Със спектакъл на световно ниво утре се открива 54.Фестивал на оперното и балетното изкуство – Стара Загора
Утре, 21 ноември 2024г., завесата на Старозагорската опера ще се вдигне, за да сложи начало на 54-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). Програмата е пребогата и е за всякакви вкусове. ФОБИ е единственият в България форум, на който се представят най-новите тенденции в оперното и балетното изкуство. Ще има няколко премиери, срещи с уникални творци, гостувания от чужбина. За всичко това Долап.бг подробно през последните месеци ви уведомява. Ще продължим да ви информираме и за всяко фестивално събитие.
Разбира се с нетърпение очакваме първото представление, за което се заговори преди повече от година и половина – абсолютна премиера за България на първата опера на Джакомо Пучини „Le villi”/”Самодивите“ в една вечер с последната му опера „Джани Скики“, поставяна за първи път в Стара Загора още през 1970 г..
Как се е родила идеята за комбинацията между двете опери сподели диригентът на постановката Владимир Кираджиев:
„Преди повече от година и половина с директора на Държавна опера Стара Загора Огнян Драганов обсъждахме как да бъде отбелязана 100-годишнината от кончината на Пучини и че трябва да се направи нещо, което не е правено досега, което е по-различно от „Тоска“, „Бохеми“, „Турандот“, „Мадам Бътерфлай“ и т.н.
Тогава дадох идеята на г-н Драганов за „Самодивите“, която отдавна харесвам и която незаслужено е изчезнала някъде из историята на музиката по необясними за мене причини. Вярно е, че това е най-първата опера на Пучини. В нея все още нещата не са контролируеми, не са вкарани в стандартни театрални рамки, както е при следващите опери, Но пък вътре има толкова свежест, толкова хубави чисто музикални хрумвания, които са изпреварили много историята на италианската опера след Верди“.
Оказа се, че за целия постановъчен екип, за всички солисти, балет, хор и оркестър „Самодивите“ ще бъде дебют. Затова очакванията са много, много големи.
„Най-важното нещо, когато се поставят две едноактни опери е как могат, поставени една след друга, да са свързани, да изглеждат като цяло. Говорим за два момента в живота на Пучини, които са в двата му края – самото начало и краят му. Първата оперно-балетна продукция е „Самодивите“ /“Le Villi”/ и последната, написана от зрелия композитор – „Джани Скики“, разказа режисьорът Михал Знаниецки. – Търсех възможността как да свържа двете, така че публиката отначало до крой да ги проследи като едно действие. И в двете опери има по една двойка- млади и влюбени – и по един баща. Интересното е, че и в двете опери бащата, който е баритон, има текст, който се изговаря, което много рядко се случва в опера. По този начин бащата Джани Скики от едноимената опера, който е и четец, „отива“ и в другата опера като четец. В първата опера – „Джани Скики“ виждаме младата двойка, която се бори за своята любов, а в „Самодивите“ – двойката е от по-зрели обичащи се мъж и жена, а краят на операта е трагичен. И двете са свързани естетично, но естетиката е пълна с абстракция. Важно е за действащите лица да са близки до нашата действителност.
Пучини е емоция, чувственост през цялото време. Важно е тези чувства да могат да стигнат до публиката, която да ги приеме. Той не е искал да пречи в предаването на емоцията. Много се радвам, че можем да работим с балета на Силвия Томова, който показва тези емоции.
Оркестърът подкрепя силата на тази емоция от оркестрината.
В първата опера емоциите до известна степен са неконтролируеми, защото е въобще първа опера на младия Пучини. А Джани Скики е точно обратно. Той пародира емоцията и я превръща в съвсем друго настроение.
Този начин на предаване с много мултимедия в двата случая са по различен повод: единият, защото много неща се случват на сцената, а при другия- защото нищо не се случва и мултимедията помага. Естествено и актьорската игра.
Опитвам се да покажа на публиката, че операта може да ни развълнува и да ни накара да се вгледаме в себе си“- каза големият оперен режисьор, който има в творческата си биография над 250 постановки по целия свят.
Както вече споделихме, в неговата практика винаги има момент на изненада, независимо от това, че някои от сцените му са необичайни – на стадион, върху вода, в пустиня…На въпрос на Долап.бг каква ще бъде изненадата на предстоящата премиера, режисьорът сподели, че изисква концентрация от публиката към сцената през цялото време. Работи се почти филмово, в детайл, използва максимално художествено осветление като помощно средства. И двете опери са кратки и затова той изисква от публиката 100 % концентрация.
Пучини не дава възможност зрителят да си почива по време на представлението. Трябва през цялото време да си там. Това е свързано с балета. Там се преплитат двата свята – балетно-магичният и реалният. Маестрото счита, че днешната публика е подготвена чрез филмите и телевизионните предавания затова, че двата свята са смесени и се преплитат. Това не е само сцена, в която има само балет или само солисти, а помежду им има във всеки момент взаимовръзка. „Строим цял органичен свят. Това не е лесно за нас като постановъчен екип, но затова пък резултатите са повече от добри. Трябва да изравним нашето артистично его“- каза г-н Знаниецки.
