Тържествено събитие в Садово за легендарния старозагорец Димитър Наумов

На 16 ноември 2024 г. в двора на Професионалната селскостопанска гимназия в град Садово, Пловдивска област, беше открит бюст-паметник на Димитър Наумов. Гимназията е наследник на Земеделското училище, създадено след Освобождението 1878 г. по настояване и със съдействието на радетеля за модерно земеделие и просвета Наумов.

Затова през септември 2023 г. по предложение на ръководството и със заповед на Министерството на образованието и науката училището е именувано Професионална селскостопанска гимназия „Димитър Наумов“. Автор на скулптурата е художникът Иван Иванов от Варна. Творбата точно пресъздава чертите и характера на човека и общественика, патрон на училището. Още повече, че е известен само един фотографски портрет на Димитър Наумов.

Тържеството в актовата зала беше открито с внасяне на знамето на гимназия. Последваха приветствени думи от директора Димитър Иванов. Присъстваха представители на Община Садово, на Пловдивската областна администрация, на Аграрния университет в Пловдив, учители и ученици. Специален гост беше бизнесменът Микеле Санторели, верен приятел и дарител на училището, който от 30 години живее в село Катуница и там развива успешен земеделски бизнес. От Стара Загора празника на гимназията споделиха проф. Иван Върляков, преподавател в Тракийския университет и заместник-председател на Общинския съвет; Райна Антонова, главен уредник в отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей; Снежана Маринова, краевед-изследовател, дългогодишен директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески“; Мария Стамова, кмет на село Преславен и Стойка Генова, секретар на читалище „Димитър Наумов“ в селото.

Гостите поднесоха приветствия и поздравителни адреси. За живота и дейността на Димитър Наумов разказаха в презентация Райна Антонова и Снежана Маринова. С вълнуващи думи се обърна към присъстващите Стойка Генова. Но защо старозагорци участваха в тържественото събитие? Надяваме се все повече хора да знаят, че Димитър Михалев Наумов е роден в 12 април 1851 г. в Стара Загора, в семейството с патриотични и напредничави традиции. Майка му е от известен старозагорски род, сестра на Мария Хаджийоргова. Неин брат е старозагорецът Иван Хаджидимитров (Гарибалдето) – революционер, член на Централния революционен комитет и председател на Търновския революционен комитет. Бащата е енергичен, заможен търговец на бакър (мед) от Битолско. Родната му къща се е намирала в централната част на града, в началото на ул. „Граф Игнатиев“, от лявата страна, в съседство с къщата на Васил Тошев. Димитър Наумов завършва Старозагорското петокласно училище. От своите съученици (един от тях е Атанас Трифонов Илиев) Димитър Наумов е описван като много буден младеж, с изключителна памет. Например, още в старозагорското училище той знае наизуст цели страници от „Горски пътник“ на Раковски и дълги епични песни от сборника на Братя Миладинови. С особен интерес изучава география и история. През учебната 1868 г. Димитър Наумов продължава учението си в Робърт Колеж. Това е обусловено и от факта, че търговската фирма на фамилията поддържа контакти с Цариград. След една година прекъсва учението в Цариград и продължава в Земеделското училище в Табор, Чехия.

В спомените си от 1869 г. Атанас Трифонов Илиев пише: Бях вече спокоен, че това лято заедно с другари ще заминавам за странство (Чехия). С един от тях, наскоро завърнал се от Роберт Колеж, Д. Наумов, сега често се разхождахме, упражнявахме се да говорим по френски и съобщавахме си впечатленията за преминалата година – той от Цариград, а аз от Пловдив. Моят приятел, противно на мен, не можеше да се нахвали с наредбата на американското училище, с дружелюбните обноски на учителите към учениците, с игрите, с някои от тамошните ученици. В Табор се запознава и сдружава с Ангел Кънчев. Освен в Чехия, Димитър Наумов изучава земеделие, лесовъдство, други селскостопански и икономически науки в Германия. След завършване на висшето образование през 1873 г. пътува в Италия, Швейцария, Франция и други европейски страни, за да се запознае с живота и стопанската уредба в тях. В Париж се среща със своя съгражданин дипломата Александър Екзарх. Упоритостта и трудолюбието му помагат да овладее почти всички славянски езици, а също френски, английски, турски, гръцки, италиански, немски. В навечерието на Освободителката война 1877/78 г. се завръща в родния си град и поема уредбата на дядовия си чифлик в с. Шамлии (дн. Горно Ботево). По това време Димитър Наумов се занимава и с обществена дейност, главно за освобождението на България. В Освободителната война е преводач в руската армия. Способностите на Наумов са добре оценени от Руското главно командване и след като руските войски влизат в Одрин и се сключва Сан-Стефанското примирие той е назначен за вице-генерал губернатор на голямата Одринска Губерния. Това е особено полезно за него, защото изучава руското и турско законодателство и се проявява като много добър администратор. Този опит е необходим за по-късната работа в родния град.

