Раят е вътрешно състояние. Къде – навсякъде.

Рубрика „Млади,красиви,талантливи“

Раят е вътрешно състояние и е навсякъде

Това лято се задържа в Стара Загора малко по-дълго. Подготвя второ издание на фото-изложбата „Изявления”. Създава плакати за заглавия на Операта. Посещава Фестивали. Твори.

Михаил Желязков е от Стара Загора, но вече 10 години учи, живее и работи в Страсбург, Франция. Той е графичен дизайнер там съосновател на Неправителствена организация ART PL+S, която организира редица събития. Едно от най-значимите последни от тях е възложената цялостна организация на Изложбата на български творци в сферата на визуалните изкуства от България. Събитието бе част от програмата  на Културния съвет на България в Страсбург. Изложбата „АзБуки AlphaBeta” бе открита в сградата на Съвета на Европа на 11 май – църковния празник на Светите братя Кирил и Методий. В тази изложба със своите различните гледни точки наши дизайнери, илюстратори и художници интерпретират художествено естетиката и кодираните послания на кирилицата и връзката и с другите европейски езици. Изцяло на Михаил и екипа му е гласувано доверие за подбора и представянето на изложбата.

Тук , в Стара Загора, Михаил Желязков е вече познат първо от съвместната си със Силвия Панайотова фотоизложба през „Само началото” през 2014 г . Но най-вече от миналогодишната, също фотоизложба  „Изявления” в Зала „Байер”, в която снима и показа безброй известни и неизвестни старозагорци като хора с чувство за хумор, изобретателни, изненадващи себе си и влюбени в града си.

Намираме време да разговаряме по 20 въпроса, подготвени в порядъка на едновремешната социалистическа-автобиография: роден съм, в семейство на…, учил, завършил, семеен, трудов стаж…Един млад творец отговаря на въпросите на питащ, възрастово с 3 петилетки „напред”. Но ми се вързва на питането с готовност. Първият портрет от поредицата, с която ви представям личната си колекция, която водя на списък  „Млади, красиви,талантливи”.

Как би описал на чужденец родния си град? Как би описал на българин родния си град?

Центърът на Вселената. Еднакъв отговор за двата въпроса.

Коя история от детството ти е дала криле?

Имам толкова истории от детството,че съм като стоножка, обачеее…с крила, вместо с крака.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Май…никакви. Не знам. В училището се научих да съм социален, да общувам с хората.

Какъв според теб, би бил девизът на семейството, в което си отрасъл?

Не знам…лаконичен съм.

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Мммм, смеещо се човече, смях…

Кое преживяване от детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Няма нищо „за нищо на света”. /”Е добре де, нещо като – да пускаш хвърчило, да преплуваш река- вмъкване в разговора на интервюиращият Уляна Кьосева, за кратко с инициали УК/.

Всяко детство е различно. Моето не е задължително да е същото за някой друг. Ако кажа – да играят на „фунийки” може сегашните деца да се смеят. /”А  може да потърсят в интернет, как се играе на фунийки” – пак УК/

Добре, да го оставим – „да играят на фунийки”. Но няма нищо „за нищо на света”. Днешните хлапета си играят на други работи.

Защо е тази странна възраст, наречена пубертет? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени ?

То на пубертета всъщност не му пука, него не го интересува мъчно ли е или не. По-тежко е за останалите. Нали знаеш това – като да си тъп и умрял, не го ли знаеш? / „Не, не го знам” – казва УК/

Ами това е -като си тъп, на теб ти е все тая, ти не го знаеш, тежкото е за другите около теб. Същото е да си умрял, на теб не, тежко е за другите .

Ти споделяш ли масовото мнение, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета и на пределни години?

Да. Класната ми в Езиковата гимназия г-жа Турлакова, на която много държа и която е един от менторите в живота ми, казваше,че ако пубертетът не те пусне до 22-23 години, няма да те пусне въобще. И е права.

