Да си спомним за Надежда Станчов в Деня на българската дипломация

За днешния Ден на българския дипломат и за Надежда Станчова – първата жена-дипломат в света

Денят 19 юни е утвърден като Ден на българската дипломатическа служба от министъра на външните работи Надежда Михайлова на 21 юли 1999 година. Свързва се с указа на княз Александър Първи от 19 юли 1879 г., с който се назначават първите български дипломатически представители в Цариград, Букурещ и Белград. Първите дипломатически агенти на България са Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович, а през 1883 година в Петербург е назначен Константин Стоилов. След Съединението през 1885 г. за дипломатически представители са назначени и във Виена – Григор Начович, в Атина – Петър Димитров, в Париж – Иван Гешов и в Цетине – Спас Константинов.

Българската държава от времето на хан Омуртаг през 824 г. за първи път установява дипломатически отношения с чужда страна, при това с Франция. Някога ханските послания са се наричали хрисовули. Векове преди тях в антична Гърция посланиците връчвали две свързани восъчни дъсчици, именувани „диплома“. Така думата „дипломация“ идва от древногръцката „диплома“. Още през 1878 г., след подписването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков създава към администрацията на временното руско управление т.нар. Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. Канцеларията по-късно се реформира в Отдел за външни работи.

С Указ 23 от 17.VІІ.1879 г. /стар стил/, визиращ чл.161 от Търновската конституция, за първи път се създава централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатическо представителство, т.е. Министерство на външните работи и изповеданията (МВнРИ). Указът утвърждава и трите министерски отделения – „за сношаване с местните ведомства“, „за отношенията с чуждите дипломатически агентства“ и „за духовните дела“. Съгласно утвърдения, години по-късно, пак от княз Фердинанд  /14 декември 1897 г. / Правилник за организацията на Министерството на външните работи и изповеданията, първокласни дипломатически агентства на България са тези в Истанбул, Виена, Петербург и Париж, а второкласни – в Букурещ, Белград, Атина и Цетине.

От 19.ХІІ.1907 г., Третото българско царство има Закон за устройството и службата на МВнРИ. Формирани са 7 звена – кабинет на министъра, политически отдел, архив и библиотека, консулски отдел, отдел на изповеданията, БТА (Българска телеграфна агенция) и счетоводство.

До провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. българските дипломатически представители се наричат „дипломатически агенти“, а чуждите – „дипломатически агенти“ и „генерални консули“. С обявяване независимостта на страната и признаването й от Великите сили, българските представители в чужбина и чуждите представители в България стават „извънредни пратеници“ и „пълномощни министри“. С указ на цар Фердинанд от 21 май 1909 г. българските дипломатически представителства в чужбина се преименуват в „легации“. След абдикацията на цар Фердинанд малки промени в структурата на МВнРИ се правят през 1918 г.

В навечерието на Втората световна война България има дипломатически отношения с 32 държави. С приемането на Конституцията на Народна република България на 4.ХІІ.1947 г. новата власт създава Министерство на външните работи (МВнР). След подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г. българските дипломатически представители в чужбина и чуждите в България се назовават „извънредни и пълномощни посланици“, а легациите – „посолства“. Към 1979 г. страната ни поддържа дипломатически отношения със 109 държави, към 1993 г. – със 142 държави, а в момента – с над 160 държави.

С дипломатически правомощия са и постоянните представителства на България, сред които тези към ООН, ЮНЕСКО, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО. Съвременните дипломатическите отношения се уреждат с Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 г., ратифицирана от България на 19 октомври 1967 г., и с Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., ратифицирана от страната ни на 25 май 1989 г.

От Освобождението на България от турско робство, та чак до 2003 г. наши дипломати главно в европейски страни усвоявали тънкостите на външната политика. Едва министерско постановление от 2003 г. създава Дипломатическия институт.

Виенските конвенции от 1961 и 1963 г. най-високо в ранглистата поставят посланика. Следван е от пълномощния министър, І, ІІ, ІІІ секретар и накрая аташе (например по печата).

Едва в наше време Министър на външните работи или Дипломат номер 1 става жена – Надежда Михайлова.

След Първата световна война, легацията ни в Лондон разтваря врати за първата българка дипломат – Надежда Станчова. Назначена е била за легационен секретар.

За Надежда Станчова има интересна статия на Григор Лилов във в.”Сега”, която публикуваме по-долу без съкращения, заради интересните факти.

„По повод сватбата на Надежда Станчова със сър Александър Key Мюър вестник „Глазгоу хералд“ нарича булката „първата жена дипломат в света“ и описва нейната дипломатическа кариера.

Коя е Надежда Станчова?

Тя е дъщерята на наследника на богат свищовски род Димитър Станчов и графиня Анна дьо Грено. Баща й учи във Виена и след избирането на Фердинанд за български княз е назначен за негов личен секретар до 1889 г. и началник на тайния му кабинет до 1894 г. Той никога не се обвързва с политическа партия и може би затова е министър-председател на първото служебно правителство в България, което управлява само от 11 до 16 март, след убийството на Димитър Петков през 1907 г. След това е пълномощен министър в Петербург, Лондон, Париж, Брюксел и Рим. Противник е на влизането на България в Първата световна война и затова е низвергнат от Фердинанд. По време на „забвението“ със съпругата си живее в Пловдив. Безспорен ерудит и енциклопедист Станчов дължи дипломатическата си кариера и на Анна дьо Грено. Тя пък е потомка на две от най-аристократичните фамилии на Италия и франция – Дела Киеза ди Чинцано – по майчина линия, и Грено – по бащина, и е възпитавана в традициите на Савойската династия. Идва в България като придворна дама на княгиня Клементина, а после и на Мария Луиза.

