Старозагорската тъкачка Валентина Пейчева пред Долап.бг:“В нишките на стана втъкавам любов, светлина и мечти“

Валентина Пейчева е родена в Добрич. Завършва Икономически университет във Варна – финанси и мениджмънт. Мечтата й е да работя в банка и 13 години работи в корпоративната сфера, най-напред във Варна, после- в Стара Загора. След като се ражда второто й дете, преместват се в Стара Загора, от където е съпругът й. От друга страна според нея, това е най-добрият град за отглеждане на деца – зелен, чист, спокоен, предлагаш удобни детски градини, училища, университет, културни институти…

И в Стара Загора започва работа в банка, но все нещо я „човърка“, някак не се чувства на мястото си. През това време се учи в какви ли не курсове в търсене на себе си: за акро йога инструктор , за хумандизайн анализатор, „Играй и учи децата с преподаване чрез изживяване… Ателието й е в началото на втория етаж на Универсалния магазин в Стара Загора. Лесно се разпознава по изложените шарени черги, стендове разноцветни вълнени гранки, тъкани гоблени…Уникални са творчеството, увереността и ентусиазма на тази крехка жена, обвита с светла аура.

Валя, как открихте желаното поприще?

Много дълго време се възхищавах на моята учителка Дари, при която завърших курса за тъкачество. Творбите й за мене бяха невероятни и аз тайничко си мечтаех един ден да така черги. Това, което ме привлече са малките чергички. Виждам ги като нещо, което съхранява този древен занаят, но през погледа на новото време. Т.е. да има нещо привнесено в тях. Разбира се, всеки творец разбира това по различен начин. Аз по своему съм оригинална. Всичките ми колеги, с които се запознах в последствие, имат свой стил и почерк.

След това отидох при нейния учител Веселин Фешчиев – един от най-известните тъкачи по света и у нас. Запознах се и с други майстори тъкачи, исках да се докосна до тяхното творчество. Не съм тъкала на стари станове. Чувала съм, че е по-трудоемко.

Новите, които имаме в ателието, са направени по поръчка с нововъведение и специалистите казват, че по-лесно се тъче на тях.

Мислих си, че не съм търпелива, но се оказва, че когато човек вижда смисъл в нещо, може да извади цялото търпение на света.

За единия стан чаках две години. Два стана имам, от двама различни майстори- единият от Тодор Цолов, единственият в България. Частите на стана съм поръчвала от Холандия.

Поинтересувах се откъде мога да се снабдя с вълнена прежда. Някоя е багрена с естествени багрила, но повечето – с химикали. Вълната идва от Казанлък, от Вълчи дол, от Сливен и Габрово, всеки ги багри по своя технология.

Откога сте в ателието в Универсалния магазин?

От края на април 2024г. направихме това местенце, защото трябваше да се позиционираме. Преди това – вкъщи, но беше много трудно. Нямаше как да разположа становете, вълната беше скупчена и не можех да открия цветовете, които ми трябваха, децата край мене.

Вие тук сте две момичета. Как и кога се открихте с колегата си?

С Галина Гочева се запознах преди 7-8 години, когато се завърнахме в Стара Загора. Видяхме се на първия фестивал „Здравей,Здраве“, който се провежда в Стара Загора. Тренирахме заедно йога, децата ни са почти на една възраст, ходехме заедно на разходки.

От около 10-15 години Галя се занимава с плъстене на вълна. Използва различни техники – мокро, сухо. Започнала е без курсове, сама се е обучавала, т.е. наистина е човек – откривател и аз й се възхищавам. Прави магични неща, оживява вълната.

Идеята ни е в нашия град да направим училище на занаятите, улица на занаятите. Догодина, живот и здраве, планираме срещи с Община Стара Загора, да ни даде по- голямо място, за да може тези занаяти да се популяризират. Оказва се, че има доста интерес от хората и да можем да ги разпространяваме. Свързахме се и с други занаятчии, които също искат да се разпространи занаятът им, особено след децата и младите хора. Имало е Камара на занаятчиите в нашия град, но е със затихващи функции. Има нужда от съживяване.

Имаме много идеи, но имаме нужда от подкрепа, за да се осъществят. Те не са от днес за утре, а нещо по-мащабно. И Галя и аз сме сигурни, че Стара Загора има голям потенциал в много сфери, една от които са занаятите.

Началникът на отдел „Култура“ Диана Атанасова благосклонно прие и ни изслуша. Предложиха ни две-три места, но които се нуждаят от основен ремонт, а ние не разполагаме с финансови средства и физическо време за организиране на ремонти.

През лятото и зимата правим работилници за възрастни и за деца. Има много голям интерес. Който е идвал в ателието знае колко е малко и натъпкано със станове, маси, вълнена прежда, готова продукция…И като дойдат 6-7 души на работилници, просто няма как да се диша. Ходим в училища и детски градини, където работим с деца. Много им е интересно и ни очакват с нетърпение.

