Доайенът на фолклористите, 92-годишният академик Крум Георгиев, Почетен гражданин на Стара Загора пред Долап.бг:“Млади българи, пазете и носете в сърцата си народната мъдрост. Тя е сила, вяра, надежда и любов“

Господин Георгиев, Вие сте безспорния капацитет за фолклорното ни богатство – обреди, обичаи, песни, танци, носии и пр. Според Вас продължава ли отколешната традиция за отпразнуването на Коледа или е приспособена с новото време?

Завчера по главната улица на Стара Загора мина една ямболски коледарска група с типичния за тях буенек. Хубаво е, че поздравяват Стара Загора. По-сетне мина и една коледарска група от младежи от ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Това ме зарадва много и ми даде надежда, че фолклорната традиция продължава.

Има някои неща, които сме загубили безвъзвратно. Други, все още продължават. И ако някой се сети да направи повече от това, което имаме или пък да иновири старото, това е хубаво.

Какво безвъзвратно сме изгубили?

Загубили сме радостта от тази коледна празничност и особено на Бъдни вечер. Това смирение, преклонение към природата, към традиции, към възрастните хора…Вече го няма…

Загубили сме обреда да се разчупи хлябът от най-възрастния в къщата. Да се остави първият залък за Света Богородица, вторият – за дома, третият- за добитъка, за кошарите…Хубаво е, че все още има коледарски групи, предимно в селата, които пеят коледарските песни и наричат стопаните за здраве, за берекет, дечицата да пораснат, момите да се задомят… При градските условия едва сега, доста плахо се повяват истински коледари – млади мъже, които започват да се ергенуват, а не деца от детските градини или старци, които са коледували преди повече от половин век.

В ямболско възродиха честването на Рождество Христово и все повече празникът добива популярност. Например в Ямбол има 5-6 коледарски български групи, които играят този буенек и 15 ромски групи. За тях Община Ямбол прави специален фестивал. Тези момчета репетират в продължение на 2-3 месеца, научили са на чист български език, дори и молитвите (пожеланията, скороговорка) и се надпреварват кой да вземе наградата. За мене това е много повече направено, отколкото усилията на всички държавни и общински организации и НПО-та, да ги приобщят, да ги направят по-добри. А ето, че с коледарския буенек се правят чудеса. Навръх на Коледа цялата ромска махала се стича на този празник .

Какво друго за Рождество Христово трябва да върнем?

За мене всяко училище, освен хор, трябва задължително да организира коледарски групи. Коледата е загубена в училищата. Сърдим се, че момчетата са агресивни, то и момичетата не им отстъпват. Момчетата още от малки трябва да приобщим към традициите на българина. Защото това е добродетел. Всяко училище има учител по музика, има учител по физкултура, който е учил в университета български народни танци, има учители по български език и литература, които са полагали задължително изпит по Българско народно творчество. Ако трябва, ръководството на училището да потърси съдействие от специализираните организации и институции, стига да има разбиране и желание за такава изключително полезна дейност.

Какво се е правило в нощта срещу Коледа, на Бъдни вечер?

Най-напред жените са приготвяли коледните хлябове и постната трапеза. Те трябва да бъдат нечетен брой – 7 или 9. Край огнището се събира семейството. В огнището гори пън, на който стопанинът е издълбал дупчица, в която е сложил мазнина. Това е защото мазнината е нещо като миро за неодушевената природа, а от практична гледна точка, с мазнина дървото гори по-добре. Котлето е върху огъня, а в него ври кървавица. Приготвят се коледните ястия за другия ден.

На трапезата централно място е отделено на хляба. Най-възрастният от семейството казва молитвата Отче наш…и наричането на хляба: „Тоз колак, вит и превит, догодина да бъде двойно и тройно по-голям. Да бъде за здраве и берекет на всички!“ Разчупва хляба. Обикновено голямото парче трябва да се падне на дясната ръка. В българската народна култура дясното е символ на доброто. Най-възрастната жена прекадява и тогава започва храненето. Тя раздава на всеки парче от боговицата, както се нарича хлябът, като най-напред остава по залък за Света Богородица и за дома.

Коледната трапеза не се раздига цяла нощ, не само че се вярва, че починалите навестяват дома, но и в очакване на коледарите, които могат да са няколко групи.

Какво е характерно за коледарите?

