„Най-доброто, което театърът може да направи, е да бъде близо до хората” – споделя Димитър Митев – актьор и заместник-директор на ДТ „Гео Милев” – Стара Загора.

Навръх Димитровден с именика разговаря Марияна НАЛБАНТОВА

Завършвате актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, в класа на Боньо Лунгов, а Ви познаваме като драматичен актьор. Как се случи?

Пролетта на 2001 г. се прибрах в Стара Загора като дипломиран актьор и съвсем случайно попаднах в Дарик радио, където започнах работа като репортер. Не мога да кажа защо тогава не кандидатствах в кукления или драматичния театър. Репортерската работа ме увлече. По това време режисьорът Георги Михалков поставяше пиесата на Питър Шафър „Еквус” в нашия град. И имаше един прекрасен актьор и човек – Кънчо Кънчев, който обаче реши да продължи кариерата си в Благоевград и така стана, че аз го заместих с една малка роля в това представление. Започнах на граждански договор. Но когато играеш такъв сериозен автор, когато се докосваш до една силна драматургия, несъмнено актьорската страст се пробужда. Още повече, че попаднах на хубав режисьор, сплотен екип и представлението се получи.

Като гост в този спектакъл беше и Ангел Генов, който за съжаление си отиде от този свят преди три години. С него се познавахме от Театралната академия, учили сме в един клас. За тази си роля Ангел получи „Икар“ за изгряваща звезда. Тогава все още съчетавах актьорската работа с репортерската. Успехът на „Еквус” донесе успех и на мен. Колективът видя работата ми и ме покани на щат. Така от 2003 г. започна моят път в ДТ „Гео Милев”.

Късметлийско начало. А има ли нещо, което Ви притеснява, от което се страхувате днес?

Това, което може да дръпне най-много назад, е ежедневието, привикването към работата, тогава и отношението ти към нея губи творческия си заряд. Изпадал съм в такива моменти, да. Човек трябва да си търси предизвикателства, не може всички режисьори да ти харесват, нито да си приятел с всички, но нормални колегиални отношения трябва да има. И тези отношения да помагат, не да пречат на работата с екипа.

А това, че сега сте и заместник -директор на театъра поредното предизвикателство ли е ?

Няма да е новина, ако кажа, че е предизвикателство, защото работата е от съвсем друг характер. Моята позиция е свързана с продажбата на представления, организиране на турнета. Трябва да знаеш различни неща за пазара, защото ние произвеждаме културен продукт, който трябва да се продава. И там си има специфики, особености. Най-доброто, което театърът може да направи, е да бъде близо до хората. Това не означава да се харесаме на всички, тотално да се съобразяваме с масовия вкус. Но масовият вкус не е непременно лош. Много хора харесват спектаклите на Александър Морфов, например. Повечето негови постановки са и комерсиални, и стойностни.

Наблюдавам, че като имаме популярно класическо заглавие, разпознаваемо от широката публика, то носи своята тежест и като че ли само се продава. Такова заглавие при нас е Вазовото „Чичовци”. Драматизацията е много добра, представлението не се разминава много с очакванията на хората. То се играе с успех вече няколко сезона. А имаме представления, които са хубави, но се продават по-трудно. Когато самото заглавие не говори нищо на обикновения зрител, го прави трудно продаваемо. Но ако успееш да привлечеш този зрител в салона и той остане доволен, шансът да се върне втори-трети път да гледа представление на нашата трупа, нараства. Най-трудното е да привлечеш изкушената от много информация и забавления публика в салона.

А предизвикателството музика?

 От 2009 насам организирам концерти и различни музикални събития. Става въпрос за джаз и рок. Обичам тези стилове и се радвам, когато в Стара Загора се случват такива неща. Гостували са ни страхотни музиканти и проекти.

Семейството Ви е театрално, съпругата Ви е обичаната старозагорска актриса Миленка Сотирова. Вкъщи доколко си говорите и спорите по професионални теми?

– Говорим си за постановки, репетиции, но съвсем не постоянно. Ние се виждаме в театъра и там са основните разисквания. Но и вкъщи се случва да обсъждаме роли, да правим предложения, да споделяме трудности и радости от работата си.

Вие имате и двама пораснали синове – на 17 и на 13 години. Те имат ли афинитет към театъра?

За синовете ми това не е призвание. Те сами ще си изберат пътя. Но съм убеден, че колкото по-голям допир с изкуството има едно дете, толкова по-стойностен човек израства то. Лично аз мисля, че училището, спортът и изкуството трябва да съпътстват живота на всеки подрастващ, за да може той да се реализира пълноценно. Ако едно дете учи, спортува, посещава изложби, концерти, спектакли, то вероятността да порасне образовано, с развито въображение, отговорно и дисциплинирано към задачите си, става голяма. Това може да звучи като клише, но е вярно – училището образова, изкуството те провокира да твориш и да развиваш въображението си, да изграждаш вкус, а спортът те учи на ред, учи те да губиш.

Днес е Димитровден. От къде идва името Ви? На кого сте кръстен?

Кръстен съм на дядо си Митьо. Винаги съм си харесвал името. Интересувал съм се за етимологията му. Най-популярна е историята за връзката на името с древногръцката богиня на плодородието Деметра. Има и голям светец с това име – Свети Димитър Солунски. Не знам дали е случайно, или не, но от няколко години аз имам много голяма симпатия към Гърция. Там бяхме на море това лято и се влюбих още по-силно. Харесват ми хората там, културата, природата, празниците…

А как ще отпразнувате Димитровден?

В тесен семеен кръг – на масата, в разговори… Обикновено така посрещаме празниците. Но Димитровден винаги е бил по-специален. Много повече хора ме поздравяват, обаждат ми се с благопожелания. Всяка година по това време фейсбукът ми се задръства от честитки.

Какво Ви пожелават най-често? Какви подаръци получавате?

Здравето винаги е приоритет. Харесвам и пожеланията за хубави роли, нови предизвикателства… А колкото до подаръците, жена ми по традиция ми подарява дрехи за празниците. Колегите винаги ме изненадват приятно. На имения ми ден ме поздравяват много повече хора, отколкото на рождения ми ден.

И аз Ви желая здраве и предизвикателства, а Свети Димитър нека закриля Вас и семейството Ви.