Александър СЕКУЛОВ за „Петното на Роршах“: Ние съшиваме българската литературна дреха, а не я разпаряме по шевовете

Два пъти яли, пили и се веселили – така би изглеждала приказката за едно заведение под Тепето, което обаче не прилича на никое друго. То е органично и неограничено. Пловдивската легенда навърши 25 години – младежка възраст, но със зрелост на ума. И с възможности, защото създателят на клуба и екипът, с който работи, организират инициативи не като за последно, а винаги като за първо. Смислени, съдържателни, полезни… Затова „Петното на Роршах“ е толкова известно място – не само в Пловдив. Между двете дати на празника – 6-и и 10 януари, разговарям със създателя на клуба Александър Секулов – писател, поет, журналист, драматург. Творчеството му или предизвиква земетръсни емоции, или трансформира литературните канони, чертаейки различни линии в словесността. Списъкът на големите награди, които е получил, е дълъг. Наградата за двата му клуба – „Петното на Роршах“ и „Конюшните на царя“, му я присъди публиката в тях. 

 Създадохте клуба „Петното на Роршах“ и за 25 години го превърнахте в място, което поддържа своя неповторима визия. Как отбелязахте тази годишнина, г-н Секулов?

Ако отместим благовъзпитания тон, ще кажем, че един клуб празнува с употреба на алкохол, сред музика и танци. Но от това следва, че всеки ден е празник за клуба. 25 години е добро начало, мисля.

Емблемата на втория по големина град в България е основана на 7 януари 2000 г. – ден след Вашия личен празник. Търсено ли е това като връзка с Вас самия?

Да съм търсил такава връзка – не. Просто тогава приключи първоначалният ремонт на клуба. И за да проверя дали всичко работи, отпразнувах рождения си ден там. Изобщо не слагам знак за равенство между клуба и личния ми жизнен път. И много държа на това.

Тестът на психолога Херман Роршах с мастилените петна е познат като анализ на собствената душа с помощта на науката.Защо избрахте това култово пространство да носи името „Петното на Роршах“?

За този тест научих от разказа на Рей Бредбъри „Човекът с Роршаховата риза“. Хареса ми идеята хората да виждат различни неща в едно мастилено петно. Отгоре на всичко това, тези разнообразни асоциации са и тест за фантазията и психологията на отделния индивид. И досега считам, че заглавието е добро, нищо че хората употребяват съкратената му версия. Пълната ги затруднява, защото иска обяснение.

Казвате за годишнината, че „това е една дълга история на приятели“. Какво имате предвид?

Истината е, че ако се оставя на вътрешния инстинкт, аз съм затворен човек. Да не кажа – борсук. А така стана, че все с хора се занимавам! Създаването на клуба ме извади от затворения живот и ми подари невероятен брой познати и приятели. Вярно ще излезе, че човек се занимава с това, което не може… Аз и досега не мога да пусна кафемашина… Много силно ми е чувството на гордост от хората, с които дълги години сме работили в клуба. Нищо не може да ми замени тази гордост. Те отдавна са напуснали клуба, но аз ги имам като свои деца, да не звучи силно. Едно научих за тези години: хората правят един клуб. Ако това стане, после и клубът може да създаде хора. За мен е безценно, когато хората свързват клуба с хубави спомени от живота си.

Четвърт век „Петното“ излиза извън рамките на обичайния клуб. Кога един бар на „колекционер на любовни изречения“ печели „възхвала на провинцията“ и се превръща в институция, в знакова локация на независимото изкуство?

Когато работиш, без да се отказваш. Направили сме над 1500 концерта, над 500 литературни четения, над 100 театрални представления, над 50 изложби. Искали сме да сме дом на хора, които правят или имат вкус към изкуствата.

От висотата на тези 25 години бихте ли казали: да живее винтиджът?

Казвам го с пълна убеденост!

В „Петното на Роршах” са гостували Здравка Евтимова, Теодора Димова, Владимир Зарев, Радослав Парушев, Николай Милчев, Тома Марков, Аксиния Михайлова, Милен Русков… За кого Литературният салон стана място-табу?

По-лесно е да кажем кой не е гостувал, отколкото обратното. В този смисъл никой не е табу за нас с Ина Иванова. Ние съшиваме българската литературна дреха, а не я разпаряме по шевовете.

Всеки вторник Литературният салон „SPIRT&SPIRIT” организира срещи със значими български писатели. Всеки четвъртък известни учени говорят по теми от нашата и световната история. Какво предстои?

През януари ще гостуват Деян Статулов (кинокритик и сценарист, има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история, б.а.) , Станислава Станоева (българска поетеса, писателка и журналистка. родена в Пловдив, б.а.) и Любомир Канов (психиатър и писател, б.а.).

Изпълни ли своята мисия мениджърският екип на клуба: това място да продължава да бъде център на некомерсиалното?

Не делим нещата на комерсиално и некомерсиално. Това е сектанщина. Виждал съм толкова бездиханни некомерсиални творби, че… Ние държим високо знамето на занаята, добрия вкус и наличието на публика. Нищо, което няма публика, не съществува.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА