Историята на майстор (Уста) Хаджи Георги Станчовски  от село Косово

Отдавна се каня да напиша това, което знам за майстор (Уста) Хаджи Георги Станчовски  от село Косово. Той е известен най-вече с това, че е построил къщите на Аргир Куюмджиоглу (днешния Етнографски музей в Пловдив), Димитър Георгиади, както и на Хаджи Драган Калофереца. Уста Хаджи Георги Станчовски е майстор от нивото на Уста Колю Фичето, както и негов съвременик. За разлика обаче от Колю Фичето, майстор Георги остава забравен…

Желанието ми да разкажа за него идва не защото знам много по темата, а тъкмо обратното – защото ми се иска да науча повече, а също и да се знае повече за него самия и всичко, което е оставил, като следа и културно наследство след себе си.

Георги Станчовски е роден около 1810 г. в с. Косово. Останал е сирак на 3 години, когато е починал баща му. Не са имали никакъв имот и трудно са намирали препитание в бедното планинско село. Майката се принудила да проси, като водила понякога и децата със себе си (Георги с брат му Станко и сестра му Донка).

Веднъж, на връщане от с. Павелско, минавайки по нестабилно мостче над реката, Георги и по-малкият му брат паднали в студената вода. Торбите с хляба били повлечени от водата. С помощта на майка си едва се спасили. Почти замръзнали, докато стигнат в Косово.

Георги бил вече 9-годишен. След този случай той не пожелал повече да проси. Заговорил, че искал да учи занаят. По онова време в с. Косово идвали майстори от с. Югово да търсят помощници-чираци за тежкия строителен занаят. Георги постъпил при тях.

Минали четири трудни години. Малкият Георги бъркал кал или вар, носел тежките кофи, мъкнел камъни, катерел се по скелите, не си дояждал, не си доспивал, като децата на неговата възраст. Заедно с това обаче, той наблюдавал работата на майсторите строители, влагал умение и разум в действията си. Скоро започнал да зида и да строи с баш майстора.

Минали още няколко години и младият, умен и чевръст вече майстор Георги повел вече сам “тайфа” от строители. Били по “Кара Денис” (Черно море), работили на крепостта в Одрин, задържали се в Цариград. Ходил и на Божи гроб и така станал Хаджия. В “тайфата” му бил и по-големият му брат Станко, майстор обаче си останал Хаджи Георги.

Впечатлителният Георги наблюдавал богатите и красиви сгради, особено в Цариград. Строил и мислел обаче за родния си край. Често се връщал там, измайсторявал по някоя къща и църква и пак отпътувал за големия град – столицата на Османската империя.

При едно завръщане от Цариград донесъл заедно с брат си Станко тава с жълтици. Замислил се за собствен дом. На високо здраво място в родното си село изградил братска къща (т. нар. Хаджийска къща в с. Косово) с големи размери, широка стряха и красиви комини. Вътре била с дървени тавани с резбовано слънце в средата им, със зидани долапи, с резба на дъските под мивките.

Пред майсторството на Хаджи Георги се прекланяли и поробителите. Само така може да се обясни фактът с полученото разрешение на солидно изградената, блеснала отдалеч, налагаща се със своята архитектура братска къща в малкото и затънтено селце Шейтанкьой (“Дяволското място” така се е наричало по онова време с. Косово).

През 1871 г. той градил църквата в с. Рогош. По време на строежа се разболял от малария. Решил да отиде в Косово да си почине и да се лекува. На връщане в Пловдив се отбил при лекар, който му предписал хинин. След ден път пристигнал в Косово. Уморен от пътя, взел лекарството и легнал да си почине. За изтощения от болестта организъм дозата на лекарството се оказала преголяма. На сутринта го намерили мъртъв.

Разказват, че след погребението се чували викове от гроба му. Вероятно се касаело за клинична смърт. Суеверните селяни не посмели да разкрият гроба. Тази версия се потвърждава след години, когато се преместват гробните места на селото и се забелязва, че скелетът е обърнат с главата надолу…

Има нещо еднакво и съвсем различно в живота на нашите големи възрожденски строители Уста Колю Фичето и Уста Хаджи Георги. Двамата се раждат в началото на ХIX век. Никола Иванов Фичев е роден през 1806 г. Също остава невръстен сирак и майка му се принуждава да го даде да учи занаят. Разликата е в това, че Никола Фичев предприема повече държавни строежи, сключва договори за тях и по този начин остава името на неговия гений завинаги в историята ни.

Майстор Хаджи Георги остава в забвение…

Веселина Порязова

На снимката е „Къща Куюмджиоглу „, най-красивата и представителна къща в Стария град на Пловдив. Построена е през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги Станчовски от родопското село Косово. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща, а специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. С дърворезбованите си тавани, множеството прозорци, уникалната трикобилична форма, тази сграда спира дъха на всеки, който я е зърнал, вече почти два века.