Директорът на Кукления театър Дарин Петков пред dolap.bg: ”Имаме самочувствие, че професионализмът при нас е на много високо ниво“

Господин Петков, отива си 2017 година. Каква беше тя за Държавен куклен театър Стара Загора?

Годината беше наситена с много събития и много полезна, както за развитието на Кукления театър в Стара Загора, така и за кукленото изкуство в страната и чужбина. Поизморихме се. Истината е, че всички в театъра се натоварихме малко повече. Тази година се проведе десетото издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Цялата година мина под знака на „60 години старозагорско куклено изкуство“. Веществено-документалната изложба по този повод, подредена в Градската художествена галерия, за което безкрайно й благодарим, според мене мина много успешно. Освен това направихме няколко премиери – „Петя и Вълкът“, „Аз Палечка“, „Жените от портокаловите градини“…

Дойде лятото и два месеца и половина имахме неистово натоварване с режисьорката Веселка Кунчева за изработване на постановката за възрастни „Животът бяс“ – една много сериозна провокация, която според мене театърът успя да поеме като творческа задача. Няма друга трупа в България, която може да се справи с такъв вид сценично изкуство. И аз се гордея с това. Цялата трупа също се гордее с постигнатото. Имаме самочувствие, че професионализмът при нас е на много високо ниво и трупата е готова да реализира всякакви творчески задачи. Това рядко се случва в историята и развитието на театрите изобщо.   В момента сме на такъв етап на развитие. Актьорите и техническите служби са готови да изпълнят всякакви творчески задачи. Това от друга страна прекалено натоварва психически, физически и финансово хората в театъра. Но когато се получи интересен продукт, удовлетворението е безкрайно голямо и за него няма мерни единици.

Планувано беше на 7 декември 2017 г. да празнуваме истинския 60-ти рожден на театъра, защото тогава е било първото представление на пиесата „Мечо турист“ през далечната 1967 г. За съжаление не успяхме да организираме издаването на летописа, който правим. Той е в много напреднала фаза. 85-90% е готов като събрана информация и подредба, но ни трябва още време. Дадохме си срок до края на м. януари 2018 г. да бъде във фаза подготовка за предпечат. Когато го пуснем в печатница, ще знаем кога ще излезе книгата. В момента, в който я имаме в ръцете си, тогава ще отпразнуваме рождения ден. Иначе е безсмислено да събирам хора от цяла България и не само, а да не мога да им дам в ръцете този документ. Ние гледаме на книгата като на документ. Искаме информацията в изданието да бъде абсолютно коректна. Стигнахме до там да изпишем и малките имена на всички хора, които са се докосвали до театъра, за да бъде всичко исторически и научно коректно. Досега такова усилие в историята на нашия театър не е правено. 60 години не са малък период. Имаме много информация, но има и такава, която през годините се губи. Затова и двете дами натоварени да работят върху книгата -доц. Светла Бенева и Катерина Георгиева, с наша помощ и съдействие – моя и на зам.директора Таня Калчева, продължаваме да попълваме мозайката. За известен период от време няма никаква информация, което разбира се ще отбележим. Знаем заглавията, но кои са участниците – не можем да открием подробности. Оказа се, че историята на Кукления ни театър е много богата. Има и много снимков материал, много публикации, които изровихме от вестници и списания, от архиви, от лични архиви и пр. Мисля, че ще стане много достойна книга.

Напоследък често си мисля, докъде може организмът на Кукления театър да понесе предизвикателствата, в които реално аз го вкарвам?! Трябва да се внимава, защото може да се разпръсне тази енергия. Защото преди 60 години, когато с Указ държавата ни е създавала, е мислила да бъдем малък театрален организъм, който да обслужва необходимостта на децата да се докоснат до живото изкуство, чрез кукленото изкуство. Само че, като започва да се развива този културен институт, е все едно родителите да си представят и мечтаят за много неща, свързани с тяхното дете и да имат очаквания към него, но реално пътят е на детето, независимо от това какво очакват родителите.

