Димо Неделчев – директор на Спортно училище „Тодор Каблешков“ Стара Загра:“Всеки, който спортува развива добродетели“

Господин Неделчев, отмина поредното тържество по обявяването на десетте най-добри спортисти на годината. Разкажете повече, доволен ли сте от отличените ученици, труден ли беше изборът…

Никак не беше лесно. Комисията, състояща се от всички спортни педагози в училище, на свое заседание определи десетката, съобразно резултатите и постиженията на учениците. Като се има предвид колко богата на отличия беше тази година, затруднението е обяснимо. Наложи се на четири позиции да бъдат излъчени по двама носители. Това се случва за първи път в многогодишната традиция за определяне на най-добрия спортист на годината. Включително и първото място си поделиха двама ученици – те бяха с абсолютно еднакви спортни постижения – държавни шампиони, участници в европейско първенство. Това са Божидар Добрев и Даяна Стойчева – и двамата борба свободен стил. За техните възрасти и съответно за техния пол те имат абсолютно еднакви постижения.

Вие сте майстор на спорта по джудо, били сте титулуван състезател на Националния отбор, участник в световни и европейски първенства по джудо. Разкажете ни как започнахте.

Както много неща в живота, и при мен се случи до голяма степен случайно. Или може би съдбата ме насочи… Идвайки от село в града да уча в Механотехникума в далечната 1972 г. мой приятел ме заведе в залата по джудо. И още първото ми влизане определи бъдещето ми – хареса ми динамиката, силата, дисциплината. Треньорът инж. Недьо Ранчев, светла му памет, се оказа изключителен педагог. При него всяко дете, ученик, влязъл в спортната зала, оставаше с огромната си любов към този спорт. Така започнах. Още първата година се класирах втори на републиканско първенство . Тренирайки, всяка година печелех медали. По-късно спортният ми път ме отведе в Спортна школа ЦСКА за две години. Там се формирах като национален състезател, продължих в Спортен клуб „Академик” – София. Най- доброто ми постижение е 3. място на Световно студентско първенство и 7. място на Европейско първенство – мъже. Много медали от републикански първенства, турнири, балканиади, майстор на спорта съм от 1980 г. Мога да кажа, че благодаря на съдбата, на Недьо Ранчев – моя първи треньор, на Константин Маторов – моя следващ треньор.

А какво се случи след като приключихте активната си състезателна дейност?Завърших Спортната академия (тогавашния ВИФ „Георги Димитров”) и продължих като треньор в Спортното училище в Стара Загора. През 1992/3 година започна закриването на Спортните училища по решение на Държавна агенция за младежта и спорта. Тогава се пренасочих към административна работа –в Общината бях главен специалист в отдел „Спортни дейности”.

Как оцеля СУ „Тодор Каблешков” в този труден период?

Училището беше на ръба на оцеляването. През 1994 година със съдействието на Община Стара Загора и тогавашния кмет проф. Цанко Яблански и ФК „Берое” Спортното училище не бе закрито. Футболният клуб направи прием на паралелките, необходими за запазването му. Цял отбор влезе в СУ и тренираше упорито под ръководството на Ангел Янев.

Тренировки, лишения, упоритост – това и днес е всекидневието на Вашите възпитаници. Ваш ученик сподели, че спортът само дава, той нищо не взима. Съгласен ли сте с това твърдение?

Спортът като всяка една човешка дейност е балансирана система между това да ти даде и да вземе. Процесът не е едностранен. Тренировки, режим, състезания отнемат време. Време, в което твоите връстници вършат и по-приятни неща. Но всички тези лишения с времето се отплащат. Режимът те научава на ред и дисциплина, състезанията – на уважение, отношение към противника, научаваш се да не бъдеш егоцентричен.

Днес съжалявате ли за нещо, което сте пропуснали заради спорта?

Не, за нищо не съжалявам и колкото и клиширано да звучи, убеден съм, че ако трябваше отново да започна живота си, отново бих го свързал със спорта джудо. От няколко месеца работя с Ваши ученици и не мога да не отбележа, че съм изключително впечатлена от дисциплината и отговорността, които проявяват възпитаниците на Спортно училище „Тодор Каблешков” – Стара Загора. Подобно отношение сякаш не е присъщо на повечето тийнейджъри. Спортът ли възпитава това поведение?

Несъмнено спортът допринася много за възпитанието на един човек, за отношението му към всичко, което върши. Но всеки човек си е индивидуален. Спортът помага за това учениците да бъдат по-отговорни, по-дисциплинирани, по-взискателни към самите себе си. Всички наши ученици са дошли тук по свое собствено убеждение, желание, водени от любовта и постиженията си в спорта. Те имат цели и осъществяването на тези цели е свързано единствено и само с труд. Нужни са решителност, отдаденост, самодисциплина, всекидневни усилия, почти без почивен ден. Така децата поемат един вътрешен ангажимент към себе си, към треньора си, към клуба си. Способността да победиш, да надмогнеш себе си е най-ценното от всичко, което дава спортът. Но мисля, че всеки човек, който спортува, развива подобни добродетели.

Откритите тренировки на учениците, които се провеждат пред учители от общообразователните предмети, са стимул не само за учениците, но и за треньори и преподаватели. Ще продължат ли да се провеждат и през новата година?

Това е една много хубава инициатива. Ще продължим да ги провеждаме и обогатяваме, доколкото е възможно. За учениците е и изпитание . Те на практика показват колко е трудно, какви усилия полагат и как в една двучасова тренировка нито за миг не почиват. А учителите имат възможност да видят възпитаниците си в друга светлина, която не е обичайна за класната стая. Тази взаимна обмяна на опит допринася и трите страни да вървим с една обща цел напред. Познавайки труда на децата в залата, с друго око се гледа на тях в час. Показвайки способностите си пред учителите си, учениците демонстрират талант, умения и воля. Те не само са шампиони, те се държат като шампиони. А това вече води до взаимно уважение, което само помага на учебния процес.

Какво бихте пожелали на всички ученици, родители, треньори и учители?

В навечерието на Коледа пожелавам преди всичко да са здрави. Нека не преставаме да вярваме в чудеса. Защото всеки труд се заплаща. Ако работим здраво, нещата се получават. Нека запазим вътрешния си стремеж към победи, необходимостта да трупаме повече знания, умения, да се радваме на постиженията си, но и да не спираме да мечтаем.

Марияна НАЛБАНТОВА