Събудената поща: как една сграда в Стара Загора може да се превърне в културен модел за цяла България

В сърцето на Стара Загора, в сграда, издигната през 1932 г., се преплитат пластовете на историята: от античния град Августа Траяна, през междувоенната модернизация на младата българска държава, до настоящето. Старозагорската пощенска палата е построена в модерен стил, но съдържа и елементи от египетската архитектура, а през годините е преустроявана три пъти. При едно от разширенията са открити любопитни археологически находки – късноантични мозайки от IV-VI век, признати за културна ценност от национално значение. Предполага се, че там се е намирал домът на градския управител на Августа Траяна. Въпреки тези уникални дадености, достъпът до мозайките е сериозно затруднен, а помещението, в което се намира – някогашният паричен салон – не функционира.

Големият контекст: какво се случва с пощенските сгради в България?

След реформата в края на 90-те години на XX в., когато държавното предприятие ПТТ (Пощи, Телеграф, Телефон) беше разделено, голяма част от пощенските сгради останаха в управление на новосъздаденото дружество „Български пощи“ ЕАД, а значителна част от имотите преминаха към БТК – по-късно приватизирана и вече част от Vivacom. Така възникна странна ситуация: публични функции – като достъп до поща и културно наследство – се намират в сгради със смесена собственост, което затруднява както поддръжката, така и инициативите за развитие.

Голяма част от пощенските палати са архитектурни паметници, а дори и тези, които не са – като старозагорската, притежават висока културна стойност – със специфични фасади, часовникови кули, мраморни стълбища и обществени пространства. Част от тях, включително в София, Варна, Стара Загора, Видин, Велико Търново, са с влошаващ се сграден фонд или с ограничен достъп.
„Български пощи“ ЕАД оперира в почти 3000 населени места, но в десетки от тях пощенските станции са празни, а сградите – неподдържани. Повече от половината от всички пощенски станции обслужват села под 800 жители​, често в труднодостъпни или отдалечени райони. Приватизирани имоти – като в Каварна или Старозагорските бани – се продават от Vivacom чрез публични оферти, понякога като почивни бази, понякога като административни сгради.

Същевременно, на фона на трудностите в „Български пощи“, в публичното пространство се появи идея за държавни магазини в пощите – лансирана от политически партии и отделни депутати. Но подобни концепции не предлагат цялостно решение на стратегическия въпрос: как да се социализират, съживят и интегрират пощенските сгради в живота на местните общности?

Поглед в Европа: пощата като културен хъб

Много държави са се сблъсквали с подобни проблеми – централните им пощенски палати остаряват, а пощенските услуги се свиват и дигитализират. Има редица европейски примери за успешно преобразяване на исторически пощенски сгради в културни центрове, музеи, обществени пространства или други модели, които съчетават опазване и нов живот.

Полша има значима пощенска история – например старата поща в Гданск, прословута с героичната си отбрана през септември 1939 г., днес е превърната в Музей на полската поща​. В Познан пък историческа пощенска сграда е превърната в културно пространство „Poczta Workspace“, което служи за срещи, изложби, концерти и работилници​.

В Хърватия централната поща в Загреб (неокласическа сграда от 1913 г.) все още изпълнява пощенски функции, но значителна част е дадена на Музея на пощите и телекомуникациите, основан 1953 г. От 2021 г. Хърватската поща, в сътрудничество с общините, започна проект „Поšta za kulturu“ – предоставяне на неизползвани пощенски помещения за местни културни събития (изложби, малки библиотеки). В град Риека, старата поща е превърната в административна сграда на университета.

Германия има изобилие от примери за адаптация, тъй като много исторически стари пощи са защитени и преустроени. В гр. Нойщрелиц (Neustrelitz) старата поща (1901) днес е културен комплекс Kulturquartier Mecklenburg-Strelitz, включващ музей и градска библиотека​. Преобразуването е станало през 2016 г., като сградата е съхранена отвън, а вътре – модернизирана. В Дюселдорф масивната стара поща до Централна гара, след години на празнота, е в процес на преустройство в огромен градски културен център KAP1 – градска библиотека, музей и сцени за изкуство, с общинско финансиране 15 млн. Евро​.

Общото между успешните практики е силното участие на местната власт и културните институции. Рядко пощенските фирми сами по себе си финансират такива проекти.

Старозагорският модел – възможният път за културно развитие

Сградата на Централната поща в Стара Загора е неразривно свързана с историята на града. На фасадата ѝ се издига часовникова кула, а до главния вход – висока колона с бронзов орел-пощальон. Сградата е обширна – с разгъната площ над 13 000 кв.м и няколко крила. Откритите в нея антични мозайки са изключително красиви – полихромни, с фигурални мотиви: венци, птици, кантароси, геометрични орнаменти, символи на четирите годишни времена и вечния кръговрат​. Централната зала с мозайка е с впечатляващи размери 12.4 м х 10 м, със стени облицовани с мрамор – ясно личи, че е била луксозно антично помещение.