Занятията, които провеждаме, адаптираме към възрастовата група. Галя е с много голям опит за работа с деца, тъй като е специалист по Валдофската педагогика. Ние се стремим да работим с естествени материали и вълната е една от тях.

Кои са проблемите, с които трябва да се справите?

Ние си мислим за производството, за материалите, за рекламата и счетоводството…Т.е. трябва да разбираме от всичко. За творчество остават едва 20%. Трябва да разбираме от проекти , от преговори, продаваме в чужбина, понеже нямаме собствен сайт, качваме в други…Въпреки всичко продължаваме напред, търсим възможности и варианти, надяваме се някой да ни спонсорира, макар и с малко средства или по друг начин.

Нещата, които за 13 години съм научила в банката, тук за една година са десетки път повече – като опит, гъвкавост, изобщо всичко в работата ми…Не знаех че съществуват видиа, маркетинг, реклама, чужд език…На много фестивали ходихме това лято, в най-различни градове. Оказа се, че това е много трудоемко, защото си изнасяме цялото ателие и след това го внасяме…От една страни ни помага, защото достигане до повече хора, защото правим работилници, от друга страна, това е енергоемко. Ние сме две жени…

Какво произвеждате?

Пътечки, пана, картини от вълна. На стана комбинираме техниките тъкане и плъстене, най-различни декорацийки, всичко, което може за се направи от вълна. По поръчка работим също.

Смея да кажа, че тепърва хората в България едва проглеждат за тези красоти. Оказва се, че ние трябва да ги възпитаме в това. Има много хора, които оценяват този занаят . Те оценяват, че всяка нишка минава през ръцете ни. Това е магия. Аз вплитам енергията и мислите си в това. Всеки предмет, направен от човек, носи особена енергия и самия предмет оживява. Колкото предмети имам у дома, купени от творци, ми говорят. Ако взема нещо, изработено от машина, ми е безлично. Старая се все повече да подкрепям българските творци, това което е ръчно изработено, първо защото на мене ми носи наслада и второ, защото така подкрепям хората, които го правят.

Как си измислихте името на ателието „ШареНишки“?

Това е интересна история. Дълго го мислихме. Отначало беше „Шарени нишки“, но сестрата на Галя го уточни – „ШареНишки“. Много отговаря на личностите ни, на това, което правим. Смятам, че много ни отива това име. Имаме изтъкана табелка, с телефоните и името и с нея си ходим на изложения. Имаме малки банерчета, които разказват за многостранната ни дейност: уроци, курсове по тъкачество, творчески работилници за деца и възрастни, какво произвеждаме…Залягаме на самото преживяване. Водила съм и курсове по тъкачество, Галя

прави по плъстене. Важно е изживяването не толкова да стане съвършено, а по-скоро децата да се докосват, да го преживяват, да виждат в момента какво излиза изпод ръцете им.

Как си измисляте моделите?

Различно. В момента изпълнявам поръчката на една дама, която като колекционерка на жаби, иска чергичката да е в зелено, а в средата й да има втъкана жаба. За първи път правя такова нещо. Обичам предизвикателствата. За мене е важно цялото ми произведение да има завършен вид, да са спазени пропорциите, да има цялостна хармония в него. После идват цветовете. Цветовете говорят много, не цветът сам за себе си, а в комбинация. Понякога творението става веднага, не го мисля и не си правя проект. Започвам да тъка и то стъпка по стъпка се появява. Точно когато човек върви, следващата стъпка идва естествено. Понякога обаче не е така. Правя си рисунки на тефтер. Имам програма, която чака да я разуча…Рисувам, чертая, смятам, особено ако зависи от техниката на тъкане. Такането е много свързано с математиката, поне това е моето мнение.

Мисля, че цял живот ще уча тъкането. Понякога това, което съм си представяла в главата, съвсем не е това, което излиза на стана. А това много ме вдъхновява. Един модел, изпълнен с различни цветове и комбинации, дава на произведението съвсем друг тон и настроение.

Много колеги правят шевици. Там има много сила и символика. На този етап моето виждане някак си е по-друго за самите тъкани. Влече ме нещо да пресъздам – плодът диня или цветето мак, как да ги изпълня на стана.

Как усещате вълната?

Вълната е много жив естествен материал, и работата с нея усещам като терапия. Понякога сядам на стана и не зная как е минало времето. На е уморително , но е много бавно, особено, ако се тъче килимена техника. Там нишките се отбират една по една на стана . Иска се огромна концентрация. Ако влезе някой и ме заговори, аз съм стигнала донякъде, броя и ме заговори, тотално всичко отначало трябва да се започне…

Прекрасна Валентина, какво е пожеланието Ви за читателите на нашия Долап.бг Рождественските и Новогодишните празници?

Пожелавам на всички да следват светлината в сърцата си. Пожелавам светли и благословени празници! Бъдете добри! Обичайте се! Бъдете вдъхновени и не спирайте да творите!

Росица РАНЧЕВА