Светът на жената

Днес ние живеем в отворено либерално общество, където сякаш темата за ролята на жената не е толкова актуална. В християнския свят равноправието между половете е факт, докато обаче в по радикалните мюсюлмански държави този въпрос ще има развитие в бъдещето. На историческата сцена жената е извоювала своите права и е доказала, че има големи възможности и може да гради света си наравно с мъжете.
За пълна равнопоставеност между мъжа и жената не може да се говори. Всеки от половете има определена роля в света и взаимодействието между тях създава равновесието в природата и съдейства за продължението на рода. Не може жената да извършва типично мъжки задължения ,а ако тя го прави това ще е против природата и . Но точно силния характер и убедеността във вярванията и идеалите на жената са обезсмъртили образа на смелата мома и българската майка юнашка. Не случайно в Търновската конституция жените са имали равни права със мъжете много преди това да се случи в „демократичните” западни държави. И нашата история показва това. Летописите говорят за жени биещи се наравно със мъжете, защитавайки древната ни родина. Една от най великите победи на хан Крум над Никифор също се е осъществила с участието на жени-войни. По нашите земи има и паметници, говорещи за култа към богинята майка. В източните Родопи, близо до Кърджали има една пещера наречена Утроба. Тя е била използвана от траките като храм , където са почитали женското начало. На същата тази територия, която днес наричаме своя родина са се разиграли хиляди сцени, в които българските жени са показали своята убеденост в идеите си , своето свободолюбие, своята нравствена и духовна сила. Има една легенда, според която четиридесет български девойки завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. В началото на нос Калиакра е изграден обелиск в тяхна памет. Тези събития се развиват в края на 14 век и отбелязват края на второто българско царство- християнска държава. В мюсюлманската Волжка България има легенда наподобяваща много горната. Когато столицата – град Биляр е била нападната от монголо-татарите останала непревзета само една кула, която четиридесет български девойки отбранявали до смърт. Когато и тя била превзета последната булгарска принцеса сложила край на живота си, скачайки от високата кула, вместо да се предаде на вражеските пълчища. · Дали са истина или не тези легенди можем само да гадаем, но те носят в себе си желанието на българските жени за свобода. А свободата за древните българи е била всичко, защото в значението на думата свобода са се съдържали представите за честност и справедливост.

Но образът на тази българска жена е преминал през вековете и се я появил отново в периода на борбата ни за освобождение. В патриархалното българско семейство жената е заемала огромна роля. Те е била пазителя на къщата, била е духовна опора за мъжа си и за децата си. За това и в българската литература е залегнал образът на българската майка юнашка и не само Ботев и Вазов се обръщат към майките си като най-скъпи за тях хора. В „Иде ли?” ние виждаме искрената любов на майката към сина си, нейната силна вяра в завръщането на чедото си, а в „Една българка” устремеността на една обикновена българска жена, която с християнското си милосърдие се бори за спасението на два живота.
Според една теория племето на амазонките е живяло в Кавказ, част от териториите, където са живели някога българи. Амазонките са били жени-войни, смятани за наследници на загадъчната цивилизация на Атлантида. Владеели са до съвършенство бойни изкуства и са били пазителки на древни знания. Най-изявените от тях са имали право да сключват временни брачни съюзи. Когато те родят дете, ако е момче е било жертвано или връщано на бащата, а ако е момиче е било възпитавано по традициите и обичаите на амазонките. Децата били отглеждани с кубилско мляко и от рано били научавани да яздят и да си служат с оръжия. Неясна и легендарна е съдбата на амазонките, но те са ярък пример за това, че жените са способни сами да градят света около себе си и не са никак по-слаби от мъжете. ·

Като цяло в съвременния свят жените са извоювали сами по-голяма част от правата си. В развитите страни има закони срещу дискриминацията между половете. Жените сами са се борили за правото си на глас и за равнопоставеност в обществената йерархия. Според статистика на ООН жените извършват две трети от цялата работа в света, а получават едва една десета от световната надница. Но за мен свободата на жената не се изразява в това тя да бъде част от света в който няма идеали, а се почитат развратни ценности. Свободната жена трябва да бъде модерната жена-амазонка, модерната Ева, която да роди добри деца, да ги възпита и изгради у тях ценностна система, в която справедливостта, честността и свободата ще са на първо място.