Легендата на Старозагорската опера Евдокия Здравкова-Хорозова:“Гордея се, че четвърт век от живота си отдадох на Старозагорската опера“

Оперната певица Евдокия Здравкова-Хорозова е родена на 30 юли 1940 г. в село Бяла вода, Плевенско. Завършва Средно музикално училище в София. Специализира при проф. Христо Бръмбаров. От 1962 г. 9 сезона е солистка в Русенската опера. От 1971 г., 25 сезона, е солистка на Държавна опера Стара Загора, където носи централните драматични сопранови партии. В творческата си биография има над 50 централни роли, представени в над 1000 спектакъла. Отделно от това са участията й в концерти. Гастролирала е с голям успех в СССР, Чехия, Словакия, Румъния, Белгия, Куба, Франция и др. Удостоена е със званието „Заслужил артист“. Пет пъти е носител на награда „Стара Загора“ и на престижната награда „Христина Морфова“. От 2015 г. е обявена за Почетен член на Държавна опера Стара Загора.

Госпожо Здравкова, Вие ли намерихте операта или тя Вас?

До 13-та си година въобще не бях чувала, че има нещо такова като опера. Израснала съм на село. После баща ми купи къща в града, за да ме изучи. Вече бях в гимназията в Свищов, когато отидох на гости на приятелка, която ходеше в Русе, за да взема уроци по пиано и пеене. Когато засвири веднъж на пианото, аз започнах да пея. Каза ми, че имам много хубав глас. Учителката ми по пеене също ми каза, че имам хубав глас, но за опера – не бях чувала. Като ми каза това другарката, върнах се вкъщи и заявих, че ще уча в музикалното училище в София. Баща ми категорично отсече, че това няма да стане и ще уча медицина.

Мислих, че не съм амбициозна и нямам силен характер, но сега, когато се връщам назад в годините осъзнавам, че съм имала много силен характер и упоритост. Като каза баща ми, че ми забранява да мисля за музикалното училище, отидох с приятелки на Дунава, оставих една бележка, че ще се удавя. Майка ми вървеше по брега и ме викаше – Кия, Кия, както ме наричаше от последната сричка на името ми …Даде ми 20 лева и ме изпрати в София при леля ми. Не зная как съм успяла да стигна до дома й в Дървеница сам сама..? Преди години четох интервю на Николай Гяуров, в което споделяше, че е имал чувство, че някой го е дърпал за косата и му е показвал пътя в живота. И аз имах такова чувство.

Свързах се с г-жа Урукин – преподавателка в Академията. Тя ме прослуша и ме изпрати при г-жа Ракичка в Музикалното училище. Подготвиха ме за 10 дни – песен на Шуберт, уроци по солфеж . Приятелки на леля ми ме облякоха с прилични дрехи и кандидатствах в мечтаното училище. Заедно с Цветанка Аршинова бяхме приети в класа за даровити деца.

Баща ми беше сърдит и не ми изпращаше пари…За да преживявам отидох да гледам две деца…Много ми беше трудно. Когато завършвах училище или трябваше да си намеря работа в София или да се върна у нас и да работя в консервната фабрика.

Явих се на конкурс в Българската хорова капела и много ме харесаха, но се оказа че нямам жителство и не мога да остана в столицата. Кандидатствах в Софийска опера заедно с Райна Кабаиванска, която се готвеше за Италия. Тя ми каза да отида в Музикалния театър, където има изпит за хористи. Виждам в коридора Виктор Райчев и му подавам молба, да се явя на конкурса. Като разбра че съм сопран, категорично отказа. „Закрит е МВР-ансамбълът и има 60 сопрани“. Казах му, че рискува да не чуе един много красив глас. Не знам откъде са ми идвали тези приказки и това самочувствие…Следобед, на 19 години, се явявам с Джаконда. Виктор Райчев ме повика в кабинета си и ми каза:“Евдокия, ти не си глас за хор, ти си за солистка. По фигура си за субретка, а по глас – за героиня. В Русе търсят такъв глас, защото Мария Бохачек напусна операта и им трябва такъв глас. Правят прослушване в зала „България“ и ще се обадя на моя брат Ромео Райчев, който там е диригент – да те чуят!“

От там ми казаха, че трябва да се явя в Русенска опера, защото един голям баритон от Букурещ идва да дава уроци. Ако той ме хареса и работи с мене, защото той не работи с жени, ще ме приемат в Русенска опера.

