имат пет деца. Четири дъщери – Евгения (кръстена на Гена, майката на Никола), Радка (кръстена на майката на Мария), Йоанна и Спаска и един син – Тодор. И отново по разкази в семейството, Тодор е кръстен на войводата Тодор Александров.

След създаване на семейството Васил Черепов преотстъпва килимарската работилница на Мария Ишпекова, вече Атанасова. С организацията се занимава съпругът и регистрацията е на негово име. Той притежава разрешително за търгуване с килими. Семейството наема квартира в къща на ул. „Васил Априлов“ № 10 в Стара Загора. Сведения за работата на килимарката намираме чрез публикуваните реклами в старозагорските вестници.

Във вестник „Зора“, март 1924 година: Под телефона отваря ателие за персийски и котленски килими. Майсторка: бившата учителка на Черепов; април 1924 година: Килими персийски и котленски се приготовляват в ателието на Никола Атанасов, до телефонния пост, от дипломираната майсторка Мария Ишпекова, бивша учителка в ателието на Черепов – Стара Загора. Изработка бърза и чиста при конкурентни цени.

По-късно към Стара Загора е добавена и Горна Оряховица, като е обогатен асортиментът и рекламата на производството е с по-голям замах:

Във вестник „Дума“ юни, юли, август 1928 година и във в. „Зора“ септември 1928 година: Индустриална тъкачница за килими на Никола Атанасов – Ст. Загора. Съобщавам на многобройната си клиентела, че в килимарските ми тъкачници в Стара Загора и Горна Оряховица се изработват първокачествени персийски, пиротски и котленски килими, примчени (фъкани) модени чаршафи и одеала с най-нови стилове модели. Индустриалното ми предприятие участва във всички мострени изложби, от които получи награди златен медал. Приемат се поръчки с донесен материал от клиента или с наш такъв. Изработка – фина. Цени – достъпни. Адрес: Индустриална тъкачница за килими Никола Атанасов гр. Стара Загора и гр. Горна Оряховица.

След смъртта на съпруга Никола през 1937 година животът на семейството става по-труден. По спомени на една от дъщерите, Мария продължава да тъче, като често обикаля домовете и сама приема поръчките. Има и каталог с модели. Особен усет към цветовете и майсторство проявява и при боядисването на преждите, което прави на открит огън в двора на къщата. За създаване на моделите ѝ помага художникът Димитър Караджов. С нея работят и дъщеря Евгения, която се пенсионира като килимарка и внучката Цветана, работила там 12 години. С килими на Мария Матеева са обзаведени къщите на заможните старозагорски фамилии ген. Грозданови, полк. Сивчеви, Тангърови, д-р Азманови, зъболекарката Невена Козарова.

След смяната на политическия режим на 9 септември 1944 г. се променя и работилницата на Мария Матеева. От публикация във вестник „Септември“, април 1957 година научаваме, че през 1954 г. няколко килимарки от Стара Загора, между които Мария Матеева… събраха становете и образуваха килимарска кооперация… След една година килимарската кооперация се присъедини към кооперация „Стефка Чамурова“ в Сливен… Сега близо 20 жени с учудваща сръчност и съобразителност везат фигура след фигура.

Кооперацията се намира отляво в началото на ул. „Митрополит Методий“, след Станционната градина. Любопитни кадри от мястото има съхранени в кинопреглед във фонда на Българската национална филмотека и в снимки от семейния архив.

Мария научава всичките си деца да тъкат котленски килими на характерния прав стан. Земният ѝ път завършва през ноември 1960 година. И до днес все някой от фамилията тъче и пресъздава омайните килимарски модели.

С интерес и възхита разглеждах в дома на дъщеря ѝ Спаска Николова двата големи килима и малкото килимче „Рози“, спомен от майка им – изкусната тъкачка Мария Матеева Ишпекова – Атанасова.

автор на текста Снежана Маринова

снимки от архива на семейството