Моята Коледна приказка от Благовест Илиев

Когато Уляна Кьосева се свърза с мен и ме покани да съм сред известните старозагорци, които да представят Коледата си за читателите на dolap.bg, за миг не си помислих да й откажа. Дълго се чудих кое е това, с което да въздействам на аудиторията и в мен изникна споменът за един текст, който бе изключително високо оценен в първата ми учебна година във Факултета по журналистика. Тогава нямах опит в професията, но пък се занимавах активно с танци. Правя това уточнение за онези, които не знаят за това мое хоби, преди да погледна сериозно към най-голямата си страст – журналистиката. Предизвикателството за мен е голямо, защото това е и първият ми, и до този момент единствен текст, подел „хейт “ вълната, която, вървейки по своя професионален път и развитие ми остана чужда.

Моята Коледна приказка

12 декември 2014 г.:

10:00 – Събуждам се. Петък е. Предстои ми лекция по журналистически жанрове. Събирам си багажа. Обхванало ме е настроение ваканционно. Защо ли? Може би се влияя от изминалия 8 декември, първи студентски празник.

11:45 – Вървя по един маршрут, който ме отвежда на метростанция „Опълченска”. След две спирки слизам. Имам среща в подлеза. С колегите вървим към Факултета по журналистика и масова комуникация.

12:15 – Започва лекцията. Коментират се предадените писмени работи до момента. И да, вече сме във въканция.

14:00 – В автобуса съм. Прибирам се в Стара Загора. Щастлив съм!

17:00 – Отново съм си вкъщи, с правите улици, с познатите светлини. Липсва миризмата на липи, но все пак е зима. Вървя към вкъщи, минавам покрай основното си училище, покрай местата, на които съм израснал. И пак съм щастлив!

20:00 – Вкъщи вече е коледно. Елхата е украсена, коледната покривка е на масата. Със семейството ми съм. Какво повече ми трябва?

 10 дни по-късно:

Участията ни по сцени, конкурси и в ресторанти за 2014 година приключиха. Клубът по народни танци изпраща много силна година. Освен успехите в танците сбъднах и мечтата си, така желаната специалност „Журналистика” в СУ. Предстоят празници. Този път решихме да не работим на тях, а да се отдадем на прекрасни мигове със семействата си.

24 декември 2014 г.:

Бъдни вечер е! Преди 2014 години технологиите не са съществували. Нямало е селфита, нито тагвания. Тримата мъдреци не подаряват на новороденото дрешки, памперси, залъгалки и последен модел детски колички, а злато, тамян и смирна. Какво символизират те? Някои ги свързват със служението на Иисус Христос – златото – владичеството му като Цар, тамянът – ролята като свещеник и смирната – пророчеството за смъртта му.

По какво разбираме, че този ден е по-специален от останалите? Да, песента на Марая Кери е по всички радиостанции и профили в социалните мрежи. Стъмва се рано, навсякъде свети коледна украса. Масите са наредени. Първо е постното, единствено и само за да не се развалят традициите. Седнем ли на масата мислите ни със сигурност не са насочени към Витлеемската звезда. По-скоро в главата ни е скарата, която ни очаква след 00:00.

25 декември 2014 г.:

Публикации с текст Весела Коледа има в почти всеки профил във Facebook. Между поздравленията за празника се среща и Честито Рождество Христово! Е, християни сме, нека хората да забележат, че не сме забравили същността на празника. Ставаме от леглата, хвърляме се на масата. Не пропускаме да посетим и православен храм. По възможност този, който е най-близо, за да могат да ни видят съседите, че спазваме традиции, а и за да не се случи нещо по пътя, току-виж ще изпуснем хранене. По традиция вечерта всички ставаме добри, изпращаме СМС-и за кампанията „Българската Коледа”.

26 декември 2014 г.

 В Трявна сме. Ще си шием нови сценични костюми. Всеки споделя как е прекарал празника си – гледане на безмислени предавания и концерти по телевизията, хранене, сън и пак хранене. Вечерта съм на рожден ден. Ще пее една от най-нашумелите поп-фолк певици. И какво ни интерсува, че се празнува раждането на Христос, един живот се живее, нали трябва да се забавляваме.

Това е моята коледна приказка. Сигурен съм, че не само моята, а може би на всеки средно-статистически българин. Такава ли е била Коледата на родителите ми? Определено и те са се радвали на храната, слушал съм разкази за единственото време, в което се ядат банани и мандарини.

Попитах продавачката в кварталния хранителен магазин как е прекарала празниците си: Ще си позволя да цитирам думите й: „Бях заредила голямо количество тоалетна хартия. Добре, че беше тази Коледа, че да я разпродам и да ми се освободи място”.

От цялото си сърце, желая на всички изобилие от здраве и поводи за усмивки. В личен план изпращам една успешна година. Целите, които си поставям за 2018-а са още по-високи, затова се надявам и Вие да си пожелаете нещо на пръв поглед недостижимо, но в крайна сметка то да се окаже напълно възможно и реализируемо!