Композиторът Асен Аврамов за „Красива птичка с цвят зелен“: „Винаги работя в тази посока – да съчетавам изразни средства на различни изкуства в едно“

Композиторът Асен Аврамов пише музиката специално за спектакъла на „Красива птичка с цвят зелен”. Музикалната картина е поверена на диригента Виктор Крумов и хормайстора Младен Станев. Участват солистите Емилия Джурова, Борис Тасков и Иван Кабамитов, солистът на балета Ивайло Янев, оркестър, хор и балет на Държавна опера Стара Загора.

Асен Аврамов е носител на пет награди „Аскеер“, една „Икар“, две „Prix Europe“ и една Голяма награда на „Prix Marulic“. Асен Аврамов за втори път бе отличен с наградата за авторска театрална музика на фондация „Маестро Димитър Вълчев“ за музиката към спектакъла „Алиса в страната на чудесата“ – постановка на Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Анастасия Събева и сценография и костюми на Свила Величкова. Уникалната награда „Димитър Вълчев“ е учредена през 1998 – три години след смъртта на незабравимия български творец с цел да бъдат насърчавани неговите колеги – българските композитори да пишат оригинална музика към сценични произведения без ограничения в жанровете. Наградата отразява творчеството на Димитър Вълчев – изключително успешен театрален композитор, с огромен брой партитури към драматични спектакли, но с още по-неоценим принос в областта на българските популярни музикално-сценични жанрове: оперета и мюзикъл.

За последните 25 години Асен Аврамов е създал музика за около 200 театрални постановки и 15 филма. Само от есента на 2014 г. досега той има 22 премиери. Асен Аврамов композира камерна музика за различни професионални ансамбли, както  и балетна музика. От 1991 до 1997 година е композитор и музикален ръководител в Малък градски театър „Зад канала“. Създава вокален ансамбъл и хор с артистите от „Зад канала“.

 Откъснахме Асен Аврамов от репетициите за кратко интервю „на крак” – специално за Долап.бг

Как се чувствате тук, в Операта, как вървят репетициите?

Радваме се на партньорството с Операта . В България има немного градове с подобни възможности – да имат и Опера, и Театър и те да работят в някаква форма на сътрудничество, да не седят в своите херметични среди . Много е радостно, че директорът на Операта Огнян Драганов прегърна тази идея за спектакъла . Това беше идея, която можеше и да не се реализира.

Това е експеримент „За първи път” – израз, който обичат рекламите?

Наричат го експеримент, да, макар че такива „експерименти” са правели и тогава, във времето на Монтеверди, както и по-късно в 19-ти век и Менделсон ….Тук стилът е калейдоскоп от най-различни неща, които по този хибриден принцип се съчетават в една единна партитура .За мен специално беше интересно това, че един от персонажите някак движи като че ли една Пучиниева линия , докато другият движи съвършено готическа линия. Това го има и в други произведения, има го в „Похожденията на обесника” от Стравински, има го в Моцарт в „Дон Жуан”… Та за този „експеримент” според мен бе важно да се направи.

През годините забелязвам , че изкуствата, които някак си  идват от една и съща територия – музикалното изкуство , драматичното изкуство,  кукленото изкуство, оперното изкуство – са се разделили. Толкова са се разделили и отделили едно от друго, че сега, ето ни се струва, че правим  „експеримент” като съчетаваме драматически актьори с  оперни певци, които са също актьори. А това е територия на сценичното изкуство изобщо, текстовото сценично изкуство – това, което се изговаря или изпява. Затова „Красива птичка с цвят зелен” за мен не е експеримент. Аз винаги работя в тази посока – да съчетавам изразни средства на различни изкуства в едно.

Музиката на „Красива птичка с цвят зелен”  позиционирана като музикално-драматически похват  е най-близо до „драма пер музика” от времето на Монтеверди. Произведението е съвременно, то е хибрид между театър, оперно и балетно изкуство. В него има актьори-комедианти, които играят изцяло актьорски сцени , персонажи, които се изпълняват изцяло от драматически актьори и такива, които се изпълняват от оперни артисти –имаме трима солисти /едно сопрано –  Емилия Джурова, тенор – Борис Тасков и баритон – Иван Кабамитов/, още оркестър и допълнителни инструменти като акордеон, който солира вътре на самата сцена , а също и пиано. Цялата идея  да се съчетаят тези изкуства, да направим този  хибрид  идва от двата свята в самата постановка. В текста на Гоци има приказни същества , приказни фигури – например едни застинали статуи,  които говорят както в Моцартовият Командор от операта „Дон Жуан”. А от друга страна – има и хора, които движат действието. Намерих ключа в това съчетаване през „драма пер музика” .

Музиката в „Красива птичка с цвят зелен” е по –скоро постмодерна . Тя съчетава елементи от по-„старата” музика от времето на веристичната опера,  още и елементи от колористичния стил на Стравински, Дебюси в един микс, в един хибрид . В него музиката има за задача не само да акомпанира на артистите в съответните мелодрами или интермедии, но също така да изведе емоционални линии на магичните персонажи.

Как определихте кои герои ще са певците?

Самата пиеса не е писана като либрето . Затова трябваше да направим либрето, което ние не направихме. Защото режисьорът Анастасия Събева работи на принципа на „ателието” , на игровия театър –т.е. започва с разработването на игрови сцени и чак след това от тези игрови сцени може да се види кое ще остане , кое ще се развие . Затова и процесът е малко по-дълъг: Първо да се види ресурсът на самите актьори. Това е Комедия дел арте , игрови театър, театър на много импровизации . А музикалното изкуство, ако не е джаз, не може да стои в състоянието си на импровизационно през цялото време. То е оркестър, който трябва да се организира, певци, които трябва да знаят какво правят . Тук съчетаваме едно импровизационно изкуство, каквото е Комедия дел арте с едно много организирано изкуство, каквото е операта. Затова като методика, като методология беше по-сложно. Но пък е интересно!

Беше ясно, че трябва да изберем персонажи , на които иманентната същност  може да бъде музикална , а не „който дойде, както дойде” . От образите в текста на Гоци , статуята на Калмон е застинала статуя на някакво бившо величие , което изведнъж проговаря . Естествено, че музикалният език е най-близкото до това,  което човек може да си представи за една говореща статуя. Другият магически персонаж е самата зелена птичка, която също проговаря и казва, че е  омагьосан син на крал . По инстинкт обаче имах нужда и от женски глас, от сопрано. Историята се разказва от пътуващ театър комедианти. Сложихме в действието, че сопраното е част от тази трупа и се превъплъщава в различни роли, но не е магически персонаж. Темброво и като драматургия беше важно да имаме три вокални роли .

А хорът каква роля има?

Това беше трудна задача. Имахме нужда от хор, за да получим усещане за оперен жанр, да се развива като оперен жанр и да се прибира обратно в театъра. Те са граждани на градчето,  а също и магически статуи, които се превъплъщават  в различни роли, за да можем да ги конституираме в цялата тъкан.

Интервю на Росица Ранчева

Премиерните спектакли на „Красива птичка с цвят зелен“ са на 1 и 3 февруари 2024 г. от 19 часа в Операта