Историята на Парк „Бедечка“, разказана от Снежана Маринова

19.06.2025 Долап.бг

В навечерието на Третия фестивал „На зелено“ бързо припомняне на историята на парка с текст от предишни публикации и от книгата „Мозайка от миналото на Стара Загора“. Снимки от моята колекция и от периодичния печат: Парк „Бедечка“ е проектиран през 1957 – 1958 година по идея на тогавашния кмет Йордан Капсамунов, ръководил града ни от декември 1952 до март 1962 година. Намира се на север от Стара Загора, в местността „Беш бунар“ (Пет кладенци), в началото на Змейовския (Дервентския) проход. Природната красота, изобилната вода и приятният климат на мястото са известни и ценени от старозагорци още преди столетия. На това обръща внимание и Димитър Илков в книгата си „Принос към историята на град Стара Загора“, издадена през 1908 година. По време на управление на Хаджи Мехмед-ага Капуджибашията като старозагорски войвода в края на XVIII и началото на XIX век от там е докарана вода в града. В началото на ХХ век Илков пише за тогавашното ѝ състояние и значение: Тази местност и днес е доволно красива и очарователна, при гърлото на прохода за Казанлък, ала вече не е лесиста. Отстояща само около 2 км северозападно от града и пресечена от равното казанлъшко шосе. Беш-Бунар е станала местност най-любима за разходки на днешните старозагорци. Прохладена лете от шумливата Бедечка и от сладководната три чучурна Беш-Бунарска чешма, построена от Хаджи Мехмед-ага, тази местност примамва вечерно време доволно посетители, едни дошли за хатъра на живителния и прохладен средногорски вечерник, а други просто да се порадват на красотите и на извивките на Дервента.

Тези достойнства на местността са оценени от далновидния Капсамунов и неговия екип. Първият градоустройствен проект на езерото е на арх. Велчо Велчев и ВиК инженера Д. Терзиев. Строителните работа започват през 1958 – 1959 година, продължава и до 1964 година. През 1967 година е приет нов проект за залесяване и оводняване на парка. На изток парк „Бедечка“ се свързва с парк „Чадър могила“, по-късно наречен „Българско опълчение“ (изграден от 1965 година). Площта на парк „Бедечка“ е около 1060 дка.

В спомените си (издадени в Стара Загора през 2007 година) Йордан Капсамунов подробно описва идейните проекти и етапите по създаването на парка: …имах предвид, че и ние бяхме решили да направим нещо подобно на Кайлъка, само че избрахме място по течението на река Бедечка, където е просторно и има хубав изглед. Паркът „Бедечка“ започваше по план от местността под село Змейово, там където дерето, което идва откъм селото се съединява с реката, извираща под село Борилово и е карстов извор – в сушави години водата изчезва; той стигаше до линията Стара Загора – Казанлък. Прегледахме всички дерета, водещи до река Бедечка и особено това, което идва от село Змеево и взехме мерки да се почистят замърсените места и самата река. Планирахме прагове по нея (около 10 – 11). След това срещу Бирената фабрика, където имаше направен бент, планирахме да направим езеро. По реката, особено на север от езерото, има естествени дървета, но по-късно насадихме и нови. Още по на юг по реката, след Капитановата мелница, планирахме още един бент, където щяхме да правим плаж. От там надолу реката щеше да тече в канал. От двете страни на водата планирахме залесени места, като там, където земята беше частна или на ТКЗС, щяхме да я изкупим. Около Капитановата мелница планирахме да направим панаирно градче, а на юг от плажа – футболно игрище. Ходихме до Русе да огледаме техния младежки парк, където имаше различни съоръжения за забавление.

До езерото построихме ресторант. На север от околовръстния път, който щеше да се изгражда по течението на река Бедечка, имаше изоставени стари воденици, които мислихме да превърнем в малки заведения, като оставим и една действаща (по подобие на „Етъра“ в Габрово). По пътя срещу Беш бунар щеше да се строи мотел.

След като планът беше направен от отдел „Градско благоустрояване“ при ГНС (Градски народен съвет), започнахме с праговете на реката от север на юг. В тази дейност се включи Министерството на земеделието, като построи един голям праг. То щеше да участва и в изграждането на езерото, но се отказа, защото техните проучвания показваха, че там няма да се задържи вода.

