Почетният гражданин ст.н.с. Величка Койчева е кръстница на Деня на Стара Загора

Величка Койчева е родена на 28 септември 1932 г. в Стара Загора. Тя е четвърто поколение старозагорка. Внучка е на житаря от „Акарджа“ Койчо Тотев, който участва в изграждането на Стара Загора и дава лични средства за строителството на Мъжката гимназия в града. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1955 г. работи в Исторически музей – Стара Загора като уредник,  от 1964 г. е научен сътрудник и завеждащ отдел „История на България ХV – ХІХ в.”. От 1976 г. е старши научен сътрудник ІІ ст. Автор е на книгите „Възрожденска Стара Загора. Черти и образи“, „Старозагорски хроники отпреди и след Освобождението“, „Светиниколското училище в Стара Загора“, „Старозагорското въстание 1875“, на редица монографии, сред които за Нестор Марков и Ради Иванов Калесов, за жените от Старозагорски окръг, на десетки статии и публикации в специализирани и популярни издания. По нейно аргументирано предложение преди 37 години Градският съвет решава 5 октомври да бъде Ден на Стара Загора. Почетен гражданин на Стара Загора е от 5 октомври 2003 г.

В навечерието на 5 октомври 2024г. предлагаме нейните спомени защо тази дата е обявена за Ден на Стара Загора.

„Кънчо Колев (през 80-те години на миналия век беше председател на Общинския съвет за култура, б. а.) ми каза, че има идеи за празник на града и че е поканил определен кръг хора да дадат предложения. Бяха записани много дати и то не без основание. Но бяха някак си еднопосочни. Фиксираха вниманието на старозагореца главно върху събитие, но не улавяха същността на хилядолетната история на нашия град. И когато седнах да мисля какво би могло да бъде, търсих онази характеристика в историята на града, която да покаже жизнелюбивия дух на старозагорци, желанието им, въпреки всичко, което се е случило, отново да живеят в своя град. Имаме исторически данни за разрушение на Стара Загора през Средновековието и отпреди това, но нямаме конкретика в тези събития. Докато събитието на 5 октомври 1879 г. отразява най-точно този дух и тази характеристика на Стара Загора.
След като се завръщат в опожарения град, сред старозагорци е имало идеи всеки да отиде там, където е била къщата му. Тогава Димитър Наумов, който е представител на модерната мисъл на тогавашна Стара Загора, предлага да се възстанови градът, но не старият, ориенталски, турски град, а да се намери ново решение. И така Стара Загора влиза в историята на градостроителството с първия регулационен градоустройствен план. Напред излиза съзидателното начало. Много труден е бил изборът кой ще направи този план. Оказва се, че това е техникът Либор Байер. През пролетта на 1879 г. той идва тук, поканен от новата българска гражданска власт на Стара Загора – Димитър Наумов, Стефан Салабашев, Атанас Илиев и др., които са включени в първоутвърждаването на плана и впоследствие – във възстановяването на града. Много е трудно това начало на гражданската ни история. Планът се подлага на широко обсъждане. След като той се утвърждава в Пловдив, споменатото звено на възрожденската интелигенция преценява, че не може просто да се започне. Трябва тържество, на което да се каже, че започва строителството на Стара Загора. Не знам дали има друг град в България, чийто празник да се е родил така спонтанно, обикновено е традиция. Тържеството става на 5 октомври 1879 г. в днешния парк „5 октомври“. Гражданите на Стара Загора – бедни, боси, участват в него с дълбоко съпричастие. Трогателна е тази спонтанност. Съзнавайки, че това е исторически акт, Атанас Илиев пише адрес, в който е казано, че на 5 октомври 1879 г. се полага основният камък на Стара Загора, изгорена от ордите на Осман паша. Полагат го в земята, където по-късно през 1902 година е построен паметникът на защитниците на Стара Загора. Тогава участниците са имали съзнанието, че това е много важен момент за старозагорската история. Друга важна характеристика на този акт е, че се мисли за общественото строителство. Първата сграда е тази на старозагорската Община, която е била на мястото на днешната детска площадка в парка под Стария театър.
Точно затова реших, че именно на 5 октомври най-точно се задават историческите характеристики на Стара Загора и се усеща съзидателното начало“ – спомня си г-жа Койчева.