Празникът на средната есен (Джун Чю Дзие) – любопитно

Следващите 10 дни са важен период в годината за тонизиране и балансиране на енергията ни. На 17 септември,  бе  пълнолунието на осми лунен месец, което в Китай се отбелязва като важен ден в годината –  „Празникът на средната есен“, а след това, на 22 септември настъпва есенното равноденствие. Енергията започва да се увеличава около 2-3 дни преди тези дати и вече може да се усети. Дори и без нищо да прави, само в отпуснато състояние човек може да почувства мощната енергия в природата, но ако прави медитация, тогава лечебният и енергиен ефект ще бъде много по-голям.

   Празникът на средната есен (Джун Чю Дзие) е любим празник на много народи в Източна Азия. Всички в семейството се събират на този ден и се любуват на красивата пълна луна, хапват лунни сладки и помело (плодът му прилича на кръглата луна), съчиняват стихове за луната, окачват разноцветни фенери и се радват на хармонията през есента.

Есенното равноденствие е момент в годината, когато Ин и Ян са в хармония, денят е равен на нощта. Според даоските традиции това е и един от най-важните периоди за качествено култивиране чрез медитация.

Нека всички се радват на повече енергия, здраве, хармония и благоденствие! 🙏❤️

Празникът „Средата на есента“, Пролетният празник, „Цинмин“ и Фестивалът на драконовите лодки са четирите най-популярни традиционни празници в Китай. От тях „Средата на есента“ е вторият по важност след Пролетния празник, а разпространението на китайската култура го е направила популярен също и в други страни от Източна и Югоизточна Азия, особено за местните китайски общности. Пълната луна, на която се любуват хората по време на празника, символизира събирането на семейство, носталгията по родния дом, за онези, които са далеч от него, надежда за добра реколта и щастие. Всичко това е част от колорита и предаваното пред вековете наследство на традиционната китайска култура.

Празникът „Средата на есента“ води началото си от древни времена – още от династия Хан. В началото на Тан започва да се отбелязва като официален и добива голяма популярност след династия Сун. Той е известен още като Празник на луната, Раждането на лунната светлина, Лунна нощ, Празник на есента, Празник за поклонение на луната, Празник на лунната богиня, Празник на събирането, а корените му са в преклонението на древните китайци пред природата и небесните явления. Първоначално поклонението на Луната е било в деня на есенното равноденствие, но по-късно е променено на 15-ия ден от осмия месец по лунния календар, макар на някои места в страната го честват на 16-ия ден.

Празникът „Средата на есента“ включва в себе си обичаи и елементи, свързани с този сезон на годината, които идват от дълбока древност. С него също така е свързана и една от най-популярните легенди в китайски фолклор – за лунната богиня Чан’ъ.

Най-популярната ѝ версия разказва как Чан’ъ взела тайно еликсира на безсмъртието, който съпругът ѝ Хоу И получил от владетелката на Западно небе, изпила го и полетяла към Лунния дворец. Тя намерила безсмъртие, но там трябвало да живее в самота. Прочутият поет Ли Шанин е описал чувствата ѝ със следните стихове: „Тъгува горко Чан’ъ в Лунния дворец, че е отнела еликсира на Хоу И. Сега, когато всяка вечер тя отправя взор нагоре, в душата ѝ са синьото небе и морските вълни“.

По-късно Чан’ъ успяла да каже на съпруга си колко съжалява за своята постъпка и го зарекла: „Утре е пълнолуние. Ще направиш сладки от брашно във формата на пълната луна и ще ги поставиш в северозападна посока от дома ни, след това ще извикаш името ми. И в полунощ аз ще се прибера“. Хоу И направил това, Чан’ъ долетяла от Луната и двамата отново били заедно, макар и за кратко. Така хората започнали да правят лунни сладки „юебин“ за деня на завръщането на Чан’ъ от Луната и тази традиция продължава и до днес.

Другата легенда, свързана с празника разказва как на Луната растял висок османтус, който мъж на име У Ган постоянно отсичал, а дървото постоянно израствало отново. Това било наказание за У Ган от боговете за това, че се стремял към безсмъртие. Историята на този китайски Сизиф е увековечена от поета Ли Бай в следния стих: „Как искам да отида до Лунния дворец, за да откъсна няколко клонки османтус и ги даря на бедните и нуждаещите се по света, да устоят на несгодите“.

Трета легенда е свързана с Лунния заек – митологична фигура в древен Китай, който приготвял еликсир на безсмъртието. За нея се споменава най-напред в поемата „Бягството на Дун Джуо“ от династия Хан. Тя разказва как на Луната живеел заек, с козина бяла като нефрит, който еликсир на безсмъртието и когато пиел от него се превръщал във фея. Той бил единственият спътник на Чан’ъ в лунния дворец „Гуанхан“.

Освен с красиви легенди, празникът „Средата на есента“ е свързан и с множество колоритни обичаи в различните части на страната.

Общото за всички е, че по време на него китайците ядат задължително лунни сладки „юебин“. Те са кръгли като луната, а върху тях са изписани благопожелания. Много популярни за „Средата на есента“ са също сладки и бонбони с вкус на османтус.

В нощта на празника навсякъде са окачени червени фенери, върху които са написани гатанки. Хората се събират около тях и се опитват да ги отгатнат и това е било любимо забавление на младите момичета и момчета. На такива сбирки се случват трогателни любовни истории, което прави празника още по-романтичен и обичан от хората.

Източник Радио Китай