Така започнах кариерата си в Русенската опера, където съм изпяла за 9 сезона толкова много роли в български, руски и съветски опери, Моцарт, Вагнер, Верди, Пучини…Наскоро прочетох интервю на Ален Делон, който казва, че го определят с много лош характер. Той отговаря: Не! Аз просто имам характер!“ Мисля, че ако имаш талант, но нямаш характер, нищо не можеш да направиш!“

Кога и как се отзовахте в Старозагорската опера?

Славата на маестро Димитър Димитров се носеше, че работи много с певци. И наистина той създаде Милкана Николова, Лиляна Цанкова…Току що беше открита новата сграда на Старозагорската опера. През 1971 г. назначи ме Милчо Стефанов. Димитров не ме искаше, не ме харесваше! Всеизвестно е, че трябва да те признаят в чужбина, за да те признаят и в България. С маестрото отиваме на гастрол в Кошице с „Аида“. Още след първата ария пристига главният диригент, един сърбин и директорът на операта и ми предлагат договор за 2 години. Освен това, главният диригент ми заявява, че след 2 години ще бъда в Пражката опера… След месец с маестрото заминахме за Тимишуара с „Тоска“. След спектакъла сме поканени на вечеря от режисьора и диригент Масини. Неговата майка е била една от най-големите световни Тоски. Последна влизам на вечерята и тя – достолепна дама става от мястото си и огласява:“Вие сте Тоска на световно ниво“ …Маестрото започна да примигва през очилата, но от този момент нещата се обърнаха по друг начин, дори станахме приятели. Това, което аз исках, се получи. Започнах да работя с него дори и вокално.

Кои бяха Вашите коронни роли?

Всички са ми като деца. Коронната ми роля, това което и Розалия Бикс посочва като емблематична, е Тоска от едноименната опера на Пучини. Обожавах Тоска.

Не съм религиозна, но вярвам че има сила, която направлява живота ми. Когато слушах Гена Димитрова в „Набуко“ – Абигайл, мислих че е неизпеваемо. Когато имах рецитал във Виена, бяха ми уредили прослушване при Зайдър. Когато изпях арията, която вече не помня коя беше, ми каза:“Вие трябва да пеете Абигайл в „Набуко“. Когато се завърнах в Стара Загора, маестрото сложи „Набуко“ с моето участие и ролята стана една от коронните ми. Затова и направиха филм. Почти нямам централна партия, която да не съм изпълнила на ниво. Това стана причина за високи награди, сред които няколко пъти „Стара Загора“, наградата „Христина Морфова“ – за цялостно творчество, станах заслужил артист на България…

С кои диригенти, режисьори, партньори преминаха тези 25 г сезона, четвърт век от биографията на оперния театър?

Трудно е било, но и най-хубавите години от моя живот са минали в Стара Загора. Там се омъжих за един прекрасен човек, който много допринесе за моята творческа кариера. От диригентите работила съм най-много с Димитър Димитров, с Веселин Ненов, Божидар Бонев. Георги Петров беше много добър режисьор. „Момчил“ беше една прекрасна постановка. Дори композиторът Любомир Пипков, когато отидохме на Люляковите дни в Ловеч, заяви, че това е най-хубавата му постановка. На Жоро Петров беше и „Набуко“, която се засне от БНТ. Много добри партньори имах. Обичах да пея с Георги Енев – прекрасен бас, приятел и човек. Един от най-добрите ми партньори в Тоска като барон Скарпия беше Георги Динев. Той беше истински оперен артист. Денчо Белев, Борислав Дойчев, Атанас Шопов, Стефка Минева…Наскоро, по повод 100-годишнината на операта, Любомир Кутин говори за една „Аида“ на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Това беше магичен спектакъл с Михаил Мартинов – прекрасен тенор, Стефка Минева – изключителна Амнерис, Георги Енев, Никола Кутин и аз. Димитър Димитров беше на пулта…“Летящият холандец“ беше един от грандиозните спектакли.

