Великден – обичаи и символи у нас и по света – любопитно

Великден е! Това е денят, в който се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Според легендата празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите. Родната традиция повелява в неделя да се ходи на гости на кумовете и кръстниците.

Хората обличат нови дрехи (символ на новия живот през пролетта). На този ден всички се чукат с яйцата, като този, у когото остане здравото яйце, ще бъде най-щастлив и здрав през годината. На този празник у нас е прието да се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Великден трябва да се празнува след еврейската Пасха, през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие. Пасхата е подвижен празник, поради връзката му с лунния календар, съответно и Великден променя датата си.

Тъй като Православната църква използва Юлианския календар, а Католическата църква – Григорианския, то и изчисленията за празника се разминават. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата.

Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако той съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден. Каприз на календара, заради който всички християни по света честват Великден по различно време, доведе към опитите да се намери обща дата за честване на християнския празник всяка година. През 1975 г. Римокатолическата църква предложи датата да не се мести от пет седмичния период, а да бъде фиксирана на ”неделята след втората събота на април”. Тази идея обаче беше изоставена.

За християнския свят Великден е празник на духа, с който Христос победил мъките и човешкото падение и се възвисил към Бог, оставяйки ни вярата в ценности като милосърдие, истина, любов. Днес, за съжаление, празникът често добива повече комерсиален характер, свързваме го с възможността да отидем някъде, да си купим нещо, да седнем на трапезата. И в това няма нищо лошо, стига да помним истинския му смисъл. Точно тук е голямата роля на Великденската символика. Ето 10-те най-популярни символа на празника Великден по света.

1. Благодатният огън

Хиляди християни от православните църкви в цял свят участват всяка година в ритуала в църквата на Божи гроб в Йерусалим “Слизането на благодатния свещен огън” – най-голямото чудо в света след Възкресението Христово. Счита се, че благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен. С благодатния огън патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма. След това огънят се разнася във всички параклиси в голямата църква на Божи гроб и с него запалват изгасените кандила. От Йерусалим тръгва и към православните по цял свят.

2. Шарените яйца

Яйцето е най-популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури яйцето символизира началото на новия живот. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани още от древните римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата “Христос воскресе”. В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца.

3. Козунаците

Козунакът е съвременен заместител на Великденския обреден хляб. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието “Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920 г. и то първо в градовете.

4. Агнешкото месо

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

5. Великденският заек

Великденският заек има своя произход от предхристиянската наука за плодородието. Зайците, по-точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта. Според една легенда, Великденският заек е бил в началото голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre (от нейното име идва названието на английски на католическия Великден – Easter). Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

6. Великденската лилия

Лилията е символ на чистотата заради снежно белия си цвят и деликатната си форма. Тя символизира невинността и блясъка на новия живот. Нарича се Великденска, защото цветовете цъфтят през ранната пролет, по Великден.

7. Новите дрехи

Обличането на нови дрехи на Великден е традиция при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.

8. Кифлички със стафиди

Една от най-старите великденски традиции е печенето на кифлички с кръст отгоре. Тази традиция датира открай време. Древните египтяни, гърци и римляни бележели хлябовете си с религиозни знаци, в чест на техните богове. Съществуват редица поверия, свързани с тези традиционни кифлички – вярва се, че, ако се пазят от единия Великден до другия, те ще донесат късмет на къщата. Използвали са се и като талисман, предпазващ моряците от корабокрушения. Окачвали ги над комина в кухнята. Така било сигурно, че всеки хляб, опечен в пещта, ще бъде перфектен.

9. Карнавалът

Великденският карнавал е католически символ на празника и води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели роби в дните, отбелязващи Възкресението, като символ на новия си живот. Новопокръстените пък е трябвало да обличат нови дрехи след Кръщение, за да покажат, че започват нов живот в Христа. След службата на Великден в много градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и променило през годините, като в много малки градове се правят карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни дрехи.

10. Кошница с лакомства

По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.

Великден по света

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия освен месни ястия и тестени изделия, се пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми. На празника чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.  В много части на страната професионални трупи танцьори изпълняват танц наречен Morris Dance. Вярва се, че този танц прогонва злите духове. Танцьорите са облечени в красиви бели гащета, червени пояси, черни панталони и сламени шапки, с много цветя и конфети. Кифличките и сладкишът с марципан са задължителни.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

Във Франция символи на празника са камбанките и рибата. Вярва се, че на Разпети петък камбаните разнасят скръбта на онези, които скърбят за разпъването на Христос в този ден. Заекът присъства като символ в тези райони, които са на границата с Германия. Празничният обяд включва задушено агнешко със зеленчуци. Сутрин щом се събудят децата започват да търсят яйца вкъщи, след което търсенето, изпълнено с много смях продължава и в градините.

В Гърция Великден е най-големият празник и се празнува много тържествено и пищно. Празничният обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В Норвегия Великден  се нарича Peske. Въпреки че празнуването му не е много различно от празнуванията в другите части на света, празникът се характеризира с по-цветни дни и по-дълги почивки. В Норвегия Великденските празници започват в сряда и  приключват във вторник след Великден, което е идеален момент за дълги ски почивки в планината.

В Канада  традиционният великденски обяд включва ястия с картофи, печен боб, ябълков сладкиш. В театрите се организират великденски пиеси с много песни. Символ освен зайчето са великденските лилии.

Великден е празник на възкръсването за нов живот, на прераждането, обновлението, вярата,  осъзнаването, даряването и споделянето.

Светли и щастливи празници!