Жени КОСТАДИНОВА: С Ванга ще бъда до последния си ден на тази земя

Учителя е еманация на висшата духовност, която е била спусната над нас, българите, като велика Божия милост и благодат

• Вече 12 години деца от цялата страна се радват на експозицията ни от 3000 кукли в шест зали

Тя е журналист и писател. Името й се свързва здраво с това на известната българска пророчица Ванга. Издаде осем книги за ясновидката – сляпото Божие творение, което водеше хората към осъзнаването на (не)реалното и (не)съществуващото. Жени Костадинова завършва журналистика и работи дълги години в различни медии. Напълно в духа на (не)очакваното, тя се заема да изследва живота и пророчествата на Ванга. Следват множество срещи с близки на гадателката, събира документи и изследвания на нейните предсказания. Събраното отива отвъд определената представа за „Петричката врачка“, а книгите на Жени Костадинова – преведени на различни езици, са разпространен по цял свят. Тя съхранява личността на Ванга така, че да не се разтвори в потока на историята.

На 14 октомври – деня, в който преди 30 години е осветен храмът на Ванга в Рупите, Вие представихте осмата си книга за българската пророчица със заглавие „Памет за Ванга“. С какво тя е по-различна от останалите седем, г-жо Костадинова?

Всяка моя книга за пророчицата е различна – с нещо дообогатява образа й. Ванга е вселена – не можем да я обясним и разкажем в няколко книги и филми. „Памет за Ванга“ съдържа нови свидетелства – непубликувани досега, на хора от най-близкото й обкръжение, които разказват за последните дни на Ванга, за личното си възприятие на тази необикновена душа, с която съдбата ги е свързала. В тези интимни спомени ще видим какви са катарзисните напътствия на Ванга към сина й, какъв обет той прави по нейно настояване – защо не може да говори и да разказва. Впрочем, Ванга зарича много хора да не споделят с другите онова, което им казва – понеже „не е дошло времето“. И в този ред на мисли, ще споделя, че едва сега, почти 30 години след заминаването на Ванга, някои хора – поради моето настояване, „за да остане за поколенията“ – се решават да разкажат спомените си. И го правят не съвсем убедено, в смисъл да не изневерят на дадената дума. В тази книга съм включила още част от интервютата, които съм давала за медиите, както и рецензии за моите книги, описвам и личния си път към Ванга. Включих и богат снимков материал.

Отбелязвате 28 години от изследователската си дейност на „феномена Ванга“. Кое Ви повлия толкова силно да пишете за Ванга, без да сте се срещали с нея? Как се решихте да започнете този наистина мащабен труд?

Бях призована да тръгна по този път. Когато пророчицата почина, месец по-късно, през есента на 1996 г., Никола Кицевски – тогава директор на книгоиздателска къща „Труд“, ми отправи покана да напиша книга за Ванга. Аз работех във вестник „Седмичен Труд“ и пишех за езотерика. Той знаеше за интересите ми към окултното и че съм завършила философия, вероятно затова предложи на мен. Бях на 25 години и за Ванга знаех колкото всеки българин – че е ясновидка и че е предсказвала на стотици хиляди българи, които я наричаха фамилиарно „баба Ванга“. Приех поканата и се заех със задачата да изследвам тази толкова загадъчна, митична личност, съвсем обективно и честно. Първо исках да си отговоря дали тя наистина е феномен, или е плод на хорските легенди. И когато чрез първата си обзорна книга „Пророчествата на Ванга“, излязла през 1997 г., отговорих на този въпрос с категоричното „да, уникална е тази жена“, се заех със следваща книга, в която исках да узная вече много повече за Ванга. Ако първата маркираше какво най-общо е пророкувала за света и България, втората „За човешките съдби“, даваше много по-голяма представа за Ванга като лечителка, утешителка и молителка. За Ванга като символ на надеждата на българина – защото в онези години на атеизъм и духовен мрак образът на Ванга изпъква като символ на последната надежда – в тежки житейски ситуации, когато няма кой друг да ти помогне, отиваш при Ванга. Тя е последната инстанция: каквото тя каже, това е. Тя казва истината! И така – интересът ми към нея ставаше все по-голям, защото всяка следваща книга маркираше път за нова – толкова многостранен и загадъчен, вълнуващ и необикновен е животът на мъченицата.

Не се ли страхувахте, че само по разкази на други, присъствали в нейния живот, може да „изкривите“ истината, да има в книгите полудуми, оплетени нишки и тънки намеци, които на Вас самата се е налагало да изясните?

