Непознатата история на Великденския заек

Как заекът се превръща в един от символите на най-големия и светъл християнски празник

Великден е най-големият християнски празник, на който вярващите по цял свят отбелязват възкресението на Иисус Христос. Наред с цветните яйца, сред неговите най-разпространени символи е едно животно, което на пръв поглед няма нищо общо с Божия син – заекът. В дните около Великден, навсякъде около нас можем да забележим всевъзможни фигури на тези дългоухи бозайници. Каква е причината за това? Да се даде еднозначен отговор на този въпрос е трудна задача. Учените отбелязват, че традициите, свързани с Великденския заек, имат богата история, която крие много загадки.

• Символ на плодовитостта

Всеизвестен факт е, че Великден е празник на пролетта и новия живот. Яйцата и цветята, които са пряко свързани с него, са очевидни символи на женската плодовитост. В европейските традиции, заекът със своя забележителен репродуктивен потенциал не остава по-назад. Съществуват доказателства, че още през неолита (8000 – 4000 г. пр. н. е.) са извършвани ритуални погребения, при които до тялото на покойника е поставяно такова животно. Според експертите, най-вероятната причина за това е, че зайците са свързвани с прераждането. Редица древногръцки и римски учени на свой ред са силно впечатлени от плодовитостта им. Аристотел, например, отбелязва, че те се размножават с безпрецедентна скорост. Плиний Стари дава едно необичайно (и абсолютно погрешно) обяснение на този факт – според него, зайците са хермафродити, като и женските, и мъжките могат да раждат. Клавдий Елиан пък предполага, че при тях се забелязва т. нар. суперфетация (явление, при което жена може да зачене, докато е бременна). В продължение на векове, въпросното твърдение е осмивано, но съвременната наука доказа, че при зайците това действително се случва сравнително често.

През 51 г. пр. н. е. Юлий Цезар споменава, че във Великобритания ловът на въпросните бозайници е забранен, а местните жители ги смятат за свещени. Историците допълват, че в старогръцката митология зайците са свързвани с богинята на любовта Афродита – подробност, с която Цезар несъмнено бил запознат. Освен това, синът ѝ Ерос често е изобразяван в компанията на такива животни, тъй като те символизират страстта и неутолимото желание. По време на Ренесанса, заекът олицетворява сексуалното изкушение. Неслучайно, в много картини, създадени по това време, Дева Мария е изобразена с бял заек до себе си. По този начин художниците искат да покажат, че тя е надмогнала плътските

изкушения.

• Прогонване на вещици

Според повечето изследователи, заекът за пръв път се превръща в неделима част от Великденските традиции в Англия и Германия. Съществуват разкази от началото на XVII в., в които се описва как деца търсят яйца, скрити от въпросните животни – обичай, който впоследствие придобива голяма популярност в САЩ. Заешкото месо пък става неделима част от празничната трапеза в Англия. В малкото село Халатън, намиращо се в Лестършър, местните жители и до днес спазват една древна традиция – те организират специални „борби“ за парчета от пай, направен с такова месо. Любопитна подробност е, че през 1790 г. местен свещеник прави опит да сложи край на този обичай заради неговите езически корени, но така и не успява да постигне целта си.

Смята се, че консумирането на заешко месо е пряко свързано и с прогонването на злите сили. Според редица предания, разпространени в цяла Северна Европа, вещиците често приемат формата на дългоухите животни. По този начин, те остават незабелязани и извършват различни злини, изсмукват жизнените сили на хората или ги разболяват. Самата идея, че вещиците са слуги на злото, свързани със зимата и трябва да бъдат прогонени на Великден, отстъпвайки пред идващата пролет, е широко разпространен фолклорен мотив. Именно той стои в основата на редица ритуали, сред които е Osterfeuer или Великденският огън – празник в Германия, по време на който се разпалват големи клади. Тяхната цел е да се прогонят всички вещици. В Швеция пък има предание, според което в деня преди Великден те се качват на метлите си и отлитат на остров в Балтийско море, на който танцуват и пируват със Сатаната.

• Великденският заек и Остара

Годината е 1835-та. Известният германист и фолклорист Якоб Грим, който заедно с брат си Вилхелм остава в историята с публикуваните от тях сборници с немски приказки, заявява, че Великденският заек е пряко свързан с богиня, носеща името Остара (на староанглийски: Ēastre, на старонемски: Ôstara). За нея се споменава още през 731 г. в едно от произведенията на Беда Достопочтени – английски бенедиктински монах, който е автор на редица исторически творби, запазени почти изцяло. Според него, през VIII в. англосаксонците смятат април за месец на Остара (т. нар. Eosturmonath). Постепенно, тази традиция отмира и е асимилирана от най-големия християнски празник, на който се отбелязва възкресението на Христос. Тук трябва да се отбележи една важна подробност – докато на повечето европейски езици думата за Великден е свързана с еврейската Пасха (като Pâques на френски, Pasqua на италиански или Påsk на шведски), на английски и немски тя е съответно Easter и Ostern.

Археологически открития, направени през последните години, дават основания да се смята, че Остара е била почитана, както на територията на Англия, така и в Германия, а заекът е неин постоянен „спътник“, олицетворяващ идването на пролетта и възраждането на живота. Немалко изследователи, обаче, са скептични и смятат, че липсват категорични доказателства. Те допълват, че Беда Достопочтени няма как да бъде считан за достоверен източник на информация, тъй като пише единствено от гледна точка на християнството. Така или иначе, след края на дългата и студена зима, не е особено изненадващо, че представителите на редица древни общества организират празненства, основната тема в които е прераждането. Цветята започват да цъфтят, птиците снасят яйца, а зайците весело подскачат – пролетта неслучайно се превръща в символ на новия живот и надеждата за по-добро бъдеще.