Честит и благословен 73 – ти рожден ден на уникалния Човек, Творец и Приятел инж. Митко Динев
Изключителният, неповторим и емблематичен за Стара Загора и България инж. Митко Динев на 14 януари 2024 г. чуква 73 лазарника. Милост Божия е, че се знаем повече от 25 години и че ме е вписал в дългия списък на приятелите.
Първото нещо, което ми идва на ум, когато се произнесе името му е, че е изключително добър и честен човек. Да ми прости, но добротата му понякога граничи с бунаклък. На всеки помага, втурва се къде ли не с цялото си сърце и отдаденост, само и само да подаде навреме ръка или рамо. Модел е за истински алтруист, каквито породи рядко се срещат по белия свят.
Върху Митко Динев Господ е изсипал чувала си с таланти: Перфектен специалист и управник, борд, поет, писател, композитор, художник, драматург и сценарист, публицист, а откакто се пресели завинаги в замъка си в Ягода – баш градинар и мастър шеф. Мисля че в наши дни той е най-големият български сатирик, когото след някоя и друга година ще започнат да го изучават в училищата и ВУЗ-овете.
Преди да се появят социалните мрежи, Интернет и You Tube, Динев издаваше творенията си в книги (на хартиен носител) и дискове , правеше много авторски концерти, канеха го на срещи в цялата страна. Сега вече светът и публиката са в мишката му…Техника, баджанак, както би се произнесъл Чудомир.
Пред очите ни е на всички, които имат чувство за хумор, които четат посланията му между редовете, които слушат прекрасните му песни…
За много години, Митко Динев! Да си здрав и благословен! Да имаш още повече приятели и почитатели по света и у нас. И нека добродушната ти усмивка никога не те напуска! Наздраве и за много години!
Росица Ранчева
Ето и някои от неговите стихотворения и умотворения:
ПОЛЕЗЕН СЪВЕТ
Мъже, помнете, казвам ви! Майтапа настрани-
не спорете никога с ядосани жени,
а също и с жени разочаровани,
недолюбени и недотаковани.
Грешка е, коварна и досадна,
да спорите с жена, ако е гладна.
И помнете, водят до скандали
спорове с жени, дори преяли.
Кошмар е, ако ти си предизвикал
спор с жена, която е във цикъл.
Тя е за кавга предразположена –
разположена или неразположена.
Дано съдбата не ви натресе
да спорите с жена си в МПС!
И даже ако тя го управлява!
(и да греши, тя винаги е права)
Жалко, но жената тъй е – sorry,
дори да няма за какво да спори
и повод даже да не си й дал –
туй е вече повод за скандал.
И в тези спорове разбираш ти –
тя не е способна да прости
и ако, все пак нявга ти прощава,
то е щото знай, че не е права.
Забравете грешните представи,
че спорейки с жените си, сте прави!
И извода какъв е, хаймани?
Не спорете никога с жени!
ЖЕНАТА НА 60
Жената на 60 живее с мярка.
И лабаво при нея просто няма.
Дали госпожа, далИ другарка –
тя винаги е стопроцентна дама.
Шестдесетгодишната жена
в авантюри вече не залита…
(Е, може и да кръшне настрана,
но само ако много е сърдита)
Тя може и да може, но веднъж!
И нивга няма с него да повтори!
(дори да не е била дълго с мъж!…)
С други може, но със него- сори!
На 60 жената е корава!
Каже ли – назад при нея няма!
Универс е и за всичко става –
любовница, съпруга, баба, мама!..
Жената на 60! Изискан вкус!
И стил, и такт, и ум- дори зеде!
И даже да е гола, дибюдюс,
тя знае точно кво да ти даде!
Жената на 60 е старо вино,
което само с дъх за миг опива.
Вълшебен чай от тайнствени треви, но
налят във чаша, финна и красива.
Жената на 60! И плач, и песни!
Късни жълти есенни цветя.
В прозата на дните ни нелесни,
чаровно тъжна красота е тя!
ШУБЕ
Как стана не знам, но страх ме тресе,
навършвам, пфу, пфу, пфу – седемдесе!
Тези години предел и таван са,
след който ти вече минаваш в миманса.
И мръднеш ли – чуваш след себе си воя:
“Егати, нахала! Де е тръгнал, па тоя!
Не вижда ли, вече мирише на мухъл!
…И пак се натиска, бухалът, с бухъл!!!
Бъкън със кинти дърт пръч! Ама ха де!
Не се ли напи, бе! Не се ли наяде!
Не се напечели! Не се наработи!
(Абе, кой ги лансира, таквиз идиоти?!?)
Няма ли Бог за такъв? Да го трасне!…”
…и още ред мисли такива, прекрасни,
от които ти идва да викнеш с охота:
“Егатиживота! Дамутуйиживота!“
„Всичките сме грешни. Знам добре.
На мене мрачни мисли ме нападат:
Притеснен съм! Как ще ни сбере Адът?“
„Нещо странно взе да става с мен.
Ах дано, дано да ми се струва.
Акълът ми е вечно надървен,
а чепът ми – умува..?“
„Народът ни днес е от странни породи.
Народ е, но само в кавички.
По умност ни бият малко народи,
по глупост – надвиваме всички!“
„На Коледа жена ми в контра гнусна
извади снощи четири аса…
Сабахлям взе и ме напусна.
Наистина бе, стават чудеса!“
„Ще ви разкажа една приятна,
но все пак измама!
Мила, безплатна жена – няма!“
