Прекрасна Новогодишна наздравица вдигна Старозагорската опера часове преди Новата 2024 г.
За седма поредна година в последните часове на 2023 г. Държавна опера Стара Загора вдигна предпразнична Новогодишна наздравица за своята любима публика, за изкуството, за мир, любов и щастие.
Празничното настроение започваше още от официалния вход. Посрещаха ни млади, красиви разпоредители – униформени момичета и момчета, начело с тяхната очарователна шефка на залата Боряна Каниду. Както винаги, фоайетата бяха изискано украсени. Дамите пристигаха с модерни официални тоалети, прически и аксесоари. От парфюмите им ухаеше на изисканост и уважение към предстоящото събитие. Много от щастливците, които успяха да се снабдят с билети, бяха старозагорци, завърнали се от други градове на България и от света. Във фоайетата се разглеждаха изложбите, свързани с историята на оперния театър, правеха се снимки и селфита, срещаха се познати и приятели, загубили във времето следите си.
Салонът се изпълни до последния стол.
Погледът ни грабна приказно украсена сцена, решена на няколко нива. На първото беше отредено място на оркестъра, разположен от двете страни на пътека, която води през стълбище на красиви балкони, осветени с фенери. Тук там прозираха елхи, отрупани със сняг. Сцената беше решена и осветена в златно, сребърно, виолетово, синьо и бяло.
Посрещнати с аплодисменти, местата си заеха оркестрантите с концертмайстор Анна Иванова. Под диригентството на младия маестро Виктор Крумов, последното музикално събитие за 2023 година започна с Увертюра на оперетата „Графиня Марица” от Имре Калман .
Публиката приветства с аплодисменти и възторжени възгласи директора на Операта – Огнян Драганов. На него в голяма степен се дължи възходът на Старозагорската опера, превръщането й в голям културен център, с който вече се съобразяват не само в България, но и в Европа.
„Уважаеми госпожи и господа, добре дошли на традиционния новогодишен концерт- спектакъл „Новогодишна наздравица“- каза г-н Драганов.- Всички ние ви поздравяваме с настъпващата Нова година, защото това е един от най-красивите моменти в нашия живот, когато изпращаме с благодарност старата година и с надежда посрещаме новата. Вашите аплаузи, с които вие посрещнахте и с които ще изпратим 2023 г. са особено радващи, защото това е оценка за нашия труд.
Днес ние имаме два спектакъла – единият е тук пред вас в Стара Загора, а другият е на 2500 км в Холандия, където нашият балет и оркестър ще представят балетната постановка „Лешникотрошачката“ .
Действително всичко, което правим за вас, е от цялото си сърце и любов, за да можем с вашите аплаузи да получим одобрение и оценка за всичко, което сме направили през отминаващата година и каквото ни предстои през Новата. Защото всички спектакли и срещи, които реализирахме през тази година бяха заредени с огромна любов към нашата публика – гостувания в София и на други най-различни места в страната – на Античния форум и на Летния театър, на традиционната ни сцена на язовир „Копринка“ …Посрещнахме на нашата сцена оперни и балетни величия, превърнахме спектаклите и концертите в незабравими събития в залата и на откритите сцени. Отпразнувахме 1 година на нашия най-значим социален проект „Ние сме музиканти” за деца със специални образователни потребности. Всяка неделя, около 50 деца в шест групи, работят с педагози и ресурсни учители. Нашата Детско-юношеска студия наброява над 70 деца и прави своите самостоятелни спектакли.
Всичко това ни кара да се гордеем, че се занимаваме с това изкуство. А оперното изкуство за Стара Загора е много важно, защото, у всеки от нас, които сме родени в този хилядолетен и вечно млад град, в своя генетичен код притежава и частица, която се нарича Старозагорска опера. Затова, в навечерието на честването на 100 години опера в Стара Загора, чиято кулминация ще бъде през 2025 г., никой не трябва да забравя, че нито ние можем без вас, нито вие можете без нас. Затова заедно можем повече!