Не съм се страхувала от такова нещо, понеже винаги съм заставала абсолютно честно пред себе си и пред читателите: ако сте чели книгите ми, ще Ви направи впечатление какво подчертавам в предговорите си. А то е, че аз пре-предавам спомените на хората за нея и че ако някой мен подведе и аз ще ги подведа. Но ако се страхувах от това преразказано слово от и за Ванга, нямаше да напиша нито една книга. Вярвам на спомените на хората, въпреки тяхната субективност и обагреност от индивидуалната им чувствителност и памет, понеже се убедих в процеса на работата си, че думите на Ванга се помнят цял живот. Както казва проф. Величко Добриянов: „Срещата с Ванга е като първата любов – не се забравя никога!“. Той я изследва дълго време и написва социологическия си труд „Феноменът Ванга“. Проф. Георги Лозанов след 10-годишни анализи и записи на хора, посетили Ванга и впоследствие отговорили на анкетник какво тя им е познала от бъдещето, стига до извода, че Ванга вижда бъдещето и познава твърдо на 80 процента. Много са факторите, които съм взимала предвид, за да напиша всяка от книгите си – и с уговорката, че на сто процента истинен образа на пророчицата няма как да бъде, понеже не е записвана, нито стенографирана всяка нейна среща. Впрочем, аз смятам, че книгите ми се открояват именно със своята документална стойност, обективност и честност. В тях всеки свидетел застава с името си и образа си – в книгите ми са включени снимките на разказвачите, които са от всякакви социални слоеве. И още нещо искам да подчертая – търся обективната истина за Ванга. Ванга отвъд митовете. Не романизирам образа й, не го митологизирам и не правя подвеждаща фабула – нещо, което една известна писателка стори с образа на Преподобна Стойна, като накара хората да повярват в литературната й героиня като в реално съществувал човек (родственица, която била записвала Стойна и си водела дневник с напътствията й). Тези съчинени „думи на Преподобна Стойна“, които самата писателка е измислила, много българи приеха за автентични и ги цитират. Това вече е осъзнато и целенасочено създаване и внедряване на мит.

Към кого са адресирани осемте Ваши книги за пророчицата?

Към всеки, който се вълнува от живота, способностите, съветите, примера на тази необикновена жена, която народът приживе нарече светица, а тя каза: „Не, светица не съм, мъченица – да, но светица не съм“. Също така и хората от научните и лекарските среди има какво да научат от книгата ми „Дарбата на Ванга“, съдържаща хипотези за способностите й. И съвсем наскоро ми се обади един наш млад  учен, развълнуван от информацията в тази книга.

Смятате ли, че има още какво да се напише за Ванга, че все още не са разказани факти за нейния живот, за които тепърва ще научаваме?

Не толкова фактите, колкото реалността на способностите й, която е отвъд ординерния ум, логика и възприемчивост. Феноменът на Ванга си има свое самостойно битие – толкова различно от това на обикновения човек, че то винаги ще вълнува и ще ни привлича. Всеки от нас иска да узнае какво стои зад невидимото, зад смъртта, зад бъдещето. Зад живота на човек като Ванга – белязан, различен, използващ вероятно много по-голям процент от мозъка си или пък докоснат свише – от божествени сили. Защото Ванга се движи във времето съвсем естествено – за нея минало, настояще и бъдеще се случват едновременно, нещо което е невъзможно в триизмерния свят. Ванга чете мислите и вижда съвестта, едновременно е в света на живите и в света на мъртвите, тук на земята – и там, в Космоса, където са извънземните цивилизации… Тя знае отговорите на всички въпроси – независимо колко от тях ни издава. А тя често премълчава истини, за които казва, че „времето не е дошло“, за да бъдат чути, възприети и осмислени. Ако на едно петгодишно дете му кажеш законите на Нютон, то нищо няма да разбере.

Във Ваши книги и статии разглеждате и различни аспекти на българската духовна култура и история. Благодарение на задълбочен труд се появява и книгата „Свещени думи на Учителя (Беинса Дуно)“ в два тома. Изборът на 2100 стиха (думи) на Петър Дънов не води ли до преплитания между святост и спасение, и реалност и човешка същност? Човекът все пак е божие създание, което при опасност – дори малък опит за промяна в живота му, бяга към „пещерата“?

