Семейството според семейство Димитрови е „Любов, разбиране на болката на другия, грижа, лоялност и компромиси“
Тя е човекът зад „Книжарница в Куфар“ и едни от най-интересните литературни и кино срещи в Стара Загора.
Той е семеен терапевт, който от години работи с деца, семейства и хора в трудни житейски ситуации.
А тяхната дъщеря Фрида вече има свой собствен свят на сцената – ученичка в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и звезда на DoT Театър.
В Деня на християнското семейство ни гостуват Райна и Иван Димитрови.
Ах, какво удоволствие!!!!
- Ако трябва да опишете вашето семейство с едно произведение на изкуството – коя картина, книга, музика или театрална постановка бихте избрали и защо?
Райна: Бих оприличила семейството ни на танц. Танц, в който опитваме да се следваме един друг. Да се чуваме и виждаме. Да коригираме стъпките си, когато излезем от ритъм. Който едновременно ни показва, колко силен и колко крехък е този баланс. Пърформанс на живота.
Иван: Бих описал нашето семейство по-скоро с пример от филмовото изкуство и то не от един филм, а цялото творчество на испанския режисьор Педро Алмодовар. Като в неговите филми, в нашето семейство има интересна и силна история има психология, изкуство и добър саундтрак. Има дълбочина, но в същото време поднесена по лек начин. в нашето семейство едновременно има хумор и се обръща внимание на дълбоките преживявания на всеки от нас. Като в неговите филми главната история е любовна, има страст има загадъчност, ярки цветове, красиви декори. И при нас има отвореност към хора, които са цветни, различни, влизат казват нещо важно и кой разбрал, разбрал. Има амбициозност, нищо не се прави ей така, просто да мине, има много детайли и те са важни и в домът ни има много детайли и ако ги забележиш, може да те докоснат, като във филмите на Алмодовар. И при нас, като при великия испански режисьор, цялото това старание не остава незабелязано и при нас си намира своите награди.
- В днешния забързан свят кое е онова, което според вас трябва да пазим в семейството – като малък, но непроменим ритуал, традиция или начин да бъдем заедно?
Райна: Това, което ми се струва важно да опитваме с всички сили да запазим, е вниманието към това, което казват останалите членове на семейството. В днешно време, заради все по-голямото ускорение на живота, често правим повече от едно неща едновременно. Всички знаем, че е вредно, но някак скоростта ни увлича. Говорим с някой на живо, едновременно отговаряме на мейли, заливат ни реклами, слушаме новини. Ужасна каша, заради която в един момент всичко се превръща просто в един шумен фон. Така че всеки ден, в един малък промеждутък от време си гарантираме цялото внимание върху нас, върху преживяванията ни от деня, върху тревогите, радостите и съмненията. Един малък ритуал, който практикувахме дълго време е, когато се съберем за вечеря всеки да разкаже две хубави, едно лошо и едно смешно нещо, които са му са се случили през деня. Кратко, но съдържателно време за споделяне и общуване помежду ни.
Иван: Това, което днес, в забързания свят /защото той е ужасно забързан/ бих препоръчал /а ние го практикуваме това/ да запазим в семейството като малък ритуал и традиции – това е да сядаме и да вечеряме заедно. В нашето семейство не пускаме телевизора, докато вечеряме. Вечерята е много важно събитие, защото се случват много разговори, казват се много важни неща. Ценно е да се запази и да се изчаква и да се организира така, че всички да присъстват, да не бъде „разпарчатосано“ семейството. Другото, което мисля, че е много ценно е да се ходи на почивка заедно, цялото семейство. Като семеен терапевт знам, че е важно и всеки да ходи сам на екскурзии, почивки, съпрузите да ходят без децата…Но задължително трябва да има и с децата и е важно те да се запазят.
- Ако трябва да оставите на дъщеря си едно послание за семейството, любовта и живота – не като родители, а като хора към човек, когото обичате, какво бихте ѝ казали?
Райна: Едно от най-сигурният неща в живота, е че неминуемо ще допускаме грешки. Най-важните уроци учим не от успехите си, нито от провалите си, а от това – какво правим после.
Иван: Посланието ми към нашата дъщеря е че любовта винаги е важна и семейството може да съществува, но няма да е добро, ако няма любов. Любов, разбиране на болката на другия, грижа, лоялност и компромиси. И предвид забързаното време, в което живеем посланието ми е че е важно любовта и живота да се консумират бавно.
Въпросите постави Уляна Кьосева
/ПП в средата на колажа е Фрида в роля/