Докато се приготвят гозбите за Бъдни вечер и за Коледа, тръгват малките коледарчета от къща в къща. „Въоръжени“ с по една тояжка, те се провикват „Коледа1 Коледа? И чукат с тояжките. Посрещат ги и ги даряват кой с каквото има – дребни пари, сладки, някъде – малки кравайчета и пр. Но децата не пеят Това правят големите им братя или близки.

Мръкне ли се, тръгват коледарските групи, някъде се наричат куди. Трябва да се знае, че коледарите не могат да влязат без покана в къщите. На вратата се тропа и ако стопанинът я отвори, коледарите влизат. Някои семейства, особено такива, които наскоро са имали смърт, не приемат коледарите.

Водачът пита стопаните : Искате ли коледари? Като се поканят, влизат в дома и започват да пеят. Повечето коледарски песни са попътни:“Мамо, мила мамо, снежец заваляло…“ Едно време от къща до къща, от двор до двор е имало 100-150 метра.

Първата песен задължително е на стопанина. Тогава той ги почерпва с виното и им нарежда да попеят на дъщеря им, която вече е годеница:“Сокол фърка, Дойне ле, коляде ле…“ Пеят песен за малкото момченце, което след 2-3 години ще стане коледар. На някои места има специални песни за пчелите, за добитъка и т.н. След като свършат с песните, стопанинът се обръща към жена си и тя носи специалния коледарски хляб – кравая. Дава го на момата, която го поднася на коджабашията – водачът на групата и той започва молитвата, скороговорка, мармарка…Те са всъщност много интересни текстове. Тук е събрана цялата космогония на българина. Там го има и Господ, и Света Богородица, апостолите, всички светии, домашните животни…Всичко, което е живо, се споменува в този текст.

Според Вас, как тези столетни традиции се приспособяват към 21 век?

В някои села все още се практикуват по този начин и сега. Но в повечето случаи коледарите са преминали отдавна младежката възраст. По принцип коледар става момче, което е минало 13-14 години, готово да се заергени. Щом мине в коледарска група, вече е готов да се глави – да се годи и да се жени. Момчето, което е пяло заедно с коледарите, то е в семейството си докато неговата коледарска група дойде да коледува. Там бащата му слага на главата калпак. Т.е. бащата му разрешава да се заергенее.

Колко са тези коледарски песни?

Ако кажа 1000 ще е малко.

Има ли ги някъде записани?

Тодор Джиджев издаде книга за коледарските песни. В неговата книга има над 200 песни – текст и ноти. Много коледарски песни се играят и на обикновено хоро. Почти целият репертоар на народния певец Тодор Кожухаров е от странджанско-сакарския край и е от коледарски песни. Кориозното е, че една от най-известните танцови песни „Стъпил Добри на бял мермер камък“ е коледарска. Ако започнем да разсъждаваме върху текста: –„Стъпил Добри на бял мермер камък“. Къде е този мермер? Няма го. Това е мит. Този камък всъщност е момчето, което се е простило със своето детство и юношество и е встъпило в друга обществена категория. Отива при възрастните. „Да си мери, да си мери сива гургулица“. Сивата гургулица е символ на желаната мома, която да му стане съпруга.“Не умерил, не умерил сива гургулица, най-умерил, най-умерил клетото си сърце. Викнал Добри, викнал да заплакал:Дето падна -там ме заровете. На гроба ми -чешма построете. До чешмата дърво посадете. На дървото конче завържете! Кон да цвили, кон да цвили, мене да ме търси. Кон да рине, кон да рине-мене да зарине“.- Забележете с какъв поетичен и фантастичен начин, народният певец разказва преминаването на един млад човек от детинство при възрастните и настъпва краят. Това е нагледно разказал водовъртежът на живота, каквато е темата и в „Кармина Бурана“ . Ето как в една простичка песен е записано, изпято и изиграно всичко това.

Вие оптимист ли ли сте, че все повече ще има завръщане и практикуване на народните обреди, обичаи, традиции?

Би трябвало, би трябвало, но трябва отново да започнем да просвещаваме децата. Образованието е външност, образ, лик, лице. Когато образоваме децата, готвим горнището , външния вид, свещеното просвещение го нямаме. Разбира се с малки изключения, училищата нямат желание да просвещават. Никой досега не е дошъл при мене, въпреки че съм предлагал няколко пъти, да ме покани за разговор, да окажа помощ. Досега не се е случило в нито едно училище, с изключение на Стралджа, където съм и почетен гражданин, да им разкажа, да им покажа… Но се надявам учителите да проумеят и да изпълнят своя просвещенски дълг.

Росица Ранчева