Отец д-р Йордан Карагеоргиев:“Истината е в Кръста. Той е същността на православието“

На 14 септември е поклонението на Светия Кръст. На днешния ден, преди векове, по поръка на Св. Елена, Той е изнамерен. Най-същественото е символът, който се крие в Кръста.

Ние като православни християни Го почитаме, защото Той е същността на православието. А същността на православието е любовта, и то пожертвената любов, любовта, която се е доказала чрез страдание, така както при Майка Богородица, както е при Спасителя на Кръста.

На Кръста Спасителят доказва значението на християнството. Никоя друга религия няма това, което нашият Спасител казва по време на най-големите си страдания за тези, които го мъчат, унижават, убиват по най-жесток начин, Той моли Бога:“Прости им, защото те не знаят какво вършат!“

Спасителят е можел да избегне всички тези мъчения, можел е да намери друг начин за спасението на човека и човечеството, но Той показва най-прекия и най-истинския път. Той казва „Аз съм пътя, и истината, и живота!“. Този път минава през болката и трябва да свикнем с това. Защото Бог ни гледа в перспективата на вечността.

Някой казва :“Този е добър човек, а страда!“ Той тук страда, но ние не виждаме оттатък какво го чака. А оттатък всъщност е истинския ни живот, защото там е вечността. Тук, на земята, сме преходни. И 100 години да живеем доволно и щастливо, те ще минат.

Наскоро разговарях със заможни хора. Свиква се с богатство, с разкош, с всички земни благини. Душата обаче иска повече. Този зов, който е стаен във всеки от нас към вечността, да бъде изпълнен. И ние търсим различни хармонии, за да достигнем до там. Но истинската хармония е Бог. Той ни е баща. И каквото и да търсим, каквото да придобиваме, то е неудовлетворително.

Истината е в Кръста. Това означава човек да си върви с достойнство по своя път. Бог няма да закъснее да му помогне. Неслучайно всичко в живота на Спасителя е не само символ, а истина. Той ни показва. Той тръгва към Голгота, цяла нощ е държан прав, унижаван, пада в подножието на Голгота под тежестта на Кръста. Но тогава човешката Му същност изнемогва. Симон Киренеец Му помага, взема Кръста и Го изнася на Голгота. Когато ние паднем – Бог винаги ни изпраща Симон Киринеец ,за да ни подаде ръка.

Кръстът, който носим върху себе си, от един или друг материал, трябва да бъде осветен и да се носи с вяра, а не като украшение или бижу. Боже да бъде златен, но може да бъде и дървен.

На Кръстова гора, над Борово, има параклис „Света Троица“. Отец Спиридон, най-възрастният монах, който почина преди няколко години, ми каза:“На скалата, около параклиса, има много благодат. По време на турското робство, там има избити много монаси. Всяко кръстоносене привлича тази божия сила и божия благословия за всеки, който се докосва“. Защото ние всички сме свързани и Бог иска да подадем ръка, а той ще ни изведе по пътеката, която е най-спасителна и най-важна за нас.

Подготви Росица Ранчева