В неделя е един от най-големите християнски празници – Петдесетница
Петдесетница е познат и като Петдесятница, Пятидесятница или Ден на Света Троица в различни части на България. Празникът е подвижен и тази година се пада на 8 юни 2025. Петдесетница винаги се пада 50 дни (неделя) след Великден. Денят преди Петдесетница е и Черешова Задушница. Това е една от трите Задушници през годината.
Християнският празник отбелязва явяването на Светия дух на Апостолите. Появил се шум като от силен вятър и след това огнени езици се разпрострели и „вселили“ в Апостолите. Те вече можели да говорят и да проповядват божието слово на много различни езици, които дотогава не знаели. Затова и Петдесетница се казва, че е „рождения ден“ на Християнската църква.
Празникът е почивен ден в много държави: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Франция, Швейцария и Швеция.
Какво се прави на Петдесетница?
- На службата в църквата можете да вземете осветена орехова шума, която свещеникът хвърля над миряните, да запазите в дома си пред някоя икона до следващата Петдесетница;
- Народното поверие твърди, че ако на този ден имате в дома си девесил, зло няма да може да престъпи прага ви и да навреди.
Петдесетница е 50-ия ден след Възкресение Христово. Това е денят, когато Святият Дух Се явява на апостолите и всичките, които са Го очаквали. Святият Дух слиза със хвочене и всички са били кръстени с Него и с огън от Господа Иисуса Христа. Без водителството на Святия Дух никой не може да разбира и изпълни Божията воля, и никой без кръщението на Святия Дух няма да види лицето на Святия Бог, т.е. няма да влезе в Божието Царство.
Празникът Петдесетница или Св. Троица е винаги в неделя, 50 дни след Великден. В християнския светоглед Светата Троица е символ на световната хармония, представлявана от безкрайното първоначало Бога-отец, абсолютния смисъл- Бога-син и Светия Дух – животворящото начало.
В иконографията Светият Дух е представен като гълъб. От празника в чест на Светия Дух, наричан още от народа ни Духовден – понеделник след Петдесетница, започва Русалската седмица, приемана за особено опасен период. Тогава идвали русалиите, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди.
Русалиите са невидими демонични същества, които причинявали, но и лекували опасни болести. Затова през Русалската седмица се спазват редица забрани и обредни действия. За да се предпазят от нечистите и вредоносни сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода.
На полето не ходят сами, а на групи, като се минава само по пътечки и особено се внимава да не се стъпи върху трапезата на русалиите. Тя се приема за най-опасно място и ако се нагази, за наказание хората ще бъдат найдени; сбъхтаниt;сблъскани;нагазени, т.е. ще се разболеят. Никой не сяда под стари дървета, за да не го ударят русалиите, не се спи на открито. Жените спазват много строги забрани през тази седмица – не предат, не тъкат, не перат, избягват да се мият. За най-опасни през седмицата се приемат въртоглавият вторник, руса сряда и лудият петък. През тези дни се спазва особено строга забрана за работа вкъщи и на полето.