Днес митрополит Киприан ще отслужи водосвет на бойните знамена на Старозагорския гарнизон

На 6 януари 2025г. Богоявленският водосвет на бойните знамена на военните  формирования от Старозагорския гарнизон ще отслужи Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан от 12.00 ч. на езеро „Загорка“ . Ритуалното хвърляне на кръста е в 12.30 часа.

За първи път

водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 г. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас е възстановена през 1993 г. Оттогава всяка година на 6 януари – Богоявление, във всички гарнизони най-висшият представител на Българската православна църква в епархията след прочитане на молитвата „За успех на народа” ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.

Знамена светини

Тези, които са били на фронта, са знамена светини. Те са покрити със слава и са попили кръв. България е губила войни, армията – битки, полкове са пленявани, но нито едно от полковите знамена не е попадало в ръцете на врага. До едно са спасени от български офицери и подофицери. Днес всички тези знамена са си на мястото – в Националния военноисторически музей. Когато си военнопленник, военните закони са безмилостни и еднозначни – съхранението на знаме от гледна точка на противника е равностойно „престъпление“, както и съхранението на оръжие и се наказва по един начин – разстрел на място. Въпреки това българските офицери във военопленническите лагери увиват знамената под дрехите си, предават си ги един на друг и така ги съхраняват с месеци в очакване на удобен миг да избягат и понякога, жертвайки живота на неколцина с цената на това един да успее да достигне България. „Знамето трябва да се пази, докато има буйна глава на раменете ни, докато кипи българска кръв в жилите ни, докато тупкат юнашки сърца в гърдите ни и има поне една ръка, която да държи сабя“, казва полковник Борис Дрангов.

Със Заповед № 67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915–1918 г. знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоминателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите. Единствената паметна плоча на спасителите на бойните знамена се намира в Шумен на сградата на Военния клуб.

Конската опашка

Това ли е първото българско бойно знаме? Има различни тълкувания по този въпрос. Конската опашка е ефирна и когато подухне вятър, усеща посоката му и леко се надига, казва полковник от запаса Йорданов. По този начин войниците знаят къде е командирът им. Освен това  определят посоката на вятъра, което било много важно. Повечето конници били и лъчници, т.е. стреляли от движение с лъковете си по противника и им е било необходимо да се съобразяват с посоката на вятъра, за да улучат целта. Когато се съберат много конни сотни, започва да се ползва плат с определен цвят, за да се знае, че точно това е командирът, който трябва да следват. В известните отговори на папа Николай I на въпросите на българите Св. св. Кирил и Методий (866 г.) в глава 33 се казва: „Вие споменавате, че досега, когато сте се отправяли в битка, сте носили като свой военен символ конска опашка и питате какво да носите от тук нататък на негово място”. Въз основа на този пасаж се прави извод, че конската опашка е била боен символ на древните българи. Има много аргументи обаче тя и днес да присъства в армейската ни символика. Защо да не се помисли по тази тема?!

Защо Богоявленският водосвет е прекъснат през 1946 г.?

Проблемът е, казва военният историк, че командващият войските трябвало да целуне ръка на патриарха или на висшето духовно лице, което присъства на ритуала. Това обаче не съвпадало с новата политика на новата власт. Затова тогавашният министър на войната слага подписа си под отмяната на тези съвместни ритуали, които се правят с църквата.

Хвърлянето на кръста във вода

на Йордановден навсякъде в страната се извършва ритуалното хвърляне на кръста във водоем и който го извади, ще е здрав и щастлив през цялата година. Смята се, че това е народен обичай. Вярванията гласят, че ако времето в този ден е студено и сухо, годината ще е добра и плодородна. Ако пък кръстът замръзне във водата, годината ще е и плодородна. На този ден се замесват три обредни хляба с остатъка от светената вода от миналата година. Те се разделят за дома, за гостите и заедно с бутилка вино се оставят пред вратата за минувачите.

Сн. собствен архив