Тенорът Милко Михайлов: „Ако не пееш за себе си, за да се чувстваш щастлив, никога не може да накараш публиката да бъде щастлива!“

На 4 септември 1987 г. сериозна комисия от капацитети на Старозагорска опера единодушно одобрява кандидата Милко Михайлов /тенор/ за артист-солист. Оттогава досега, вече 39-ти сезон Милко Михайлов е верен на своята Опера. Най-дългогодишният тенор в историята и, само с водещи роли, обичан от публиката, уважаван от колегите си. В оркестъра на Операта свири и съпругата му. В Стара Загора е неговият живот – дом, семейство, успехи, призвание, признание. В момента подготвя ролята си в операта „Цар Калоян” с премиерни дати 17 и 18 юли 2025г.

Добър събеседник, с хубаво чувство за хумор, благодатни спомени и благодарност за всичко преживяно на сцената.

Какъв е първият Ви спомен от Стара Загора и Операта?

Преди да дойда тук, бях солист на Операта в Русе, в която дебютирах във „Фауст” от Гуно. След това пях Рудолф в „Бохеми”, в „Бал с маски” – за тази опера се притеснявах много. Като млад певец се консултирах с големия български диригент Ромео Райчев. Той ме успокои, че ще дирижира спектакъла и ще ми каже къде какво да направя, къде да се чувам, къде да пея с пълно гърло. Много ми помогна този човек, голям български диригент, Бог да го прости!

Тогава в Русе започна обгазяването откъм Румъния, от Гюргево. И понеже имах малка дъщеря, решихме да избягаме от това място, заради здравето и. Бях обявил, че ще напускам. Директорът на Операта в Стара Загора тогава Димитър Димитров изглежда, че е разбрал това и ми предложи да дойда тук.

Дойдох през 1987 г. Помня, че жилището, в което трябваше да ни настанят, беше заключено. А ние сме дошли семейството с целия си багаж, цял камион. Камионът стоя пред Операта 2 седмици, през които се молехме да не вали дъжд, да не се намокри покъщнината…

Тук дебютирах в  „Бохеми” в ролята на Рудолф. Така започна моят  39-годишен път тук, в нашата любима Старозагорска опера.

Как преживяхте пожара в Операта през 1991 г.?

По време на пожара играхме „Мадам Бътерфлай”. Спектакълът свърши в 22,15 ч., прибрах се. И в 23,45 ч. ми се обадиха по телефона „Връщай се, Операта гори!”. Веднага се върнах. В Операта беше суматоха. Навън имаше страхотна буря, с много силни ветрове. Не можеха да излетят хеликоптери да гасят пожара. Доколкото си спомням, резервният шланг за вода до Операта беше затворен с някакъв камион отгоре и от там не можеше да се вземе вода. Пожарникарите тичаха насам натам и не можеха да направят нищо. Операта горя до сутринта пред очите ми.

Разказваха ми, че много хора са се събрали и плачели в тази нощ пред Операта…

Емоцията беше много силна. Да ти изгори къщата! Ние по това време, както се казва, живеехме през повечето време в Операта. Имахме гардеробчета за личните вещи в гримьорните. Живеехме задружно, познавахме се повече и смея да твърдя, обичахме се повече.

Има ли някоя от най-известните роли за тенор, която не сте изпълнили до момента?

Приеха ме в Консерваторията на първо място от 54 кандидати. И завърших на първо място. След това бях две години в майсторски клас. После бях на специализация във Франция, в Париж, в Консерваторията при проф.Хамилтън, един от най-известните вокални педагози тогава във Франция. Той ми каза така: „Милко, Вие сте лирико-спинтов тенор. Това значи тенор, който може да изпее всичко, с изключение на три опери – „Аида”, „Трубадур” и „Отело”. И до ден днешен роли в тези опери не съм изпълнявал. Не че не мога да ги изпея, мога. Но оркестрацията на тези опери е малко по-плътна. Тенорът трябва да е с по-широк, драматичен глас.

По мое мнение имате забележителен талант в комичните образи…

Открих го на по-късни години. По принцип никога не съм пял малки роли през живота си. И в малко оперети съм пял. Последното ми участие в този жанр беше в „Крокфер” и „Драгунет” с режисьор Славчо Николов. В тях „се отключи” в мен комичен талант, което изненада мен самия. Познавах се с големия български комик Тодор Колев,  който  казваше така: „Трагедия може да изиграе и глупак, но комедия се прави много трудно. За комедията се иска много интелект. Комедията не е случайна”. Да съм жив и здрав, мога след време да изиграя още някоя любима роля, ще се радвам.

И в „Хубава Елена” бяхте много смешен….

Това са изключения за мен. Винаги съм пял централен репертоар. В него са дълбоки страсти, драматизъм, героизъм, любов.

Добре, ама на тенорите в големите опери, все нещо им липсва сякаш, все са едни …недовършени

Това е нещо нормално, защото големите оперни заглавия са писани отдавна, в други времена. Животът на предците ни е бил по-елементарен, в добрия смисъл. Затова и самите сюжети са по-елементарни и човек не може да развие своя темперамент и своя интелект в тези роли до такава степен, че да грабне изисканата и по-знаеща публика.

Обаче пък тенорите винаги са любовчиите в оперите….

Така е, защото тенорът е най-красивият мъжки глас. Въпреки че е доказано от по-учени хора от мен, че най-завладяващият женските сърца – мъжки глас – е на баритона или баса. Това с тенорите е тръгнало от времената много назад, в които в операта е имало много скопци-тенори, които са изпълнявали женски роли, с феноменална техника. Оттам тръгва всичко. Постепенно се пренася в съвремието и сега тенорите са любовници.

Кои са Ви любимите певици , с които сте били на сцената?

Смея да твърдя, че с мен са дебютирали 80% от сопраните и мецосопраните в България. Не искам да казвам, кои са ми любимките, за да не обидя другите. Обичам певици, които не пеят самоцелно, за себе си, а се стремят да направят съчетание в нашето общо изпълнение. Не да се самоизявяват, а да пеят за другия, да партнират истински. Тогава нещата се получават!

Коя е най-трудната Ви роля?

Няма лесни опери. Всяка опера има своите трудности, своя характер. Певците сме също  с различни характери и едни опери ни допадат повече, други по-малко. Тези, които ни допадат, ги пеем с повече любов и желание. Теноровите партии са жестоки, много трудни. На прослушване в чужбина импресариата се интересуват дали тенорът пее „Риголето” – това за тях е мерило за можене.

Къде сте пели в чужбина?

Обиколил съм почти целия цвят. Аз съм човек, който няма манталитета „да се прави кариера”. Но имам и случай с покана от Борис Христов за Академията му, която не стигна до мен, преди години. Отидоха други хора от Старозагорска опера. Тогава можеше и да реша да остана там. Но пък спечели Старозагорска опера.

Винаги съм поставял семейството си преди кариерата. Винаги съм смятал, че семейството е основата, силната подкрепа на един добър изпълнител. Всичките ми преподаватели в Консерваторията очакваха от мен „висока кариера”, може би ги разочаровах, че не направих солистична кариера на Запад. Целият ми живот тогава би бил „учене, пеене, хотели”. Моята цел не беше такава. Винаги съм се стремял да бъда почтен професионалист – нормален човек, който професионално се занимава с пеене. Пял съм в опери в чужбина, на различни сцени, правил съм го от любов.

И искам да кажа нещо, което малко певци си признават – ние пеем за себе си. Ако не пееш за себе си, за да се чувстваш щастлив, никога не може да накараш публиката да бъде щастлива!

Интервю на Уляна Кьосева