След сключването на Берлинския договор, Димитър Наумов се завръща в Стара Загора и посвещава живота си на обединението и укрепването на българската държава. По време на изборите през 1879 г., на 7 октомври е избран за народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание. Това са първите избори след Освобождението. Наумов е и първи председател на Окръжния съд. Трудностите по възстановяването на града са много. Необходимо е да се осигури жилище и прехрана на завърналите се старозагорци. На първо време се построяват няколко сгради – бараки за вдовиците. Раздава се храна, която по-късно, отново с активното съдействие на Димитър Наумов се опрощава с решение на Областното събрание от декември 1879 г.

Основен въпрос е бъдещото застрояване на града. След обсъждане се приема идеята на Димитър Наумов Стара Загора да се изгражда по предварителен план. Известен е планът на Либор Байер от 1879 г. Така Стара Загора влиза в историята с изработването и изпълнението на първия регулационен план след Освобождението у нас. И главна заслуга за това имат те, първите строители на Стара Загора – Атанас Илиев, Димитър Наумов, Нестор Марков.

От есента на 1879 г. започва частното строителство в Стара Загора. Постепенно българското управление на града се стабилизира.

Атанас Илиев пише: Голяма хармония владееше между няколкото чиновници в Стара Загора. Префектът Нестор Марков, председателят на съда Димитър Михалев Наумов, околийският лекар д-р Хаканов и аз бяхме неразделни в свободното си време. Ние всички живеехме в турски къщи, разположени в недалечно съседство и постоянно се събирахме вечерно време на разговор, най-вече върху обществените работи.

Проблеми създават живеещите в града турци, които засипват главния управител с оплаквания против новото градско управление. За уреждане на този въпрос голяма роля изиграва създадената смесена комисия. В нея участва Димитър Наумов. До голяма степен с негова помощ и компетентна работа се разрешават споровете.

Умът, енергията, инициативността, знанията на Димитър Наумов са вплетени в решаването на още редица проблеми и въвеждане на новости: ученолюбиво дружество; земеделска каса, изграждане край с. Калитиново на първия паметник на загиналите за Освобождението българи; строителството на двете училищни сгради в Стара Загора – Девическото и Мъжкото; създаването на първото българско земеделско училище в Садово; на техническото училище в Сливен; настоява за изграждане на железница между Пловдив и Бургас; избиран е за градски и окръжен съветник.

В началото на 1883 г. Димитър Наумов, свободен от обществена работа, решава да започне издаването на вестник. Вестник, който да бъде в полза на земеделците, който да им дава знания по земеделските науки. Така и нарича своя вестник „Земледелец” – вестник за земеделието въобще, народната икономия и самоуправа. В неговото списване участва и Атанас Илиев с поредица от статии. Първият брой  излиза на 1 февруари 1883 г. Вестникът просъществува до лятото на 1885 г., една година след смъртта на Димитър Наумов. Това е първият земеделско-стопански вестник след Освобождението. Тежка загуба за старозагорци, близки роднини, приятели и съратници е смъртта на Димитър Наумов на 24 юни 1884 г. Умен, интелигентен, деен, с неспокоен дух – такъв остава той в паметта им. Стотици хора се събират, за да се простят с него. Според дописка в пловдивския вестник „Марица“ – 12 хиляди души! И в по-късните години благодарността на населението намира израз в много чествания на годишнини от рождението и смъртта му, в издаваните книги и статии, в именуване на улица, в паметника, построен по настояване на старозагорци.

И новооткритият бюст-паметник в Професионалната гимназия в Садово беше отрупан с венци и цветя от признателните потомци!

Екип на Долап.бг