На 13 януари 2024 г. се навършват 161 години от рождението на Щастливеца

“Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил.”

Това е част от любимите цитати на Щастливеца – Алеко Константинов, който е роден на 1 януари 1863 г. в град Свищов. Автор е на пътеписа „До Чикаго и назад” и на книгата „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин”, в която създава най-известния сатиричен образ в българската литература. Написал е и над 40 фейлетона. Основател е на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България – Клуб на българските туристи.

Повече от всякога днес е важно не само да почитаме нашите предци, но и да следваме примера им.

Останал в историята като „Щастливеца“, днес авторът продължава да живее чрез творбите си. Почитаме паметта му със следващите цитати.

„Колко пъти съм те поучавал, че покорна глава сабя не я сече. Не си ме слушал – троши си сега главата.“

„Правѝ си оглушки, па си гледай кефа…“

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме.“

„Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“

„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.“

„Опознай Родината, за да я обикнеш!“

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!“

„Пази боже сляпо да прогледа!“

Долап.бг