Разкажете повече за маестро Димитър Димитров, който е епоха в историята на Старозагорската опера.

40 години маестрото е бил в операта. Декемврийските музикални дни, които след това преминаха във Фестивал на оперното и балетното изкуство са негова идеи и негово дело.

Димитров започва да свири в оркестъра на операта на цигулка. Руслан Райчев идва в Стара Загора за „Бал с маски“. Понеже той често пътува до София, оставя Димитров да води репетициите. Руслан му е дал първата постановка и е предрекъл, че ще стане много голям и много добър диригент.

Когато бях назначена в Старозагорската опера, но живеех постоянно в София, моят съпруг Николай Хорозов беше приятел с Иван Маринов, който по това време беше министър на културата. Николай отиде при него за ходатайство да се преместя в Софийска опера. Маринов му е казал:“Мой съвет е Евдокия да остане в Стара Загора при този уникален диригент Димитър Димитров. Там тя ще бъде първа…“

Беше много дисциплиниран човек – немски възпитаник. Имаше невероятно отношение към творческия процес. Беше „женен“ за операта. Нямаше никакъв друг живот. Поправяше оперите на българските композитори. Преписваше и дописваше, за да бъде удобно на певците. Цялата му стая беше с нотни листове. На всички оркестранти оправяше щимовете…

Спомням си, че Александър Йосифов се съгласяваше безусловно с корекциите. С проф. Марин Големинов работеше по същия начин за абсолютната премиера „Тракийски идоли“. Беше работохолик. Имаше несравнимо присъствие на пулта. Певците имахме много голям респект от него и абсолютно доверие. Изпълнявах абсолютно всичко, което ми казваше. Той ме разпяваше … Много хора говореха, че маестрото е правил репертоара за мене, което абсолютно не е вярно. Той го правеше за себе си и защото имаше кой да го изпее.

Маестрото имаше вуйчо Жоро – Георги Стоянов, който беше много голяма личност. Беше много интелигентен и умен човек. Бил е концертмайстор на операта и директор на самодейната опера. Два пъти си е ипотекирал къщата, за да изплаща заплати на артистите. Трябва да си спомняме за такива хора, които са допринесли нашата опера да я има и да е на такова високо ниво.

Въпреки, че отдавна не сте на сцената, не прекъсвате връзката си със Старозагорска опера. Почти на всички премиери и по време на Фестивала на оперното и балетното изкуство , сте в залата и се вълнувате за това, което става на сцената. Считате ли, че през последните 10 години, нашата опера е в Ренесанс?

Този ренесанс се случва благодарение на директора Огнян Драганов и неговия екип. Първо той удвои състава на хор, оркестър, балет, солисти. Много направи като режисьор, много харесвам постановките му, които са хем класически, хем с модерни изразни средства. Балетът ни е не на европейско – на световно ниво. Неговото име е добре познато и уважавано в големите европейски оперни театри. Той кани, почти за всички спектакли гостуващи класни артисти. Г-н Драганов разкри нови сцени – на форума „Августа Траяна“, на стадиона, в цирка, на брега на древния град Севтополис в Казанлък. Огнян Драганов е изключително ценен творец и мениджър не само за Стара Загора, но и за София, и за Европа. Дано остане поне още един сезон в нашата опера, за да се отпразнува по достойнство нейната 100 годишнина и да продължи по възходящия път..

Госпожо Здравкова – какво пожелавате на вчерашните, днешни и утрешни артисти на Държавна опера Стара Загора, послучай 100-годишния юбилей?

На всички пожелавам преди всичко в тези дни да си спомнят с благодарност и признателност за онези, които преди тях са отъпкали тази огромна магистрала към любимото изкуство. На днешните колеги желая да носят с чест и гордост името на Старозагорската опера. Нека е честит юбилеят и операта да пребъде поне още 100 години.

Росица Ранчева