Еньовденските празници в музей „Етър“ започват на 21 юни и продължават до 24 юни. Слънцето, билките и водата са най-лековити през този период от годината.
Освен с лечебните си свойства, голяма част от билките, както в миналото, така и днес се използват в кулинарията.
В традиционното хранене на българите използването на подправки при приготвянето на ястия е твърде ограничено. Както посочва известният български етнограф и фолклорист Христо Вакарелски: „Подправките не са разнообразни у народа….Пиперът, джодженът, магданозът, мерудията са постоянните подправки на всички български ястия (из „Етнография на България“, 1977 г., стр. 190). Към изброените можем да добавим чубрицата, кервиза, копъра.
Кога обаче в нашата кухня започват да се използват подправки, които са вносни и до голяма степен недостъпни и екзотични за голяма част от българското население?

Още през втората половина на XIX век сред градските домакини започва разпространението на преводни готварски книги, в които е широко застъпено използване на билки като подправки. Голяма част от тях не виреят по нашите земи – черен пипер, дафинов лист, мускатово орехче, бахар, канела, карамфил, но има и такива, които са част от голямото ни билково разнообразие – ким, кимион, кориандър, розмарин, риган, мащерка. Черният пипер например започва да се внася по нашите земи от средата на XIX век, когато единствено по-заможните жители в града могат да си позволят закупуването му от градските бакалници. В готварските книги от началото на миналия век почти няма рецепта за готвено ястие или за консервиране на месо без добавяне на „чер пипер“ като подправка. Дори се среща рецепта за малки сладки с чер пипер („Рецепти за сладки“ д-р Юрданова, 1924 г.). Кимионът и дафиновият лист са задължителни подправки при направата на домашни суджуци и наденици.
А знаете ли, че другото наименование на розмарина е бабин косъм? Билката се използва в рецепти (напр. соленки с розмарин), публикувани в готварските книги от 20-те-30-те години на ХХ век. За ароматизиране на сладкиши във все по-ясно очертаващата се градска кухня през първата половина на ХХ век се използват ванилия, карамфил, канела, мускатово орехче.
„За всяка добра готварница е необходим избор от разнообразни и доброкачествени подправки“ – четем в „Нова готварска книга“ от 1930 г. и научаваме, че всяка домакиня трябва да има в кухнята си т.н. „четири подправки“ – микс от мащерка, дафинов лист, риган и розмарин. „Всичко се счуква в хаванъ, сетне се пресява през тънко сито. Този ароматиченъ прахъ се пази, било в кутия, било в малка добре запушена стъкленица.“

Ако вече възбудихме любопитството ви с тази интересна „кулинарна“ информация, ви каним на Еньовден – 24 юни в музей „Етър“!
Подготвили сме ви 100-годишна рецепта за „малки сладки с миризми“, която всеки ще получи индивидуално!
Очаква ви и изненада – ще имате възможност да дегустирате ястия по „градски рецепти“, приготвени от учениците на ПГТ „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, както и да се разхладите с напитка с билки, която са приготвяли в миналото изисканите градски дами!
Заповядайте!

Музей „Етър“