Учителя е еманация на висшата духовност, която е била спусната над нас, българите, като велика Божия милост и благодат. Разбира се, и като път за спасение на душите ни. За Учителя има издадени стотици книги с най-различни подборки (на съставителя) от беседите, които е изнасял в продължение на десетилетия. „Свещени думи на Учителя“ е различна книга. Тя е създадена под диктовка от страна на Учителя – в продължение на няколко години той вика сутрин при себе си своята ученичка и стенографка Савка Керемедчиева и й диктува тези мисли, които съдържат и номера – знаем, че цифрите също имат енергийно поле. През 1938 г. излиза първият том от 500 мисли на тази удивителна книга и Учителя й се е радвал като дете. Един екземпляр от това първо издание той подарява на Петър Димков, негов последовател. Този екземпляр аз видях у дъщеря му Лили Димкова, с която сме приятелки. Веднъж, докато пиехме чай в дома й, който е като картинна галерия, на масичката имаше стара книга с почти разпаднали се страници – попитах я какво чете и тя ми позволи да отгърна книгата на случайна страница. И после ми разказа за „Свещените думи“ – че са нейната настолна книга, с която тя работи ежедневно. Потърсих книгата и установих, че има и втори, и трети том – издание от 1994 г., под съставителството на Лалка Кръстева, също ученичка на Беинса Дуно. Оказа се, че е отпечатван само първият том, който има седем издания, докато другите части ги нямаше. Така се заех със задачата да ги преиздам, събрани в една книга, за да можем – и аз, и всеки, който желае, да се свързваме със Словото на Учителя и да работим с него. Безкрайно съм благодарна на „Свещените думи“! А и на това, че ми беше позволено да ги преиздам, защото това е живо слово, което спасява, дава път и осмисля живота по един велик начин.

Вие сте създател на първия и единствен Музей на куклите в България, а също и изследовател на българските традиции. Може ли да се каже, че куклата във фолклора е двойник на човека, че в нея можем да открием собствените си корени?

Да, куклата е двойник на човека – тя възниква от представата му за себе си. Правилно е да кажем, че куклата има „корен“ у човека, а не обратното, защото тя води съществуването си от човека. В стремежа си да се опознае, да се види отстрани, той е изработвал фигурки, наподобяващи хората. Но не само хората – и животните, птиците, божествата. Като предметен двойник на човека, тя влиза в много обреди, магически ритуали и шествия. Използвана е повече с добри намерения, но би могла да бъде подчинена и на недоброжелателни цели. В празничната и обредната система на българите куклата е активен участник: още от желанието за рожба (кукла за зачеване с наричане, какъвто обред е правела Ванга), през сватбата и игрите на децата (невестата получава от свекървата кукла, направена от метла, за да е шътлива и да изгони злите сили от всички ъгли на къщата, а в ръцете на момиченцата парцалените кукли придобиват дидактическо значение и ги учат на бъдещите им роли на майки) до смъртта (поставяли са кукла в ковчега на дете, за да не рече Смъртта да вземе и друго дете от семейството, или пък до неженен младеж, за да си има невеста на небето), това са все роли на куклата. Чрез помисли, думи и наричания, чрез вярата, излъчена над куклата, тя е добила значение на магически предмет, който става одушевен. Много са празниците ни, в които участва кукла – от кукерските игри през Тодоровден и Лазаровден до Баба Марта и Горещниците, когато е наставала суша и са правили куклата „герман“ като молитва за дъжд, много са превъплъщенията й. И те всички изразяват вярата на българите в силата на словото и способността му да о-душевява, да о-живява чрез уж неживата материя.

Куклената къща се радва вече 12 години на деца от цялата страна, които чрез експозицията ни от 3000 кукли в шест зали опознават традициите ни и се учат как сами да си изработят кукла. В Творилницата ни – залата за творчество, правим кукли по образец на над 70 модела: разработила съм герои от фолклора, от приказки и филми. При нас е наистина приказно – заповядайте, да изживеете завръщане в детството!

Oсвен книгите и куклите, заедно с други хора с приложни умения, сте изработили арт изделия: комплекти за домашно творчество за деца, ангелчета, бижута, картички, пластики… Как може да ги поръча всеки, пожелал някои от тях за себе си?

Винаги се радвам, когато някой пожелае книга, сувенир, кукла – не производствени, а ръчно изработени, излезли от душата ми. Не книга за Ванга от някой реп със съмнителна информация (уви, много са такива), а лично от мен – истинна книга, при желание с автограф. Моите книги – за Ванга, детските „Пита“, „Приказна градина“, „Алекс и вълшебният камък“, комплектите за изработка на кукли, които са вече над 35 модела, могат да бъдат поръчани чрез онлайн книжарницата ми: www.jenykostadinova.bg

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА