За Ботев и за загиналите за България – шапки долу!

Денят на Ботев и загиналите за национално освобождение на България – 2 юни, в Стара Загора беше отбелязан с общоградски ритуал за поклонение пред подвига и паметта на хилядите знайни и незнайни герои, отдали живота си за Родината.

Събитието, организирано от Община Стара Загора и Втора Тунджанска механизирана бригада традиционно се състоя пред бюст-паметниците на Христо Ботев и Хаджи Димитър в парк „Митрополит Методий Старозагорски“.

Актьорът Ивелин Керанов прочете вълнуващ, разтърстващ авторски текст, посветен на Войводата Ботйов. Йоанна Динева и Петър Жеков от Театрална школа „Жест“ към Център за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора, рецитираха стихове, посветени на поета – революционер.

В ритуала участваха още Военният духов оркестър с диригент капитан Цветомир Василев, , знаменна група и почетната рота на Втора тунджанска механизирана бригада. Тук бяха и четниците от дружество „Традиция“.

Специален гост на събитието беше министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Ето с какви думи се обърна той към гражданите и гостите на Стара Загора, военните, учителите и учениците:

„Всяка година на този ден говорим много за Ботев, но то никога не е достатъчно. Не е достатъчно защото неговото дело и неговото слово са толкова силни, че не могат да бъдат обобщени с думи.

Ботев е едновременно и слово и дело, едновременно и сабя и перо. Ботев е в основата на националния разказ, който ние разказваме на децата си. Разказът, в който е и борбата за национално освобождение, и духовността, която ни е съхранила през вековете.

Като министър на образованието и науката трябва да отбележа, че Ботев е бил и учител. Историците разказват, че е роден в една от стаите на килийното училище в Калофер. След това, едва 19 годишен, е бил учител в Задунаевка. Но в крайна сметка Христо Ботев се е превърнал в учител на всички нас. Учител на нашите деца. С него ние отправяме посланията за свободата, за саможертвата, за справедливостта, за отхвърляне на тиранията…

Днес на всички нас – възрастните, родителите да продължаваме да разказваме този разказ на нашите деца, защото благодарение на Ботев и на борците за национално освобождение и всички наши духовни водачи, ние днес сме тук, в свободна България и говорим на български език.

Поклон пред делото на Ботев! Вечна слава на героите на националното ни освобождение!“ – каза министър Вълчев.

За Ботев и за България говори и зам.кметът на Община Стара Загора Радостин Танев:

„149 години по-късно – не стигат! Няма да стигне и цялата вечност, за да бъде Ботев предание или урок по история. Той е част от всеки българин. В нашите вени тече частица от онази непримирима кръв, искаща, копнееща, истинска, проляна по върхове и полета. В нас гори пламъкът, който всички знаем, че е непримирим.

Днес свеждаме глава пред Ботев и хилядите знайни и незнайни герои , които са дали живота си, за да ни има нас днес тук,за да я има България.

Те го правеха с идеална цел – по-чиста от живота и по-велика от кръвта. Целта беше България!

Днес не трябва да забравяме, че силата на нашия народ е тогава, когато сме обединени. Така както Ботев, рамо до рамо със своите съратници се изкачваше нагоре, към върха, днес е времето, в което трябва да бъдем обединени и мислещи , в една посока, мислещи за бъдещето на нашите деца.

Нещо, което завинаги ще остане в сърцата ни, нещо, което е възможно, защото тези герои отъпкаха пътеките, по които днес вървим. Направиха го за България.

Поклон пред героите! Да живее чиста, единна, свята и вечна България“- каза г-н Танев.

Венци и цветя на признателност бяха положени от името на Община Стара Загора и Общински съвет – Стара Загора, от Втора тунджанска механизирана бригада и областния управител, от СУ „Христо Ботев“ от представители на политически организации, училища и много граждани.

Точно в 12:00 часа воят на сирените оповести двуминутното мълчание в знак на почит към делото на Ботев и загиналите за свободата на България.

Росица Ранчева

PS: Вероятно от незнание, но както днес, на този траурен ден, така и 18 февруари, когато почитаме гибелта на Васил Левски, много официални лица, радостни и усмихнати, си честитят празника?! Почитаме гибелта на героите, а не тяхното рождение! Представете си, отивате на панихида или помен на гробището и да си честитите „празника“. В дни като този, християните изричат с благоговение „Бог да прости!“