Надежда е най-голямата им дъщеря, владее осем езика и покрай баща си се посвещава на дипломацията след Първата световна война.

Димитър Станчов е главен секретар на втората от двете делегации, които България изпраща в Париж за преговорите и подписването на Ньойския договор. Тя е водена от Александър Стамболийски, който връща Станчов в голямата политика след заточението в Пловдив и въвежда дъщеря му в нея. Първата мисия, възложена на Надежда, е при подписването на Ньойския договор. Според много документи, особено в годините до 1989 г, Стамболийски подписал унищожителния за България договор и счупил писалката. Ето обаче какво пише непосредственият очевидец на събитието Надежда Станчова: „Церемонията се състоя без всяка тържественост…

В 10.35 ч. внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов…

След това той (Клемансо) призова делегатът на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един… Церемонията беше много кратка…“

За никакво счупване на писалка и нервност от страна на Стамболийски не става дума.

Надежда Станчова е секретар на земеделския водач и по време на стодневната му обиколка из Европа, в която той опитва да смекчи условията, при които България е подписала договора в Ньой, и на конференцията в Генуа през 1922 г. Убийството на Стамболийски я сварва като секретар на посолството ни в САЩ при посланика Стефан Панаретов. Тя и баща й подават оставка в знак на протест срещу това зверство, категорично заявявайки нежелание да служат на репресивния режим на Александър Цанков Надежда напуска посолството и започва работа в ВВС. На официални приеми, на които често я канят, се явява с дрехи, близки до българските народни носии, обшити с шевици. Те предизвикват огромен интерес сред английското висше общество. На 17 март 1924 г. се омъжва за сър Александър Кей Мюър, когото за пръв път е срещнала именно на прием. Той е 26 години по-възрастен от нея.

Александър Кей Мюър е наследил бизнеса с индийски чай и памук на баща си Джон. Още 22-годишен, през 1890 г. е изпратен в Калкута. След като баща му Джон Мюър получава удар през 1901 г, той управлява семейната фирма „Финли“ в съдружие с братята си Джеймс, Ма-тю и Джон. Бизнесът им се разраства, правят плантации за чай и памук, имат представителства в 6 световни пристанища, построяват и тъкачна фабрика в Бомбай. След Първата световна война вдигат капитала на 2 млн. лири. Александър се оттегля от семейния бизнес през 1926 г., но притежава акции от „Дънлоп“, „Тобако“, британската „Алуминиум“ и „Шел“ за близо 200 хил. лири.

Сватбата е на 17 март 1924 г. в Глазгоу. На тържеството присъства и ген. Йън Хамилтън, командващ английските средиземноморски сили по време на Първата световна война и ръководител на битката при Галиполи. Той също ще се впише в българската дипломатическа история – през 1936 г. ще покани ген. Владимир Вазов на конгрес на Британския легион, като достоен противник, нанесъл поражения, но пък спечелил достойнството на англичаните в битката при Дойран през 1918 година.

След омъжването си Надежда Станчова – лейди Мюър, се посвещава на благотворителни каузи и на балетното изкуство, но не забравя и България. С Борис Сакско-бургтотски те са връстници и са расли заедно като деца. Вече цар, Борис III търси съдействието й за политически сондажи в Лондон.

В интерес на истината трябва да кажем, че царят е свързан с роднински отношения с английското кралско семейство. Майката на цар Фердинанд – Клементина, е съпруга на принц Август Сакс-Кобруг-Готски. Кралица Виктория, която пък е прабаба на крал Джордж VI, е омъжена за братовчеда на принц Август принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота. На всичко отгоре съпрузите са и първи братовчеди, защото майката на Виктория е Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, сестра на Ернст I, баща на съпруга й и като такъв пък и неин свекър.Така, заравяйки се в далечното и при това доста нелогично откъм семейни връзки минало на двете династии, става ясно, че Борис Ш и Джордж VI се падат нещо като втори братовчеди. През август 1927 г. Борис Ш е уговорил посещение при краля.

Надежда Станчова – графиня Кей Мюър, обаче обучава българския цар на английските обноски и обичаите в двора. С придружаващите го той гостува седмица в семейното имение. След разговорите за обноски и английски порядки двамата с Александър Key Мюър се отдават на лов. Единственият гост по време на престоя на българския цар в дома Мюър е лорд Атол, който живее в близко имение, но пък у нас името му носи странджанското село Атолово. То е построено през 1926 г. за бежанците от Беломорска и Одринска Тракия с пари, дарени от шотланския лорд, и наречено на негово име. Неговата сестра и съпруга основават фондацията „Спасете децата“. С 6 млн. тогавашни лева са построени къщи за 90 семейства.

Именно от имението на Мюър крал Джордж V изпраща две коли, за да вземат българския цар и свитата му и да го откарат на разговори в двореца „Балморал“ – лятната резиденция на английските крале в Шотландия от 1848 година.

През 1929 г. Борис III връща жеста. Графиня Мюър му пише, че е закъсала със зрението, което пречело на нейните занимания с балет, и моли царят да й уреди лечение в Берлин. Естествено, молбата й е удовлетворена.

Церемонията с гостуването на цар Борис III в шотландското фамилно имение се повтаря и през 1938 г., когато в „Балморал“ предстои нова среща с българския цар и английския крал – вече Джордж VI. На Надежда Станчова е възложено посредничество в английските дипломатически среди за каузата на България. Включването на България във Втората световна война слага край на тези приятелски връзки – историята, както и при бащата на Борис III, се е повторила. По време на войната Надежда Станчова и съпругът й Александър превръщат родовото имение в болница санаториум за възстановяващи се от раните си британски войници. Александър Кей Мюър почива през 1951 г., а Надежда Станчова – през 1957 година.”

Статия на Уляна Кьосева по материали от Интернет