Посрещаме Новата 2024 г. с нова надежда. Всички артисти в този театър се надяваме всички заедно да продължим нашето дело. Благодаря ви!“
Много приятен гид в света на оперетите и мюзикълите беше актьорът и режисьор на Държавен куклен театър Стара Загора Цвети Пеняшки.
„Живеем за изкуството и за любовта – за музиката, за публиката, за всички, които горят с нашия плам и безгранично творческо вдъхновение. Поклон за подкрепата. А нашата благодарност можем да изразим единствено и само с това, което умеем най-добре – с богатството на музиката и нейните вокални и сценични превъплъщения. Нашето благодаря тази вечер е в богатата програма от избрани скъпоценности от чудния свят на оперетата и мюзикъла. Ще си говорим с усмивка за любов, която ще ви даряваме безрезервно от сцената. Винаги получаваме повече!“ – каза Пеняшки и обяви началото на двучасовото пътешествие. То започна от столицата на оперетата – Виена със среща с легендарната Графиня Марица от едноименната оперета на Имре Калман. С много страст, енергия и талант гласовитата Деси Стефанова изпълни ария на Марица –“Höre ich Zigeunergeigen“ /Чувам цигански цигулки/…
/Две думи за тоалетите на солистките, които участваха в представлението. Всичките седем дами бяха с приказни тоалети, някои ги смениха по два пъти – елегантни, фини, нахъсени. И още нещо: Бързам да отправя моите комплименти към г-жа Сийка Лапашка, автор на сценария, който беше не само много атрактивен, но и полезен./
Любимата оперета „Графиня Марица“ е със свеж заплетен сюжет, много смях, закачки и разбира се – щастлив край. Марица съвсем не се кани да се омъжва. Тя е измислила за себе си годеник, спомняйки си търговеца на свине от “Цигански барон”, за да се избави от досадни поклонници. Тя съобщава, че важни дела задържат барона и годежът ще бъде отпразнуван без годеника. НО! Неочаквано съобщават за пристигането на Коломан Жупан от Варадзин. Оказва се, че той съществува! Прочитайки във вестника за собствения си годеж, той решава да вземе участие в него. И така последва дует на Жупан и Марица: „Не се смей, Марица, аз трябва да се женя” с припев „Да идем във Варадзин, където на всички свине съм господарят“. Прекрасният дует изпълниха темпераментните Деси Стефанова и Стоян Буюклиев!
Какво е оперетата без „Царицата на чардаша“ от Калман. Отбелязваме на нашата музикална „пътна“ карта: Будапеща и Виена, малко преди началото на Първата световна война. В Музикхале в Будапеща младият Едвин се влюбва в прочутата певица на заведението Силва Вареску, но е принуден от родителите си да се венчае за контеса Щаси – момиче от неговата аристократична класа, в която обаче се влюбва граф Бони Канчиано, приятел на Едвин… В операта (а и в реалния живот) подобна ситуация не би довела до нищо добро, но оперетата си има своите закони: под звуците на веселите и закачливи мелодии всички драматични перипетии се разсейват като дим и… В края на оперетата публиката има пред себе си две щастливи двойки – Едвин и Силва, Бони и Щаси. Любовта тържествува над всички предразсъдъци. Бони и Щаси в изпълнение на Яница Нешева и Стоян Буюклиев, показаха как любовта побеждава.
Йохан Щраус-син, вече е изградил репутацията си като „Кралят на валса”, когато написва своята оперета Die Fledermaus („Прилепът“). Ефирната Елена Мишинова се представи с ария на Адела „Mein Herr Marquis”/Господин Маркиз…от „Прилепът“.