Това пространство се намира в Паричния салон на пощата и преди години е било един от атрактивните културни обекти в града на липите. Преди приватизацията там са се провеждали театрални спектакли и музикални събития. Към наши дни салонът попада в идеалната част на сградата и е съсобственост на „Виваком“ и „Български пощи“ ЕАД. Но античната мозайка е културен паметник с национално значение, което я прави основен ангажимент на Министерството на културата и НИНКН. Тази специфика създава сериозна нужда от координация между собствениците относно достъпа и социализацията на пространството.

В последните години сградата опустява. Огромна част от цялата площ – зали, коридори, стаи на два етажа и сутерен – стои празна. Часовникът на кулата е спрял (замръзнал на 09:03) от над десетилетие. Самата фасада се руши козметично – паднала мазилка, ръждиви капчуци. Достъпът на граждани до мозайката е прекратен – вече не може свободно да се влезе в салона. Регионалният исторически музей – Стара Загора (РИМ), който е законният пазител на археологията, изразява загриженост: мозайките са ценни, но стоят на тъмно и не се популяризират. ​РИМ няма контрол върху сградата, което затруднява представянето на този артефакт пред туристи – той би могъл да е част от туристическия маршрут „Антична Августа Траяна“, но се оказва заключен вътре в частен имот.

На този фон се появява местната неправителствена организация „Творчески колектив На улицата“. Тя се състои от млади хора, артисти и активни граждани, които обединяват усилията си за представяне на съвременни тенденции в градското развитие, културата и опазването на историческото наследство. Творческият колектив е известен с фестивала „На зелено“, посветен на опазването на парк Бедечка, както и с ежегодните си национални урбанистични срещи. През 2023 г. от Творческия колектив подемат кампания за възстановяване на часовника на кулата – символичен жест да се „събуди“ сградата​. Към настоящия момент Виваком като собственик не проявява интерес към тази инициатива, но тя продължава с публични събития за привличане на внимание.

През 2025 година Творческият колектив започва инициатива за популяризиране на изкуството в публична среда сред младите хора и обживяването на градски пространства чрез култура. Екипът изследва различни пространства и се впечатлява от факта, че паричният салон на пощата не работи, а достъпът до античната мозайка е затруднен. Това вдъхновява младите хора и артистите да инициират диалог с различни институции, за си изяснят ситуацията. В резултат на това се ражда и културната програма „Градски ритъм: изкуство, поща, площад“, която се провежда в паричния салон на старозагорската поща.

В партньорство с РИМ Стара Загора, Международният младежки център към Община Стара Загора и със съдействието на Министерството на транспорта и съобщенията, Творческият колектив обживи на пространството с изложба на снимки и пощенски картички „Старозагорската поща: До кого е адресирано миналото“, работилници по антична мода и подреждане на мозайки, исторически беседи за пощата и археологическите открития, музикални изпълнения на младежки банди, куиз, суинг танци и съвременен танцов спектакъл.

Тази богата програма разкрива визията на Колектива да превърнат пощата в сцена за култура, история и творчество, ангажираща общността. Чрез такива събития те целят да представят, че сградата има огромен потенциал да бъде нещо повече от празен монумент.

Ако визията се реализира, добавената стойност за местната общност и страната би била значителна. Старозагорци ще получат възстановен градски символ – красивата си поща, светещ часовник, достъпни мозайки. Децата ще имат ново място за образование и забавление, а творците – сцена. За туристите, Стара Загора ще предложи уникално преживяване: да стъпят в пощенска палата с античен под. Това може да се рекламира наред с Музея на религиите и Неолитните жилища като част от образа на Стара Загора – „град на непрекъснатия живот“. В национален план, един успешен проект в Стара Загора би послужил като образец за други градове, където подобни сгради търсят нов смисъл.

Творческият колектив предлага не само еднократно събитие, а визия: пространството около мозайката и паричния салон да се превърне в културен обект с постоянни функции – музей, кино, място за дебати и срещи. Това е възможно чрез сътрудничество между Министерството на културата (поради статута на мозайката като културна ценност), Министерството на транспорта и съобщенията (чрез „Български пощи“), Vivacom (съсобственик на сградата) и местната общност.

Това също би се вписало в дългосрочната визия за кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 г. – една инициатива, която изисква устойчиви, видими и публични места с културна стойност. Пощата и мозайката могат да бъдат именно такова място.

Поглед към местната общност

Развитието на пощенската палата в Стара Загора изглежда немислимо без ангажираността на самите старозагорци. През последните години се наблюдава засилен интерес към архитектурното и археологическото наследство в града, а инициативи като изложбата в пощата показват, че има готовност за съвместни усилия. Възможностите за бъдещо преосмисляне на сградата като културен обект, в който историята, изкуството и общността съжителстват, са реални.

Дали това ще се случи – ще зависи от диалога между институциите, от включването на бизнеса и от натиска на гражданското общество. Но сигналите вече са налице: хората се интересуват, посещават, питат. Може би именно тук, в една сграда, в която античността среща пощенския печат, ще започне един по-широк разговор за ролята на публичните пространства в градовете ни.

Сега е моментът!

МИРЧО ХРИСТОВ

Съпредседател на Творчески колектив „На улицата“

Снимки – „Улиците на Стара Загора“ (Ивайло Аврамов) и Stech Films (Стефан Тонев)