Кое е качеството или качествата, които са особено дефицитни сред младите хора?

Ами има ги всякакви млади хора и дефици, не знам, трудно ми е да посоча нещо конкретно, което да липсва сред младите хора. При едни липсва едно, при други-друго.

Кои са силните страни на сегашното младо поколение?

Може би – адаптират се много бързо. И много по-бързо усвояват нещата и гледат да  минат напред. Едно време е било по-различно. Правиш едно нещо и гледаш да се специализираш в него, да го правиш много добре, най-добре. Сега научаваш нещо горе-долу там…и минаваш на следващото. Това е за добро,  така си по-конкурентен.

Как настройваш вътрешния си компас за ориентиране в житейските пътеки?

Аз се чувствам по-интуитивен. А другата дума, другото  е-късмет.

Как настройваш вътрешния си компас за ориентиране в  творчеството?

Горе долу по същия-начин. Различно е. Примерно, колкото по-малко знания имах, преди де, можех всичко да направя. А пък сега като знам повече неща-някак си се самоограничавам по някакъв начин. Което ме дразни. Но го има при мен.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични колекции на хора, типажи хора?

Какви хора, знам ли? Добри, бива ли? Харесвам добри хора, усмихнати. Да има смях е важно. Колекция от хора? Да, имам. Някои от хората дори не знаят, че са там сложени от мен.От много хора се уча на различни неща. Имам ментори за творчеството, други наблюдавам какво правят с финансите, другите – какво правят със семейството. Някои от тях са ми ментори в няколко области, уча се от тях.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да се прехранваш, да си независим?

Не може да си независим, това не може да го бъде. Зависим си и от работата си, ако тя ти носи прехраната. Идеалната работа е…да работиш, каквото харесваш. Което в България не винаги е възможно. В чужбина шансът е по-голям, мисля.

По какво се различават и по какво си приличат творците в т.нар. Изток и Запад?

Хм…Публиката,например, която е много предопределяща какво се прави   тук и там, е много различна на двете места. Масово публиката тук е много назад. Ако не разпознае, какво има на картината, тя /картината/ няма смисъл. Виж какво става напоследък. Имаме един световноизвестен тип /”За Кристо ли става дума” – пита УК. /. Да  и ние го отричаме.

Може би Запад има по-леки условия да се справи, да успее. На Изтока му е по-трудно и ще му става още по-трудно, няма да му става по-лесно. Особено тук, особено в България.

Иначе по какво си приличат творците– по това, какво ги пали в работата. То е самото творчество е различно, индивидуално. И два Запада биха правили нещо различно. Два Изтока също.

Какъв би искал да се видиш след 20 години, къде, с кого, какъв?

Къде-не знам. Твърде вероятно в България. С възможност да ходя, където си поискам и колкото често си поискам. Със семейство, с деца, най-малко на  10 години, примерно. Улегнал, красив, забавен …Спокоен, то е като улегнал. Със студио тук, но да правя и световни  проекти.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

„Насъщни”, от „хляба наш насъщний”, нашият народ се обича хляба. Много има, такива думи… Като например „тиквеник” – да наречеш някого тиквеник,нямам предвид сладкиша. Харесвам такива думи, непреводими на чужди езици. Две стигат ли да цитирам?

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

Не може ли да е приказка на възрастен за възрастния в мен? /”Може, може, ти ще четеш май „Дамата с камелиите” довечера – намесва се УК/.

Не, няма да е тази вечер…Може би „Гъбарко”, става ли за приказка?

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Нещо за смеха да е, дай нещо за смеха /”Най-добре се смее този,който се смее последен” – налучва УК/.

Е, не, това не е поговорка, то е цитат. А, да! „Бързата кучка слепи ги ражда”.

Какво и къде е „земен рай” /по химна ни/ за теб?

Къде е Рай – това е вътрешно нещо… Тоест става така: Какво е земен рай – вътрешно състояние. Къде-навсякъде.