Само за един сезон солистката на Старозагорската опера Тамара Калинкина, заслужила артистка на Украйна, стана любимка на публиката. Тя изпълни Чардаш на Розалинда „Klänge der Heimat“/Звуците на моята родина /от „Прилепът” . Красива жена, красив обемен глас, безпроблемни височини, тоалет на примадона…и много дълги възторжени аплодисменти.
Според конферанса има оперети, чиито заглавия често се появяват на афишите. Но има изключителни произведения, които са незаслужено забравени. „Фраскита“ на Франц Лехар е едно от тях – любов и танц, съблазън и страст, дива любов, вечна любов, луда любов…След увертюрата на „Фраскита“ в изпълнение на оркестъра, последва арията на Анна-Елиза „Liebe, du Himmel auf Erden”/„Обичай небето на земята“ от оперетата „Паганини“ от Франц Лехар в изпълнение на Яница Нешева.
Творчеството на австро-унгарския композитор ФРАНЦ ЛЕХАР е сред върховите образци в жанра на оперетата. „Страната на усмивките” за първи път е поставена в театър Метропол в Берлин на 10 октомври 1929 г. Творбата има грандиозен успех сред публиката в много страни, а известната ария на Су-Чонг Dein ist mein ganzes Herz (Дадох ви сърцето си) е предпочитана в концертния теноров репертоар. Борис Тасков изповяда с много страст и плам „Твое е цялото ми сърце”!
Още една оперета на Лехар беше в програмата на Новогодишната наздравица- музикалната комедия в пет сцени „Джудита” . Това е последното и най-амбициозното произведение на композитора. Фурията Тамара Калинкина вдигна на крака публиката с арията на Джудита. Без никакви гласови притеснения, красивата и много талантлива, актрисата хвърли обувките и затанцува страстно, огнено, пленително. Към всичко това се прибави и флиртът й с публиката, на която хвърли рози…
„Веселата вдовица” е една от най-прочутите оперети на класика на оперетата – Франц Лехар. Събитията се развиват в началото на 20-ти век. Място на действието е посолството на измислената държава ПонтевЕдро в Париж. Интригата е борба между претендентите за ръката на Ханна Главари и нейното наследство, което представлява по-голямата част от златния резерв на държавата. Любовта на Ханна и Данило – прикривана, помрачавана от оскърбеното самолюбие на Ханна и страха на Данило, че може да го подозират в корист; усложнена и от политически съображения – от изхода й зависи съдбата на цяла държава…Тамара Калинкина и Борис Тасков ни очароваха в любовния дует на Ханна и Данило “Lippen schweigen‘s flüstern Geigen”/ Устните мълчат, цигулките шепнат…
Лехар пише и „Циганска любов“ пет години след зашеметяващия световен успех, който постига с „Веселата вдовица“. Композиторът опитва нов музикален жанр, като съчетава големия драматичен формат на операта с живите виенски валсове и темпераментния унгарски фолклор. Облечена в ярко червена рокля русокосата солистка на операта Росалина Мочукова изпълни пленително „Чардаш на Илона“ от „Циганска любов“
Околосветско музикално пътешествие „От Виена и Будапеща“ продължи към Бродуей и Холивуд.
