Бетовен и неговата Девета симфония в Стара Загора!

С Девета симфония на Бетовен завърши в Стара Загора поредният Фестивал на оперното и балетното изкуство. Вярно, при отразяването му имаше леко разминаване! Веднъж обявяван като 48-и. А веднъж – като 50-и, юбилеен! Но това е обяснимо с факта, че през 1967 г. в Стара Загора се провеждат първите Декемврийски музикални дни, а когато през 1971 г. е открита новата сграда на операта прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство. Може да възникне и въпросът – защо в програмата на Фестивала участва симфонична музика, нали е за опера и балет? Отговорът е в десетгодишнината от присъединяването на България към ЕС и предстоящото шестмесечно председателство от Република България на Съвета на Европейския съюз. Но да се върнем в залата на операта, към музиката. Девета симфония от Лудвиг ван Бетовен в Стара Загора изпълниха Софийска филхармония, Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, хорът на Държавна опера – Стара Загора и солистите Цветелина Василева – сопран, Мирослава Йорданова – мецосопран, Ивайло Михайлов – тенор, Ивайло Джуров – бас. И всичко под диригентската палка на Славил Димитров.

Бетовен започва да работи върху Деветата през 1822 г. , макар че темата от втората част е била написана още през 1815 г., а записки на първата част са запазени в архива на композитора още от 1809 г. Завършва произведението през 1824 г. Премиерата е във Виена на 7 май 1824 г. Композиторът по това време напълно е загубил слуха си и затова само в началото на всяка част показва темпото, а оркестъра дирижира виенският капелмайстор Игнац Умлауф. Изпълнението е посрещнато с бурни овации. Публиката изпада в екстаз и награждава композитора и изпълнителите с повече ръкопляскане, отколкото е прието при посрещане на императорското семейство. По оригинала от автора пълното наименования на симфонията на немски език е  Sinfonie mit Schlusschor über Schillers Ode «An die Freude» für großes Orchester, 4 Solo und 4 Chorstimmen componiert und seiner Majestät dem König von Preußen Frederich Wilhelm III in tiefster Ehrfurcht zugeeignet von Ludwig van Beethoven, 125tes Werk, а общоизвестното официално наименование е Симфония № 9 в ре минор, оп. 125. Наричат още симфонията „Хорална“, защото е първата, в която са включени хор и солови гласови партии. По оригинал от автора се състои от четири части, съставът на оркестъра е от следните групи инструменти: дървени духови, медни духови, ударни, струнни и вокални партии: сопран, контраалт (сега често се изпълнява от мецосопран), тенор, баритон и смесен хор.

Музиката е внушителна и въздействаща и неслучайно от 1972 г. четвъртата част „Ода на радостта“ е химн на Европейския съюз. Аранжировката е от Херберт фон Караян.

Съществува поредица от интересни факти, но и легенди около Деветата симфония! Например: на 22 май 2003 г. на аукцион на „Сотбис“ партитурата на Деветата е продадена за 3,48 млн долара; компанията Philips специално увеличава диаметъра на компактдиска от 11,5 на 12 см, за да се помести целият запис на симфонията; части от това произведение звучат в игрални и анимационни филми, на спортни първенства и в репертоара на съвременни рок и поп групи. Традиционно в Япония симфонията се изпълнява в навечерието на Новата година.

Съществува и още нещо! В музикалните среди е известен изразът „проклятието на деветата“. Суеверие! Започва от Бетовен и се състои в опасението, че композитор, написал деветата си симфония, скоро след това умира! Счита се, че първи за това споменава Арнолд Шьонберг, цитирайки думите на Густав Малер от октомври 1912 г. „Тези, които завършат своята Девета, се приближават максимално до „оня свят“!“ В бъдеще броят на композиторите от групата на проклятието се разширява: Франц Шуберт и Антонин Дворжак. В ХХ век – Курт Атерберг, Александър Глазунов, Алфред Шнитке. Дори и Дмитрий Шостакович усеща върху себе си „проклятието“. Неговата Девета симфония предизвиква яростта на Сталин и му създава редица големи неприятности в живота и кариерата.

Независимо от всичко Девета симфония от Бетовен остава един от върховете в световната музикална съкровищница! И в изпълнение на Софийска филхармония е един достоен завършек на поредния Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора през 2017 г.!

Снежана Маринова