Освен огромен диригент Владимир Кираджиев е много занимателен, земен и широко скроен човек. Той с удоволствие представи интересната история по създаването на „Le villi”:
„Сама по себе си историята на тази опера е много интересна:
Пучини, с още двама негови конкуренти –Руджиеро Леонкавало с „Палячи“ и Пиетро Маскани със „Селска чест“, които познаваме като големите артисти, се явяват на конкурса „Сондзоньо“ в Милано. Сондзоньо е един от продуцентите, по-скоро издателите на музика, който спонсорира млади композитори. Конкурсът е за едноактна опера. Тогава „Самодивите“ е била едноактна опера, сега е двуактна. Тя е къса опера, но съдържа в себе си два къси акта. Навремето Пучини е написал само единия акт. Единственият, който успява да спечели конкурса е Маскани, защото е отговарял на условието за едноактна опера. Пучини е бил толкова млад и неизвестен, че никой не го е забелязал, освен Сондзоньо. След конкурса той съветва Джакомо Пучини да преработи операта, защото в нея има „много хляб“. Всъщност той му дава тласък да напише по-нататък големите опери“.
В началото Пучини не е бил наясно дали ще бъде само балетна опера или само опера. Затова я е нарекъл „опера-балет“. Дефакто от 60 минути музика 15-20 е чист балет, което е много добре, защото Старозагорската опера има много голяма и силна балетна трупа, което е един от поводите с това произведение да бъде открит 54.Фестивал на оперното и балетното изкуство.
Според маестро Кираджиев музиката на двете опери е толкова различна, че показва всички черти на Пучини, които е постигнал от най-младия до зрелия композитор.
„Джани Скики“ е чиста ансамблова музика, в която много хора разговарят помежду си с къси реплики. В цялата опера има един хит, който масово се знае наизуст „O, mio babbino caro” и се използва за реклама, за какво ли не…Всички хора си мислят, че това любовна ария, а всъщност момичето моли баща си да й позволи връзката й с любимия, в противен случай, ще се хвърли в реката…
Арията трае минута и половина. В този смисъл не може да се сравни нито с „Бохеми“, нито с „Турандот“ или с „Тоска“. Но като действие е толкова живо и занимателно. Няма с друго какво да се сравни с италианската опера, може би само с „Фалстаф“ . По същия начин е много разслоено, речитативно музикално развитие.
При „Lе villi” /”Самодивите“ откриваме точно това, от което излиза в по-следващото си творчество. Има една уникално красива ария и най-дългото място, на което стои един тенор на сцената и пее съвсем самичък, без никакви диалози, без да има време да излезе за секунди извън сцената. Тенорът е наистина активно на сцената за около 15 минути. Зад него има самодиви и оркестърът му акомпанира. За тенори, по принцип, това е страхотно напрежение. Обикновено пучиниевите арии след „Самодивите“ са развити така, че в края да дойде едно високо „до“, или „си“, или „си бемол“ , което всички меломани очакват, дали и как ще бъде изпято. Седем пъти има „си бемол“ в тази ария. Младият Пучини въобще не си е правил сметка, че това е кулминация… Нормален тенор това не може да изпее лесно. Но нашите и двама солисти Доменико Менини – гост от Италия и Борис Тасков се справят много добре.
На прекрасния оркестър е много трудно, защото и двете опери – „Le villi” никога не са свирили, а „Джани Скики“ е поставяна преди много години. Вярно, че и двете опери са къси, но са с различна трудност, и изключително интензивни. За хора – операта е чудесна, защото има какво да пеят. В известна степен има конкуренция с балета, но е много добре овладяно всичко режисьорски и са равностойни на сцената“.
Маестрото сподели, че за него това е първа работа. Практически в постановката участват оркестър, хор, балет и солисти. В едната има балет и хор, а в другата – много солисти. Ще бъдат показани всички възможности на Старозагорската опера.
Любимката на старозагорци г-жа Силвия Томова е хореограф на балета в “Le villi”. Според нея „голямо е творческото предизвикателство да работя с този огромен режисьор Михал Знаниецки и Маестро Владимир Кираджиев- изключително интересна режисура и прекрасна музикална интерпретация.
Обикновено балетът изобразява. В момента изобразявам всичко, което ми е било поставено като задача. Сигурна съм, че добре се справих с всички откъси, които ще се видят в постановката.
Не е лесно да застанеш от тъмната страна на природата, на това за което все още недостатъчно знаем. Самодивите са образи, които са взети, дори и за „Жизел“, от българските региони. Както се говори те все още съществуват в пиринско, в някои села в Странджа…Има специални самодивски хора, които се познават от фолклора.
На сцената ще се видят самодивите и тяхната лудост. Помъчила съм се да изобразя всичко, което те умеят: да танцуват, да стрелят и да убиват, да се забавляват, за обичат и да мразят. В контекста на пътеката, която трябваше да извървим с трупата, мисля че спектакълът ще бъде невероятен. Малко помогнах и за хореографията на солистите“- сподели Маестра Томова.
И в двете премиерни спектакли солистите са доказано най-добрите у нас и в чужбина.
Часове ни делят до началото на 54.оперно-балетен маратон. Да му пожелаем на добър час!
Росица Ранчева
От ляво на дясно: Михал Знаниецки, Милена Желева – зам.кмет на Община Стара Загора, Силвия Томова, Анна Дитрих- оперна певица, Владимир Кираджиев