Със стихове славим Великден

Великден е най-светлия празник в нашия календар. Пролетта е тук, цветята и слънцето правят празничните дни още по-топли и цветни, а времето на почивка с любимите хора е истински зареждащо.  Сякаш всичко възкръсва за нов живот. Великден е и време, в което отново да потърсим доброто навсякъде около нас, да притихнем, да поканим любовта, мира, надеждата и милостта в сърцата си. Всичко това е някак само бонус към истинската причина за празника. Припомняйки си смисъла на Великден, ви представяме три стихотворения на любими български автори, вдъхновени от празника.

Великден

Иван Вазов

Христос възкръсна!

Из гроба тъмни

той мрака пръсна:

пред нас да съмне.

 

Мъжът, детето

сега се радват,

играй небето,

трепери адът.

 

Да пейм, дружина!

Великден днес е!

Цял свят почина:

Христос възкресе!

Великденска нощ

Елисавета Багряна

С бял цвят дърветата покрити

и цъфнали цветя в лехите.

 

Полъхва лек и ароматен

ветрец априлски над земята.

 

Нощта е тиха, топла, ясна —

това е пролетта прекрасна!

 

В небето хиляди звездици,

край храма хиляди свещици.

 

И храмът цял блести и свети

и пълен е с народ несметен.

 

Великденска нощ богомолна!

Душа радостна и волна

 

забравя грижи и умора

и вдига се в небето горе,

 

където Бог всеблаг царува

и всекиму добро дарува,

 

и в хор камбанен звън и песен

кънтят, звънят — Христос възкресе!

Великден

Дора Габе

Чук, чук, яйчице,

имаш ли си сърчице?

Знаеш ли какво е то,

нови дрехи и палто?

Вижда ли ме целий ден

как си ходя пременен?

Чук, чук, яйчице,

ако имаш сърчице,

да му кажеш, нека знай:

днеска цял ден се играй,

а тез шарени яйца

са за всичките деца.