Детето и училището – радост или/и стрес!
Как да помогнем на детето да се адаптира в училище? Първата година от обучението в училище е сложен, преломен период в живота на детето. Променя се неговото място в системата на обществените отношения, увеличава се психоемоционалното натоварване. На мястото на безгрижните игри идват ежедневните учебни занятия. Всичко това изисква от детето напрегнат умствен труд, активиране на вниманието, паметта, мисленето, съсредоточена работа над уроците и ограничаване на двигателната активност. Освен това 6-7 година са кризисни в детското развитие. През този период с детето се случват бързи и съществени промени в психоемоционален и физически аспект. И тук идва въпросът за адаптацията в училище! Или как да помогнем на детето да се научи да изпълнява новите предизвикателства в училище – изискванията към учебния процес и правилата, свързани с дисциплината в клас, без да вредим на физическото и психическото му здраве? Казано по-общо: как плавно и безболезнено детето да премине от игровата към новата по-сложна дейност – учене.
Терминът „адаптация“ означава способността ни адекватно да се приспособим към нови, нетипични за нас условия и изисквания. Адаптационният процес на първокласника протича на интелектуално, психологическо, физиологично и социално ниво и продължава няколко месеца. Подготовката за първи клас е добре да започне по-рано, например с адекватно подбраното училище и подходящия учител, да е проверена психологическата готовност на детето за тръгване на училище, физическото състояние на детето, т.е дали позволява да издържа на физическото натоварване, да са създадени основните навици, умения и личностни качества, необходими за комфортното му пребиваване в класа и за ефективното усвояване на знанията, да разбира новата си социална роля „ ученик“, своите отговорности и задължения в тази роля.
Как да разберем дали ученикът се адаптира към учебния процес? Отговорите на някои обикновени въпроси ще ни дадат ясни ориентири. С желание ли ходи детето всеки ден на училище? Разказва ли какво е научило в училище, за различни ситуации в класа? Говори ли с положително отношение към учителя и към класа като цяло? Има ли коренна промяна в предишния му стил на поведение (например, ако се изолира, ако е умислено, потиснато, тъжно)? Усвоява ли знанията, разбира ли и успява ли да се справи с учебния материал и поставените му задачи в училище. Успява ли да създаде контакти с новите си съученици, приятелства? Успешната адаптация преди всичко зависи от адекватната самооценка на детето. Ние постоянно се сравняваме с другите хора и на основата на тези сравнения изработваме мнение за себе си, за своите възможности и способности, качества, умения. Този процес започва в най-ранна детска възраст. Завишената или намалената самооценка затруднява процеса на адаптация. Първо в семейството детето разбира обичат ли го такова каквото е, ценят ли го като личност, считат ли, че е успешно и че може да се справи с новите предизвикателства на училището. Дори и да има добра самооценка значимите за него възрастни – родители, близки, учители трябва да имат предвид, че начинаещият ученик не може да се справи веднага по най-добрия начин с всички задачи, че той има нужда от търпение, разбиране, подкрепа, насърчаване и любов. Има някои практически насоки, които родителите биха могли да следват и да подпомогнат адаптацията на своето дете към новия свят на училището.
Добрата и спокойна семейна атмосфера у дома е основата за лекото приспособяване на първокласника. Родителите биха могли да следят да има баланс между поддържането на структурата в ежедневието на ученика, спазването на правила, изпълнението на задачите и отговорностите в училище и у дома и емоционалното разбиране и подкрепа на детето – да бъде изслушвано, разбирано, подкрепяно в неговите преживявания, вълнения и страхове. Даването на обективна позитивна обратна връзка е много важен фактор за справянето на детето в училище. Създаване и поддържане на мотивация за учене и познавателния интерес – детето да е любопитно към новите знания в училище, да проявява инициатива.
Родителите е важно, освен да помагат на първокласника си да усвоява знания и нови умения, да не забравят, че тяхното дете има нужда от почивка, чист въздух, игри и много движение. Да прекарват заедно необходимото време за развлечение и съвместни забавления с първокласника си. Да насърчават неговата самостоятелност и уменията самостоятелно да работи върху поставените му задачи и върху тези, които са му скучни или трудни, да може да съгласува собствените си желания и емоции с изискванията на учителя. Ученикът освен с училищните ангажименти да бъде включен и в отговорности към дома и семейството, съобразно с неговата възраст. Това създава у детето усещането за принадлежност и полезност. А така и останалите членове на семейството ще могат да го поощряват и да изказват своята благодарност към неговите усилия. В периода на адаптация към училището детето се подлага на огромен стрес. Много полезно би било тук, ако родителите създадат балансиран дневен режим у детето си и следят за неговото спазване.
Да обърнат внимание на храненето – да е здравословно и богато на полезни съставки и храни, с които детето ще може да възстановява силите си и доброто физическо състояние. Много е важен и нощният сън и пълноценната почивка.
В своята нова социална роля на ученик първокласникът има нужда от нов набор социални, комуникативни умения. Родителите биха били много полезни на детето си, ако обсъждат с него конструктивни стратегии за справяне с конфликти, за толерантни отношения, умения за асертивност (способността да формулираш и споделяш собствените си мисли, мнения и желания по ясен, прям и неагресивен начин), социалните и комуникативни умения да създава, поддържа и развива контакти с другите деца, умения да управлява гнева, да издържа и да разтоварва стреса натрупан в училище, които ще помогнат на детето да бъде прието в новата му социална група – класа. Да не забравяме, че най-добрият начин да научим на нещо детето си е личният пример и следването на правилните модели на поведение. Партнирането на родителите с училището е важен фактор за успешната адаптация на първокласника.
Могат да бъдат казани още много напътствия и идеи как да подкрепим първокласника в неговите начални крачки в училище. Сигурна съм, че вие като родителите сте подготвени и информирани по тази тема, но най-важното е да вярвате, подкрепяте и насърчавате детето си, особено в моментите, когато виждате, че не се справя!
Пожелавам успешна учебна година, здраве, много търпение и любов!
Яна Христова Психолог, Фамилен консултант