„Най – великият шоумен“ – петият печеливш игрален мюзикъл за всички времена, е вдъхновен от историята на създаването на Американския музей на Финиъс Барнъм и животите на неговите звездни атракции. Във филма-мюзикъл са включени девет оригинални песни от Бендж Пасек и Джъстин Пол – една от тях е песента „Never enough“/Никога не е достатъчно/, която изпълни младата и многообещаваща Дари Бракалова
„Somewhere Over the Rainbow“ е балада от Харолд Арлен с текст на Ип Харбърг. Тя е написана за филма от 1939 г. „Магьосникът от Оз“, в който е изпята от актрисата Джуди Гарланд в главната роля на Дороти. На старозагорска сцена Росалина Мочукова размишлявайки на глас с Тото: „Някъде, където няма никакви проблеми. Мислиш ли, че има такова място, Тото? Трябва да има. Това не е място, до което можеш да стигнеш с лодка, или влак. Далече е, далече. Зад луната, отвъд дъгата” – „Somewhere Over the Rainbow“/Някъде отвъд дъгата…
Най-прочутият мюзикъл в света „Фантомът на операта“ на Андрю Лойд Уебър е базиран на класическия роман на Гастон Льору. Действието се разиграва в Париж през 30-те години на XX век и разказва историята на музикален гений, известен като Фантома, който обикаля потайностите на Парижката опера. Хипнотизиран от таланта и красотата на млада актриса – Кристин, Фантомът я примамва и безумно се влюбва в нея. Без да знае за любовта на Кристин към Раул, манията на Фантома предизвиква драматичен обрат на събитията, в който се сблъскват ревност, лудост и страсти. Дуетът на Кристин и Фантома из мюзикъла „Фантомът на операта“ изпълниха украинката Олена Арбузова и Стоян Буюклиев. За мене Олена беше откритието – мощно драматично сопрано, добра визия и отношение към текста и музиката.
Маршрутът ни отведе до катедралата „Парижката Света Богородица“. Неволно се пренесохме на Античния форум „Августа Траяна“, където се състоя грандиозната премиера на мюзикъла „Есмералда- Парижката Света Богородица“. Спектакълът вече няколко сезона блести в афиша на Старозагорската опера и радва почитателите на танца и на красивата музика.
Последната ария от мюзикъла „Времената на катедралите”- изпълни с много страст и вдъхновения младият и много талантлив тенор Стоян Буюклиев.
И едно парче в аванс. През лятото на 2024 г. пак на Античния форум „Августа Траяна“ ще видим да първи път мюзикъла „Ромео и Жулиета“ от френския композитор Жерар Пресгурвик. Когато е създавал своя мюзикъл авторът е искал да даде възможност на публиката да се пренесе за два часа и половина в една мечта, в тяхната мечта и да увеличи емоциите 30-40 пъти… За първи път тази любов беше изповядана в дуета на Ромео и Жулиета „Aimer”/Любов/ в изпълнение на Борис Тасков и Елена Мишинова. Аранжиментът е Виктор Крумов. Музиката е великолеепна.
Неусетно финалът дойде с хита „Time to Say Goodbye“ или Con te partirò – италианска песен, която е изпълнена за първи път през 1995 г. от Сара Брайтмън и Андрея Бочели. Много нежно, прочувствено и красиво Деси Стефанова и Борис Тасков казаха „Довиждане“ на публиката. Да, ама не! Публиката не иска да си тръгне. Изправена, скандираща и аплодираща тя посрещна с благодарност и признателност младите талантливи солисти на Държавна опера Стара Загора.
Всички те заедно вдигнаха наздравица от оперетата „Прилепът” на Йохан Щраус-син – последна за отиващата си 2023!
Заслужени овации и аплодисменти получиха заслужиха солистите на Държавна опера Стара Загора Тамара Калинкина, Русалина Мочукова, Деси Стефанова, Яница Нешева, Олена Арбузова, Елена Мишинова, Дари Бракалова, Борис Тасков и Стоян Буюклиев под диригентската палка на Виктор Крумов и уникалния оркестър на операта. Този тъй прекрасен концерт-спектакъл беше създаден под режисурата на Огнян Драганов.
После в уютните фоайета на операта присъстващите на последното музикално събитие за 2023 г. вдигнаха наздравица на изискан кетъринг. Настроението поддържаше очарователното МЕДЗО ДУО в състав: Анна Иванова /цигулка/ и Наталия Шевченко /пиано/.
Три часа след това настъпи Новата 2024 г. Да е здрава и честита! Голямото семейство на Държавна опера Стара Загора да ни радва и през високосната година с високото си изкуство!
Росица Ранчева
Снимки:Рад Димитров
