Спомени за великия актьор Наум Шопов (1930-2012)

Наум Шопов е роден на 27 юли 1930 година в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Семейството му е свързано с актьорското майсторство . Майка му – актрисата Мара Шопова, играе с него в спектакли на Старозагорския театър, когато синът й е едва на няколко месеца. Баща му – Христо Шопов, дълги години е директор на читалищния театър в града. Негова съпруга и спътница до последните му дни е актрисата Невена Симеонова.

Потомството, което двамата създават също се ориентира към театралната сцена – синът му, Христо Шопов, който също е известен актьор и дъщеря му –  Лиза Шопова. В последните няколко години на телевизионния екран набира слава и внукът му Наум Шопов – младши.

Театралната му дейност започва като стажант-актьор в Стара Загора през 1948-49 г. Дебютира в ролята на Сеня в “Машенка” от А. Афиногенов. Работи в театрите в Пловдив и Бургас, в Театър „Българска армия“ . Военният театър остава негов духовен и професионален дом за следващите три десетилетия.

Играе в Народен театър „Иван Вазов“, а през 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.

Участва в десетки фими и театрални постановки. От най-известните филми, в които се е снимал, са „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, с режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Инспекторът и нощта“, „Крадецът на праскови“, „Граница“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ и др.

Носител е на наградите Аскер и Икар. Малко преди да ни напусне, през 2010 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.

Почетен гражданин е на Стара Загора.

Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 г. след дълго боледуване.

„ 80-годишният Наум Шопов е един от най-мъдрите хора в българската култура.  Наум Шопов, в своята над 50-годишна кариера, е дал официално 12 интервюта. Питал съм го и той ми е казвал – 12 са. Всички други са измислени. Той твърди, че неговият живот не е интересен и затова не го споделя с медиите. А неговият живот е филм, разказва за него журналистът Георги Тошев. – Не само защото се ражда буквално в ложата на театъра в Стара Загора, всичко, което се случва с баща му, който изчезва, връща се от Белене, Наум, който работи в мина, зачеркнатата му биография от ВИТИЗ…

Той е приет на едно от първите места, след това е зачеркнат от списъка. Теб те приемат, ти си виждаш името и после те зачеркват. Наум ме допуска много навътре. Той ми признава как на 18 години взима съдбовното решение да няма приятели. И го удържа и до днес. Защото на 18 години е наранен от най-близкия си приятел. Наум Шопов е един много спонтанен човек.

Той е човек, който може да плаче и не се срамува да го прави. Това също е привилегия на избраните – да не се страхуваш от собствената си чувствителност, да не се срамуваш от собствените си грешки. Наум Шопов е един човек, който много добре си дава сметка за личните си грешки“ – пише Георги Тошев.. 

„Театърът за мен е Бог. Театърът е дух. Театърът е светилище. Театърът е жарава. Ако тази жарава напусне сцената, няма да има театър. Ще си остане нещо, без което можеш. А театърът трябва да бъде нужен на хората. Те трябва да отиват в него, за да открият частица от себе си. За да видят, че има нещо, което нищо друго не може да им даде. Нищо друго. И затова казвам, че театърът е Бог.“ Н.Шопов.

Росица Ранчева