При нас се случва точно това. Независимо какво е очаквала държавата, създавайки ни с такава структура, база и брой хора, самият театър като културен институт има собствено развитие, независимо от очакванията на държавата. Нашето развитие тръгна много бурно с проекти, които изискват много физическо време. Обикновената малка куклена пиеса, с която можем да ходим по детски градини, може да се направи за 22 репетиции в един календарен месец, но един голям проект се прави най- малко с 50-60 репетиции, което означава минимум два месеца. Това означава заета сцена, заети ежедневно артисти, техници и администрация, защото логистиката трябва да върви, докато се създава пиесата, увеличаване на разходите, които бюджетът на театъра не може да покрие. Трябва да намеря някакъв баланс в развитието на театъра така, че да може нашият организъм да понася натоварването нормално, а не свръх сили.

Според мене тази година леко прегряхме. Създадохме 3-4 продукта, като трите от тях изискваха много репетиции на сцената. А когато дълго време репетираш на сцената, няма кога на нея да се изнасят представления. А бюджетът на театрите се образува от приходите. Като имаш на щат 13 актьори и 11 от тях са заети в репетиционен период, не можеш да продаваш навън пиеси. Т.е. има загуба от календарно време, от приходи, а продуцирането е свързано с огромни разходи. В този смисъл необходимо е да се намери балансът.

Как виждате 2018 г.?

Виждам я като балансирана и по-спокойна година от към продуциране и възможност повече и по-добре да си продаваме продукцията. Всеизвестен факт е, че поддържаме в афиша си над 40 заглавия, което не е нормално за такъв малък организъм, какъвто е нашият театър. Бихме могли спокойно да поддържаме този репертоар, ако имахме 50-60 артисти и на тази база да имаме и повече средства. Две основни неща ще продуцираме. Още в началото на годината ще осъществим дипломната работа на режисьора Любомир Колаксъзов, който има две успешни постановки в нашия театър, но още не е дипломиран. Дипломната му работа ще бъде една чисто куклена пиеса с кукли явайки „Чудовището Кашчей“ по руски народни приказки. Той е направил много интересна драматизация. Кашчей е вечният злодей в руските народни приказки, когото различни юнаци се опитват да побеждават, но той винаги се преражда и го има. Представлението ще се играе само на основна сцена, а не в училища и детски градини. Другото голямо заглавие, което също ще се играе само на нашата сцена е „Алиса в страната на чудесата“. Репетициите ще започнат чак през м. септември. Това ще бъдат двете големи заглавия, които ще бъдат лице на театъра за годината. Те носят друга художественост и внушение. Ще направим и авторската пиеса на нашия актьор Янко Иванов, който написа „Приказка за изгубения чорап“. Това е вечна тема от векове назад, от както чорапите изобщо са измислени. Темата в къщи и с малките, и с по-големите и най-големите деца винаги я има. Историята е много хубава – за един татко и дъщеря му и нейното изгубено чорапче. Тя ще започне да се репетира успоредно с „Чудовището Кашчей“. Отделно правим и друга авторска пиеса на Костадин Господинов „АбраТеатра“, която ще е изградена с доста фокуси.

С какво ще зарадвате възрастната си публика?

През новата 2018 г. няма да създаваме произведение за възрастни, защото имаме достатъчно какво да играем – „Страх“, „Живота бяс“ и др… Новото ни предизвикателство е ко продукцията ни със Старозагорската опера и постановката на операта „Турандот“ от Пучини. „Хвърляме се“, защото ще бъде една хубава авантюра. Има вече много добро пространствено решение. От наша страна художниците ще бъдат Васил Рукоманов и Силва Бъчварова, които в решението на сценографа на постановката, трябва да създадат решението на куклите, маските, материята и пр., които ще се използват. След одобрение на проектите след десетина дни, ще започнем създаването на куклите. Премиерата е обявена за 29 март 2018 г. Като започнем, ще има повече подробности. Когато не провеждаме Международния фестивал „Пиеро“, провеждаме творческа лаборатория. През 2018 г. тя ще стартира от 15 август за 15 дни. Темата е „Оруел 1984 г. “Водещият екип ще бъде добре познатият тандем Веселка Кунчева и Мариета Голомехова. През 2019 г. ще създадем спектакъла, който вероятно ще има същото заглавие.

Господин Петков, в навечерието сме на светлите Рождественски празници и Новата 2018 г. Какви са пожеланията Ви към прекрасната трупа на театъра, към публиката и партньорите Ви, към старозагорци?

Пожелавам от все сърце най-вече здраве, позитивизъм, много любов и с добри и кротки очи да се гледаме и общуваме. Човек е роден да създава любов и радост около себе си! Да бъде!

Росица Ранчева