Небесният гняв се стовари върху ни
Не е чудо. Небесният гняв се стовари.
И за прошката Негова има цена.
Опрощение с диви курбани – едва ли!?
Покаяние искано с кръв на деца!?
Не е чудо. Небето гнева си стовари.
Спря да диша от мъка за всяка гора,
за погубени птици, реки, водопади,
за поляни превърнати в суха тъга.
Не е чудо! Това с алчността сме посяли.
Напоихме я тази Земя със кръвта,
и тепърва небето над нас ще стовари,
свойта болка и гняв. И това е Съдба.
автор © Владимир Йосифов