Тогава ГНС се зае сам да направи езерото. Нямахме булдозери (по това време те бяха редки машини). След преговори с ДЗС, взехме няколко машини и хора (на които дадохме старозагорско жителство) и те се заеха с изкопа. След много трудности изкопът и стената бяха готови. Направихме и остров, до който се отиваше по дървено мостче. След като облицовахме стената от вътре, посадихме големи плачещи върби. На северния край на езерото, под шосето, издигнахме ресторант за около 1000 души (допълнение: На 7 август 1962 г. е открита бирария „Загорка“. Проектиране и изграждане от екип: арх. Васил Братанов, инж. Атанас Каличков, инж. Лальо Пиперов, инж. Тенчо Чернев и строителния техник Недялка Белчева.) На север от моста на шосето местата бяха облагородени. Мостът беше изграден така, че водата на езерото и канала можеха да се съединяват. Зарибихме езерото с мрена и карабалък – ресторантът щеше да сервира предимно риба. Водата, след като излезеше от езерото, отново се ползваше за напояване.

Според плана водните площи щяха да се разширят с още едно по-голямо езеро (около 200 дка) на изток от сегашното. Двете езера щяха да се съединяват, да има лодки и даже малко параходче, което поръчахме в град Мичурин (Царево). През моя мандат то не беше докарано, след това го използваха в пионерския лагер на ГНС в „Каваците“ край Созопол, а после било продадено на някого в Бургас. Второто езеро също не се направи, докато бях в съвета, а моите приемници впоследствие не се заеха с него, те не се интересуваха от парк „Бедечка“ и планът за благоустройство на тази част на града беше изоставен. Чак когато се организираха две световни първенства по корабомоделизъм, почистиха езерото от тинята.“ През 1977 г. е Европейското първенство по корабен моделизъм и тогава се изгражда специален кръгъл басейн с диаметър 40 м. През 1983 г. в Стара Загора се провежда Третото световно първенство по корабомоделизъм. Тогава е реконструиран ресторантът и е построен нов ресторант с хотелска част. През юни 2012 г. на мястото на рушащия се комплекс се открива частен такъв – петзвезден парк-хотел „Стара Загора“.

Растителността в парка е от вечнозелени масиви и солитери от кипариси, кедри, туи, ели и смърчове, както и от ясен, явор, чинар, пауловия, каталпа, върби и тополи, конски кестен, елша и различни декоративни храсти. Изключителна ценност в района на парка е най-старото дърво в Старозагорски регион – старият чинар на възраст над 650 години.

През 90-те години проектант на реконструкцията на ресторанта и хотела при езерото е арх. Иван Василев Георгиев.

Крайречният парк „Бедечка“ през 1977 г. носи името парк „Септемврийци“.

На 18 октомври 2011 г. с решение № 1333 (протокол № 60 от заседание на ОбС – Стара Загора), на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА е преименуван парк „Бедечка“ в парк „Загорка“. Предложението е внесено от кмета на Стара Загора проф. Светлин Танчев (прил. Вариант 2)

Гласували „за“ – 27, против – 2, въздържали се – 6.

В началото на 2000-та година, във връзка с реституиране на земи и възможности за строителство казусът „Бедечка“ предизвиква спорове. Със свои мнения в местния печат излизат архитекти, кметът на Община Стара Загора, журналисти.

И последващо развитие по темата е в репортаж от 14 март 2022 на Радио Стара Загора: Общият устройствен план на Стара Загора, в частта му за парк „Бедечка“, остава без промяна. Според него територията може да се ползва само за озеленяване и спортни дейности. Това стана ясно, след като и Върховният административен съд отхвърли възможността на собствениците на имоти в парка да обжалват плана. „Техните жалби бяха оставени като недопустими от Административен съд – Стара Загора, тъй като възможността за оспорване е процесуална и няма действие за назад във времето, когато е приет“, обясни за Радио Стара Загора Бойка Табакова – председател на Административния съд. Тя припомни обаче, че през изминалата година собствениците на имоти в парк „Бедечка“ са спечелили делата срещу измененията на подробните устройствени планове. Кметът Живко Тодоров обясни какви са ангажиментите и сроковете пред общинска администрация след съдебното решение. „Необходимо е да преработим ПУП-а, съгласно решението на съда. Следващата стъпка е планът да се представи на сесия и да се гласува от заседателите“.

РЕКА, автор Константин Коняров

Река ли е река Бедечка?

Тя с нищичко не се гордее…

Поетите не правят грешка –

не пишат стихове за нея.

Но в мойто детство криволичи

като в голям атлас – голяма,

на истинска река прилича,

по-хубава от нея няма…

Навярно отдалече иде

и някъде далеч отива…

Тръгни по нея – свят ще видиш,